Ярък Петък - алтернатива на Black Friday, денят, в който даряваш вместо да спестяваш.
Бих желал ако Bright Friday или Ярък Петък е денят, в който възрастните правят дарения и обръщат внимание на децата, които имат нужда от помощ.
За съжаление много възрастни са забравили, че са били деца, и колко безпомощни могат да бъдат.
Всеки от нас е виждал в социалните мрежи повик за помощ от някой родител, чието дете е сериозно болно и е необходимо да се събере за кратко време невероятно голяма сума, за да се започне лечение.
Всеки от нас знае, че каквато и да е сумата, обединението от много отзивчиви хора е успешно и парите могат да се събират.
Черният петък или на английски Black Friday произхожда от най-консуматорското общество на планетата - американците. Денят е толкова популярен с намаленията си, че за търговците това е най-добрият ден през годината.
Призовавам ви да не търсите най-ниската цена, за да спестите! Вашето удовлетворение от намалената цена ще бъде мимолетно, повярвайте ми!
Предлагам Ви да дарите това, което бихте спестили, за да се запази детски живот.
Ще се радвам ако може и други онлайн магазини да приемат този подход вместо намаления да дарят определена сума от всяка продажба.
Вярвам, че никой няма да злоупотреби с доверието на хората, тъй като мълвата за некоректен онлайн търговец, особено на детски продукти, се разпространява убийствено бързо.
Аутсорсинг на човешки ресурси представлява изнасяне на част или цялата дейност по управление на персонала към външна специализирана фирма.
Основно е насочен към намаляване обема на административните дейности, като например:
1. Подбор 2. Ежемесечно изчисляване на възнаграждения (Пейрол) 3. Администриране на персонала (Личен състав) 4. Обучения 5. Проучвания (напр. за удовлетвореност и мотивация на служителите) 6. Оценка на представянето 7. Избор на социални придобивки и договарянето им с доставчици и др.
Подбора на персонал е трудоемка и времеемка дейност.
Необходимо е въшната фирма да разполага с инструментариум, умения за подбор, подходящи канали, а също и с богата база данни от кандидатури, сред които да се намират подходящите за даден работодател.
Администрирането на персонал е една от най-желаните услуги за аутсорсинг на човешки ресурси.
Това е разбираемо тъй като поддръжането на работно място, софтуер и обучен специалист човешки ресурси е необоснован разход за голяма част от компаниите.
Често изборът на придобивки затруднява работодателите.
Консултантската иновативна компания HR Services може да предложи варианти на придобивки според профила на компанията и нейният персонал и да ги договори с доставчиците.
Какви са ползите от изнасяне на част или цялата дейност по управление на човешките ресурси към външна компания?
1. Оптимизират се разходите по управление на персонала 2. Подобрява се качеството на получаваната услуга 3. Достъп до по-широк опит и знания 4. Спестяват се време и усилия
За какъв размер компании е подходяща услугата?
Аутсорсинг услугата е подходяща за компании с различен размер. Възможен е частичен или цялостен аутсорсинг, избор на една или повече услуги.
Някои компании използват услугата подбор, други например предпочитат да изнесат определени счетоводни услуги като изчислението на възнагражденията на висшия мениджмънт към външна счетоводна кантора или само отделни компоненти. Съображенията за това са различни.
Очаквайте скоро и втора част на тази статия. В нея ще разберете какви услуги получавате посредством аутсорсинг на човешките ресурси и защо си струва да изберете подобен подход и компания извън чистото админисриране на тези процеси.
Вече знаем, че Google е мястото, където ще намерим отговори на всички наши въпроси.
Смея да кажа, че хората повече се доверяват на Мрежата, отколкото на самите себе си.
Google е авторитет, а хората, които стоят зад него - също. Споменах "хора". Да, все пак там работят хора, все още. Бъдещето е неясно и може би някои ден ще са само AI.
Ето един чудесен пример за това какво да направите ако сте изпратили имейл бюлетин или писмо със сгрешен предмет на писмото или текст в съдържанието.
От Google получих имейл, с който редовно ме информират за моя дигитален отпечатък в Интернет.
Този път обаче нещо ми направи впечатление. Освен subject-а, всичко останало беше с йероглифи.
За миг си помислих да не би това да е някакъв спам, който е решил да се дегизира като имейл от Google. Но сякаш всичко изглеждаше нормално. Дори си помислих, че това е просто една грешка от моя страна, навярно някъде не съм отметнал, че съм от България. (Все още не очаквах, че от Google може да са направили грешка).
Малко по-нагоре сред по-новите имейли обаче гледам пак писмо от Google с подобен предмет на имейла. В краткия преглед вече всичко се четеше на английски. Казах си, че всичко е вече ясно, след като се убедих, че това е писмото с правилния език, който мога да прочета.
На Google им е отнело поне няколко часа, за да се усетят, и са си позволили да изпратят верния имейл в ранните часове на следващия ден, разбирайте малко преди 2 сутринта, при условие, че сгрешения имейл е получен около 11 сутринта на предишния ден.
Какви стъпки са предприели за поправяне на грешката:
1. Променили са предмета на писмото:
вместо Thank you for making the world more accessible
на We wanted to thank you for making the world more accessible.
2. В съдържанието на писмото най-отгоре и съвсем в началото се извиняват: Sorry that your last email was in Korean. Here’s the correct one.
Извинението им е в два пъти по-малък наклонен шрифт, само и само да не акцентират какво се е случило. Но въпреки това са си казали, че някъде трябва да има извинение и то най-отгоре.
Следва и вярното съдържание на на английски.
3. Изпратили са писмото при първа възможност след като са установили грешката си.
Какви изводи можем да си направим от поведението на хората в Google:
1. Каквото и да си сгрешил в писмото, в повечето случаи има начин да се измъкнеш от ситуацията.
2. Да се извиниш за допусната грешка, пропуск или нещо друго - няма нищо лошо, направи го.
3. Побързай да оправиш положението, но не панически, а седни и помисли. Помисли за кратко.
4. Все още има хора зад другите компютри, които правят грешки, а други, които ги забелязват.
Посещението на френския президент Еманюел Макрон в България навярно ще е публична новина номер 1 за страната ни.
Както и вълната от майтапи свързани с бабите във Варна, заради голямата разлика във възрастта между Макрон и съпругата му.
"Скрийте баба си, Макрон идва!"
Очаквам една седмица след визитата му, в българските издателства и онлайн новинарски сайтове да разискват личния му живот и всичко останало, което не е свързано с политика. Само и само да има трафик към сайтовете им или да запълнят "бахура" както казват фоторепортерите в малките местни вестници.
Генерал Радев и съпругата му също няма да останат назад - все пак са обществени личности.
Но снимката, която виждате е нещо, което е много показно за семейните взаимоотношения в двете страни - Франция и България. Съществуването и съответно липсата на равенство, признание, уважение, особено при онова поколение от хората, които сега са на възраст повече от 60 години.
Аз повече няма какво да коментирам, тъй като всеки сам за себе си може да направи изводите си, а и честно казано ми е безразлично Макрон какъв е, на колко години е жена му, или пък Радев какъв човек е, също и жена му.
Просто съм вън от тези истроии и не съм запознат с пикантериите около тях.
Но любовта, онова усещане, то може да се случи, когато си на 18, или пък когато си на 58, такива същества сме, какво да направим.
Чудя се какво ли щеше да бъде ако съпругата на Макрон е на 18 години?
За съжаление обществените представи за нормално и ненормално изкривяват нашите лични представи кое е правилно и кое не, или по-скоро създават такива, при които ако мислиш или бъдеш различен, то ти си ненормален. А всъщност нищо ти няма.
Да, някой ще каже има протокол, но дори няма такова установено правило във Великобритания, където двойка да не се държи за ръце. Всичко е до благоприличие и какво искаш да покажеш на останалите.
Леките колела осигуряват повече забавления за детето и комфорт за родителите
Навярно сте прочели много мнения за детски колела, опитвайки се да си отговорите на въпроса какво колело да купя на детето?
Един от най-важните параметри, които трябва да следим, за да знаем как да изберем детско колело, е неговото тегло и какво е съотношението спрямо теглото на детето.
Можете ли да си представите да карате колело, което тежи на половина от вашето тегло?
Примерно ако сте 60 кг, колелото ви да тежи 30кг?
Все едно, че карате танк!
Това преживяват децата, които карат неподходящи за тяхната възраст и тегло колело, чиито родители не са се чудили какъв детски велосипед да изберат.
Тежки са и повечето стоманени детски велосипеди с помощни колелца с 12 цолови гуми, които ги препоръчват за 3 годишни деца.
Предимствата на олекотените детски колела са:
- Детето по-лесно балансира
- Детето контролира с тялото си по-лесно колелото
- С по-леко колело детето може да кара по-бързо; повече забавление
- За родителите е по-лесно да носят колелото, когато детето се умори
- За таткото е по-лесно да закрепи по-лекото колело на автомобилния багажник за велосипеди
Всички дървени и метални колела за баланс са с тегло между 3.3 - 4.8 кг., което ги прави сред най-леките детски колелета без педали на българския пазар.
В крайна сметка на въпроса колко трябва да тежи колелото, за да е подходящо за моето дете, в най-добрия вариант теглото на велосипеда не трябва да бъде повече от 30% от теглото на детето.
Работещите хора оценяват свободното време, което имат през уикенда.
Много е важно как ще го оползотворят и до колко ще отпочинат, за да имат желание и енергия за следващите пет работни дни.
Този уикенд /01-02 юли, бел. авт./ през юни ще бъде истинско горещо лято.
Температурата в София и Пловдив ще варира около 40 градуса, а как ще се усеща - сложи отгоре още два - три градуса по Целзий!
В Свиленград 44 градуса, а покрай морето във Варна и Бургас около 32 градуса.
Поне според сайта sinoptik на въпроса дали ще вали - не, няма да вали, а точно обратното - водата ще се изпарява!
Моите препоръки в големите жеги:
- първо и основно: яжте повече сладолед, нали е лято, цяла зима повтаряме на децата, че ще ядем сладолед лятото!
- идете на плаж, но чак следобед след 16ч. И без това се стъмва вече около 21 часа вечерта, ще имате предостатъчно време да се насладите на морето.
- до късния следобед стоите си вкъщи, поканете приятели на обяд или следобедно кафе, но все пак не дръжте твърде ниска температура на климатика. Проветрявайте от време на време. Това правило е валидно и през лятото!
- пийте повече течности, айрян, чиста вода, но не се натоварвайте с кофеинови коли или енергийни безалкохолни.
Бира - естествено! Сайдер? Може! Водка - изчакай да се стъмни поне!
Ако все пак ви се наложи да излезете навън, когато слънцето е точно над главата ви, сложете си поне едни гащи и шапка или си направете от някоя щастлива брошура на Кауфланд - горките, поне да има смисъл от толкова похабена хартия.
Хубавото на големите жеги през деня, е че ще може да свършите много неща вкъщи, които дълго време сте отлагали, и после да имате причина да излезете вечерта навън, а не да се прибирате рано, защото сте били уморени и гладни.
Вчера късно седнах да хапвам и докато вечерях дъщеря ми правеше компания. Разговаряхме какво работя сега и за какво служи рекламата.
Тъй като колелата за баланс бяха страничен семеен проект, обичам да се консултирам за някои неща със шест годишното ми момиченце, за да разбера по-добре света на децата. Все пак е и зодия Телец! :)
Оставих въображението й да нарисува една интересна картина. Как брандът си има магазин на два етажа, как изглежда от вън, как изглежда от вътре.
На първия етаж освен изложени колела има още нещо, което ще запазя в тайна, защото идеята й е много добра и в нито един детски магазин я няма, докато на втория етаж има каски, звънчета и кът за игра.
Много готина маркетинг идея беше пред магазина да паркирам брандираното ни Волво, което да бъде облепено със спортни стикери като състезателен автомобил.
Така хем хората ще се заглеждат по колата, хем ще видят и витрината на магазина.
Всъщност горното е предисловие.
Когато подарявате на вашето дете колело или каска, вие всъщност получавате нещо повече от специално отношение:
- трябва да знаете, че преди да бъде изпратена поръчката, всеки продукт лично е прегледан от мен за евентуални дефекти и проблеми,
- лично аз взимам всички решения самостоятелно когато е необходимо,
- при проблем директно може да се свържете с мен, за да намеря начин за разрешаването му,
- при нужда от резервна част или необходимост от подмяна на елемент, които не са налични при мен, аз директно комуникирам с офиса на Kiddimoto в Англия, а доставката се осъществява при следващия внос,
- ако пък нещо не сте удовлетворени от покупката си поради някаква причина, предпочитам да върнете продукта и да ви възстановя заплатената сума,
- ако по-горе не стана ясно, посочената гаранция на дървените и метални колелета и тротинетки, е лично гарантирана от мен,
Ще намерите и Kiddimoto в някои онлайн сайтове за детски играчки, но въпреки че те са посредници и нямат наличности, отново ще получите възможност за директен контакт с мен при необходимост.
Когато пазарувате от kiddimoto.bg вие подкрепяте сбъдването на една обща (моя и на дъщеря ми) мечта - за детски магазин с хубави играчки и полезни неща, на прилични цени.
Също много сладък и за родителите, както и за хората, които поради някаква причина не са забравили, че са били деца.
Реших тук да споделя това интересно обръщение от Теодор Михайлов към всички деца за това какво представлява светът им, който е пълен с възрастни.
"Мили деца, понеже днес е 1 юни и имате празник, бих искал да ви кажа няколко неща за възрастните, с които е пълен светът ви. Възрастните всъщност са деца, които са забравили какво е да си дете, понеже винаги са искали да изглеждат сериозни, строги, забързани и да се обличат в смешни тъмни дрехи. Дори е възможно голяма част от тях никога да не са били деца, а да са се родили направо възрастни. Но вие не им се сърдете и когато им се подигравате за всичко това, не го правете пред тях, защото са обидчиви. Не се опитвайте да ги разбирате. Ако някога са били деца, те ще намерят общ език с вас. И ако това не се получи, значи няма никакъв смисъл да продължавате да търсите детето в тях. То безвъзвратно си е отишло. Просто внимавайте това да не се случи и с вас някога, докато растете и крачката към това да се превърнете във възрастен е съвсем малка и безкрайно лесна. Защото тогава други деца ще ви се подиграват тайно някъде, а вие ще сте сериозни, строги и облечени в смешни тъмни дрехи. Но вие не сте такива, това няма да ви се случи. Вие ще бъдете деца дори тогава, когато и децата ви имат деца. Обичам ви и ви желая прекрасно детство. Честит празник! Чичо Теодор"
Някой по-долу като коментар беше споделил: "Братчед ми се роди възрастен. Тъжна картинка."
От мен ще добавя само следното:
Светът е тъжен и мрачен, защото е пълен с възрастни, които са забравили, че са били деца.
Ако не беше така, то сега нямаше да има детски домове за изоставени деца, нямаше да има боси и гладни, просещи по улиците хлапета, нямаше да има починали малчугани, защото някой държавен служител не си е свършил работата или е крал, крал, крал.
Ние, възрастните, сме ужасТни!
Защото обществото, в което живеем, ни е направил това, което сме!
Оставам на всеки сам да реши какво може да направи, за да се промени нещичко.
Тези дни ще чувате и четете много за новия криптовирус Wanna Cry.
Като всеки вирус той не подбира дали компютъра е служебен или личен.
Държавните институции по Света коментират вяло как ще се справят с него, а Майкрософт дори признават, че крипто вирусът ползва специален "ключ", за да влезе у вас.
Може да благодарите на американската Агенция за национална сигурност и на някой друг неизвестен хакер, добрал се до секретния код, който позволява на лесен достъп до всеки компютър.
Пиша тези редове с предупреждение. Знам колко могат да бъдат ценни детските спомени, заснети с фотоапарат или видеокамери. Днес, когато всеки оставя цифровите си снимки на децата на хард диска си и не ги отпечатва, новите криптовируси като wcrypt са безпощадни. Дори да решите да платите откупа от 300 долара или повече, не мога да ви кажа дали ще успеете да спасите информацията и снимките от компютъра си.
Една моя колежка вече изгърмя. Компютърът й е заразен, а там са всичките снимки на 9 годишния й син. Има запазени кадри по различни пощи и места, но те представляват съвсем малка част от всички спомени.
Ако търсите антивирусна за криптовируси или някакво решение, очаквайте в близките седмици да се появи, но като чета може и да е късно. Wannacry криптовирусът заплашва, че ще изтрие всичко до седмица.
Архивирайте снимките си. Купете си външен хард диск за има-няма 100 лв и простраството, което ще получите за тези пари, със сигурност ще успеете да направите резервно копие на всичките си снимки.
Или ползвайте безплатни хранилища за файлове в различни сайтове като Google Drive, Dropbox, Box, Dox и други подобни сайтове за онлайн споделяне на големи файлове. Безплатните регистрации включват по няколко десетки гигабайта безплатно пространство. Направете си акаунти във всяко хранилище и си запазете най-ценните снимки - сватбените, бебешките, детските. За мен тези неща са по ценни от фирмената информация.
Сега е моментът да направите второ копие или архив на най-важното от компютъра си. Не съм сигурен дали това се отнася и за снимките на таблета или смартфона - направете архив и на тях.
Дете се люлее на люлка заедно с баща си. Или поне с негова снимка отпечатана на пенокартон. * прочети повече за историята на тази снимка в края на публикацията ми. Военните и командированите ги изключвам.
Татковците! Къде сте?
Ние, работещите родители, особено бащите, прекарваме твърде малко време с децата ни.
Компенсираме с глезене, угаждане и подаръци. Повечко на рожденния им ден.
И колкото повече години минават, времето прекарано с тях става все по-малко и по-малко.
В един момент децата ни стават толкова големи и самостоятелни, че "отлитат" от дома ни. Това е естествения път на нещата.
Отиват да живеят на два етажа по-надолу, от другата страна на пътя, в друг квартал, град, държава, континент, а ако доживеем - на друга планета.
* * *
Ако считаме, че има съдба, то нашия живот има конкретна времева рамка, към която се доближаваме всеки ден.
Така е и с времето, което отделяме на децата си сега и после. Естествено е да намалява.
Става все по-малко и е възможно дори те да започнат да отделят време за нас, като остареем и сложим памперсите.
* * *
Откакто съм родител забелязвам видимото намалено присъствие на бащите във времето на децата през почивните дни. Тогава е препоръчително децата да излизат да играят навън, да спортуват или карат тротинетка, колело за балансиране, нещо друго на гуми, да се разхождат и бият с други деца.
А събота и неделя са тези дни, в светлата част на които можем да прекараме най-дълго време с тях.
Но не ги виждам. Татковци, къде сте?
Нито бутат колички в парка заедно с други татковци, няма ги на детската площадка да люлелят децата.
Не ги виждам да учат хлапетата си да карат детски велосипед (за сметка на това виждам майките им как не ги учат) или просто самите те да стоят на някоя пейка и да търкат екрана на смартфона си.
Твърде често виждам претъпкани детски площадки с много майки и деца, цели ТИР паркинги от бебешки колички, кафе масички пълни с жени. Чат-пак някой татко за цвят.
Мъжете просто са кът на тези места, където децата играят.
И започнах да се чудя какво правят другите татковци, докато жените им са навън с детето?
Всъщност трябва ли да усещам, че нещо пропускам, което другите бащи не пропускат, или твърде съм се превърнал в "семеен тип".
Тук изникна въпрос: каква е представата има българския мъж на средна възраст за семейството?
Английска компания е решила по по-различен, всъщност доста тъп начин, да напомня на децата на военни родители, които са изпратени в мисии в чужбина, че все пак и те са част от живота им, особено по време на празници.
Майка помага на дъщеричката си да се научи да кара колело.
Вижте, седалката е достатъчно ниска, за да може детето да се подпре с левия с крак.
Снимка http://www.gettyimages.com
Преди няколко дена бях случаен свидетел как няколко майки и дъщерите им се бяха събрали на едно баскетболно игрище във Варна.
Всяко момиченце беше дошло със своя велосипед - някои с помощни колела, други без, и имаше едно колело с 24 цолови гуми.
Едно от децата все още караше своя велосипед със спомагателните колелца.
Проявяваше желание да се качи на по-голям велосипед, който няма помощни колела.
И тъй като ръстът на детето не съответстваше на размера на колелото, майка й трябваше да подпира колелото от едната страна.
По едно време гледам същото дете пак се е качило на по-големия велосипед, но този път от едната страна майката, а от другата по-голямо детенце, предполагам собственичката на колелото.
А това момиченце, което се возеше в буквалния смисъл на думата, само въртеше педалите.
Какъв беше смисъла от цялото занятие - не знам?!Тя и без това може да върти педалите на своя велосипед, защо трябваше да се качва на по-голямо колело?
Първо, колелото на което се беше качило не му е регулирана височината на седалката. Когато седне, крачетата й висяха във въздуха и не можеше да се подпре.
Второ, да ти държат кормилото и да те водят все едно си се качила на малко пони - това също не е препоръчително.
И трето, къде са татковците, че оставят майките да учат децата си да карат колело? И после защо има по-малко момичета, които могат и обичат да карат колело?
За пореден път се убедих, че балансиращите колела могат да спестят много излишни дейности в заниманията на децата и обученията им в света на велосипедите. Вижте колелата от Kiddimoto.
Kiddimoto са сред марките с добро разнообразие от модели според предпочитанията на родителите
Покрай студеното време тази пролет хората почнаха да се шегуват, че през месец Април зимата е много лека. Скоро изведнъж ще се затопли, че ще бъде грехота да си стоите вкъщи и времето за разходки ще се увеличи.
Излизайки по-често навън, ще установите че миналогодишните детски забавления или са твърде бебешки или не са подходящи за ръста на детето ви. Дори може вече да сте се замисляли за избор на първи велосипед без педали или за тротинетка.
Ако вашия избор е да подарите детско колело - първо трябва да решите велосипед или колело без педали.
И в двата случая търсейки в интернет мнения какво колело да изберете, четейки тестове кои са по-подходящи колела за възрастта на детето и да разглеждайки снимки на колела, честно казано ще се хванете за главата предвид голямото разнообразие на марки и модели.
Знаете ли, че българските велосипеди заемат 5 място от общия обем продажби на колелета в Европа?
Български марки колела за деца, юноши и възрастни са Cross, Drag, Sprint, Leader, Shockblaze, Ferrini, Vivelo, Passati, Reactor и знайни и незнайни марки, произведени от тези производители за някои вериги хипермаркети.
Всяка марка има по няколко модела детски колела в зависимост от цоловете на гумите, а общия брой на детските моделите сигурно е над 40.
С балансиращите колела за най-малките ситуацията е по-сложна. Изборът е още по-голям, ценовия диапазон е широк, качеството - не се коментира. И много често компанията, която внася дадена марка колела за баланс се занимава с внос и на други продукти, които в най-добрия случай може да са бебешки или детски. В по-лошия - директен внос от Китай заедно с бамбукови клечки за шишчета и салфетки. Тоест поредния продукт за продажба - без мисия, без социална отговорност.
В тази връзка ще се постарая да направя една картотека на предлагането на детски колела за балансиране, за да може по-лесно да вземете решение какво колело да изберете.
Добавете ме в Google +, за да може своевременно да се информирате когато картотеката е публикувана.
Благодарение на колелото за балансиране Kiddimoto, сега сами караме велосипед без помощни колелца
Всичко започна през есента на 2013г. когато двегодишната ми дъщеря получи първото си детско колело. Дървено колело за баланс и детска каска на пастелни точки.
Есенните дни бяха кратки, а топлите слънчеви лъчи твърде оскъдни, за да може забавленията навън да продължават по-дълго, съответно и с дъщеря ми да отделим повече време да свикнем и научим да караме колелото. А и както знаем, децата са различни, а моята е зодия телец, съответно борбата с "Не мога!" е дълга!
Въпреки, че Стела от две годишна кара тротинетка micro mini с три колела, избраното балансиращото колело й се опъна и едва през лятото на 2014 даде по-силни сигнали, че ще го кара повече. Тогава вече тригодишна, колелото й беше таман за ръстта й. Началото беше смешно - колелото между краката й, върви и се влачи като пате, а когато седне на седалката и започне да се избутва с крачета, все нещо друго й пречеше, за да продължи по-напред. Характер!
Не съм я карал насила да кара колелото, но се стараех с някакво постоянство да не се отказва от най-малката трудност. За това и през 2015г., вече на 4 годинки, баланс колелото Kiddimoto беше любимата й играчка за разходки навън. Разбира се и тротинетката. Редувахме ги.
През лятото на 2016г., или почти три години от както имаме колелото за баланс, Стела го караше с увереност, спускаше се по нанадолнищата, влачихме го къде ли не. Тротинетката й вече беше по-ниска, а колелото в идеални пропорции с тялото й. Задължително условие, за да кара колелото си беше да си слага каската. Това, че тя е в същия дизайн като колелото си беше предимство, за да не мрънка, а и всички знаем момичетата как се възхищават от красивите неща, които си допадат. Kiddimoto предлагат голям избор от детски каски и вело аксесоари в същия дизайн като балансното колело.
Стела и спускането й с баланс байка, август 2016
През есента на 2016г. видимо колелото нямаше как да порасне повече и си личеше, че й е малко. Стела вече е 117см, краката дълги и колелото е на доизживяване.
Нарочно ги пиша тези неща, защото през тези няколко години, когато тя кара колелото си, а ние го носихме навсякъде, детето свикна с движението, разви самоувереността си да се спуска и да кара бързо, балансирането беше овладяно на 100%.
На няколко пъти ходихме при веломагазина Нико Байкс, за да се запознае на място истинските детски велосипеди с педали. Въпреки, че изложените модели са с помощни колела, тя знае, че това е бебешко. Вече почти шестгодишна, Стела много повече разбира, даже твърде много, за да започнеш да внимаваш какви ги говориш.
Първоначално мислех да й вземем 18 цолово Drag Rush, но подарък за Коледа й се размина и изборът на колело остана за тази година.
Разликата между детските велосипеди Drag Rush и Drag Alpha е основно в използвания материал за изработката на рамката и вилката. При Drag Alpha това е алуминий, а разликата в теглото със стоманената рамка на Drag Rush при 20 цоловите колела е най-осезаема. Около 900 грама. Сега мога да си нося Drag Alpha с една ръка по същия начин както носих дървения баланс байк Kiddimoto. Препоръчват Alpha за дете с ръст между 118-130см. Ние сме в долната граница.
Сигурно има и други разлики, но не са от някакво съществено значение. Цената не я коментираме. Все пак това е първия велосипед на детето!
Да си дойдем на думата за събитията от преди една-две седмици, когато Стела започна да кара колело. Взехме го от магазина в петък, тъкмо преди да затвори, и веднага отидохме да караме на близкото баскетболно игрище. В началото оставих Стела да свикне с пропорциите, защото разликата с баланс колелото е огромна - от 12 цолови на 20 цолови гуми - изобщо не е малко.
Съдействах й с качването на седалката, защото премята краче над задната гума. Честно казано в тези минути й помагах като задържах колелото за дръжката отзад на седалката, и помагах с кормилото. Само и само, за да свикне с конструкцията на колелото. Забелязах обаче нещо - затрудняваше се с педалите. Паднахме, докато слизаме, и трябваше да спрем. До утре. 30 минути каране.
В съботния ден първата ни работа след закуска беше да излезем да караме колело. Моите инструкции бяха да си намести десния педал, да си сложи крачето на него, да натисне и завърти. Лявото й краче трудно срещаше левия педал и в началото й давах възможност да си намести краката преди да се засили добре. Борих се с нейното "Не мога!", и успях да я преборя. В този ден се научихме да караме сами колелото и да правим кръгчета. Придържах я от време на време за гръбчето, колкото да усети, че има нещо, което я подкрепя. Трудно тръгвахме. Трудно спирахме. Натискахме лесно лостчетата на спирачката. Никакъв проблем с балансирането. Вече знаете защо. 45 минути каране.
Неделя. Психологическия момент беше дали й държа седалката, за да може да тръгне. Ами не, не я държах, но ръката ми беше в такава позиция, все едно я държах. Вече овладя наместването на педалите и тръгването, макар че още малко й трябва. 17 минути. Сами тръгваме, сами караме, сами спираме. Това е! Готови сме да излезем на разходка в Морската градина във Варна.
Вече се е научила сама да кара розовия си велосипед
Умението да пази равновесие върху колелото беше развивано през тези няколко години, когато за възрастта на дъщеря ми най-разумно беше да кара балансиращо колело, защото е леко, защото е елементарно, защото се задвижва и спира по естествен начин. Kiddimoto колелото изигра своята роля в нейното израстване и съм благодарен, че за нейната възраст и в нейното време има такива играчки.
Michiel Nijhuis (Мишел Ниджуис) от Холандия е татко на момченце и почитател на мотоциклетните спортове. През 2016 решава да подари на своя юнак дървен мотор за балансиране от серията Supebike на Kiddimoto.
Малко по-късно обаче, когато Kiddimoto пускат в продажба за Нова година ексклузивна версия дървени мотори Valentino Rossi, на Мишел му хрумва идеята да модифицира детския син супербайк и да го превърне в още по-реалистичен детски мотоциклет.
Отнема му почти 5 месеца, когато заедно с баща си, дърводелец и инженер любител, създават този невероятен детски мотор за балансиране посветен на Валентино Роси и екипът на Ямаха.
Може би това лято, когато в Дания се провежда TT състезанието, те ще сравнят двете версии на мотоциклета на Валентино Роси?
1. Основа на модификацията е подобен син супербайк за балансиране от Kiddimoto
2. Нахвърляме идеи като събираме изображения на това, което искаме да се получи
3. Започваме с първите корекции
4. Още допълнителни модули
5. Тук вече имаме подменена вилка, кормило, предна капла
6. Малко са нещата, по които можем да познаем, че това е Kiddimoto Superbike
7. Все повече се доближаваме до първоначалната идея - по-реалистичен мотоциклет
Навярно ви е позната тази картинка от праисторически времена, когато един каменоделец срещнал двама други човекоподобни да дърпат или по-скоро да влачат тежка каруца?
Каменоделецът им показал колко хубаво е оформил тънка каменна плоча, която можела да се върти, и най-важното - направил е дупка в средата му. Досетил се, че това "колело" ще може да подобри живота на неговите братя в племето.
Но те толкова бързали, били заети с ежедневната си работа (бизнес) и продължили да дърпат и влачат тежкия си товар. Не им останало време да се спрат и да видят предложението, което им показват. И по какъв начин то ще им помогне по-бързо и по-лесно да си свършат работата. И как за един ден ще могат да пренесат повече камъни в сравнение с останалите, и как в края на деня ще получат за заплата повече храна и ресурси от останалите.
Бързали, хм.
Ето и една картинка, която представлява кратка еволюция в развитието на колелото.
Тук каменното колело липсва, но тежкото и плътно колело го замества достойно. По някое време някой решил да изобрети по-леко и съответно по-голямо колело със спици. Направил го е по-тънко, обковал го е и така животните са могли да вършат по-дълго време своята работа. Тежката каруца винаги е уморявала твърде бързо животните или заради това не са могли да товарят достатъчно.
Да минем напред. Каучукът. Освен, че осигурява по-мек транспорт, но и по-важното е, че колелата могат да се движат по-бързо. А бързината в някои бизнеси означава по-голяма ефективност. Първите, които са подменили каруцарските си колела с такива с каучук със сигурност са спечелили и избутали голяма част от конкуренцията.
Накрая приключваме със съвременното автомобилно колело. Имаме джанта, която може да издържи стотици килограми. Осигурява бързина, издръжливост, намалява разходите за покупка на колела със спици, висока товаропоносимост и какво ли още не.
Да обърнем внимание на времето, което всеки от нас има точно 24 часа в денонощието. Толкова, колкото и конкуренцията ви.
Колко време е необходимо, за да съберете хората си и разговаряте помежду си как и с какво може да се подобри тяхната работа, за да може по-лесно и по-бързо да я вършат, съответно с колко може да спестите и подобрите финансовите си разходи. И разбира се с колко може да се увеличи тяхното възнаграждение?
Дали им е нужен таблет или служебен смартфон, може би цветен принтер, за да отпечатват професионално търговските си предложения, може би е време да внедрите някакъв софтуер като ERP или CRM, който цялостно да организира и подобри комуникацията? Какво представлява служебният им транспорт, необходимо ли е освежаване, подновяване, ремонтиране, брандиране?
Слушайте какви са техните идеи, някои от тях ще са гениални, други непостижими, трети неуместни. Създайте среда, в която хората свободно да генерират идеите си за подобряване работата им. Постоянно им напомняйте за това.
Търговските представители са външни за фирмата генератори на идеи. Пет минути внимание, в което да ги изслушате, може да ви изкочи онази светеща крушка над главата и да промените нещо. Или просто да се почувствате мотивирани да се замислите и да действате.
Често търговските представители носят допълнителна полза за вас. Не просто продукт или услуга. Всеки казва, че търговците трябва да задават въпроси, за да се достигне до тяхната нужда, но никой не споменава, че клиентът също може да задава въпроси, с които представителят отново може да достигне до нуждата ви.
"Защо това, което предлагате, ще подобри моята работа?"
И спрете да бързате и обърнете внимание на онзи, който вече за трети път се опитва да се свърже с вас. Да, на всеки 9 търговеца един си струва, но за да достигнете до този един, който може да ви осигури много по-добри финансови резултати, трябва да имате навика да пропускате онези други 9.
А сега си изберете кои да са колелата за вашия бизнес. Няма да изберете дървеното, нали?
Кой е по-бърз в своята работа и цел?
Открийте кои са "дървените" колела във вашия бизнес и ги подменете с автомобилните. Вашите конкуренти вече го направиха. Не, не беше вчера. Направиха го още преди една година.
8 март е ден, в който може да получите много информация, свързана с общественото положение на жената. В свят, където мъжете са почти толкова, колкото жените, това не означава и равенство в живота като цяло.
Тези дни богата американска компания е инсталирала тази скулптура на смело момиче, което се е изправило безстрашно пред големия световно известен бик Charging Bull - да, онзи същият, който стои пред сградата на Wall Street и е участвал в множество филми.
Стартирана е кампания, която е насочена към американските корпорации, да наемат повече жени в ръководствата им. "Много хора говорят за половото разделение, но ние решихме да вземем нещата по-насериозно", казват от State Street Corp. които са инициатори за повече възможности на жените в финансовия свят.
Бронзовата скулптура на момиченцето ще стои един месец, но ако обществото я хареса твърде много, може да получи и постоянен статус.
"Днес, ние призоваваме компаниите да направят конкретни стъпки, за да увеличат броя на жените в техните управленски бордове, и сме готови да им съдействаме с препоръки това да стане по-бързо", продължават от State Street Corp.
Трудно е да коментирам ситуацията в България, така че, ще се въздържа. Но нека поне знаем какво се случва в другите държави. Границите са единствено в главите ни, а да си патриот няма нищо общо с това да живееш в страната, в която си роден.
Колело за балансиране от брезова пресована дървесина е хит, заради готините шарки
Ако търсите мнения и опит на други родители по отношение колелата за балансиране, например Kiddimoto, прочетете няколко отзива, които потребители на родителски форум са споделили.
"Идеята на това колело е да се мине директно на такова с педали, без помощни колела. Съседското дете така се научи да кара. Беше на около 4-5, така че не мисля, че дете на 3 годишна възраст е голямо за такова колело. Малката ми дъщеря става на 3 това лято и мисля скоро да й купувам." - kalei
"Категорично баланс!
Имам 2-ма сина; единия се учи на колело с помощни гуми-после на голямо със скорости; е нема такъв зор! Тичахме цялата къща на смени след него
Дребния, с баланса от 2,5годишен, изобщо не кара такова с помощни (просто ги махнахме, но и беше за кратко), защото от баланс-колелото нямаше никви страхове именно да пази баланс на по-голямото." - MTV
"Много зависи от височината на детето, килограмите и как е с моториката. Колелото от линка има един модел - същият, но по-голям и по-тежък. В началото се бях засилила за него, защото синът ми е много висок, но колелото се оказа прекалено тежко и щеше да престои известно време, преди да може да го кара. Моето кара това колело, откакто е на 2,5 години. Преди това имаше по-малко балансово. Мисля към 5-6 години да му взема голямо колело.
Задължително вземаш каска и първото, на което трябва да научиш детето, е да контролира тялото, колелото и скоростта. Ако не го направиш, ще бъде трудно, защото тези колела развиват бая скорост по нанадолнище и от опит ти казвам, че може да бъде много опасно." - Nedinka
Баланс колелата са най-подходящи за деца между 2 и 5 годинки. Както и за родители с нетърпелив темперамент.
"Здравейте, да систематизирам нашия опит с баланс колело, който може да ви е полезен:
купихме метално, втора употреба, за 15 лева, когато синът ми нямаше две години. Превърна се в любимото му нещо дотолкова, че отказваше да пробва велосипед с педали. Махнахме спирачките на ръкохватките, защото бяха така направени, че дори не ги стигаше с пръсти, камо ли да ги натисне. Да, подметките на обувките се износват, но пък спира моментално. Сега е на 6 и половина години и преди няколко седмици за пръв път подкара истински велосипед направо, без никакви помощни колелета.
Баланс-колелото е в трагичен външен вид, но съвсем здраво. И не, не го продавам , ще го пазя за племенника си, живот и здраве." - Annabelle*
Детските каски са задължителен аксесоар, когато детето се учи да балансира своето колело без педали или велосипед
"Да споделя нашия опит, който признавам е грешен. Миналата година, на 2г и 6м детето ни поиска колело. Решихме както си е редно да й вземем баланс колело и тръгнахме по магазините, но навсякъде тя харесваше и искаше само тези с педали.
Решихме, че явно тя ще върви по старата традиция - помощни колела и педали и й купихме колело с педали на Драг, 14 цола гуми. На най-ниската позиция колелото й беше чудесно, а по-късно дори вдигнахме леко седалката. Да кажа, че както и тогава, така и сега, дъщеря ми е от по-ниските. Миналата година беше 90см, тази година е около 95см, макар и на 3г и половина сега.
Колелото й стана любимо, но заради това, че е много тежко ли, не знам - тя не можеше да го подкара сама, ако не сме на гладък асфалт или плочки, при което силно ограничихме местата, където можеше да го кара. Въпреки това тя винаги имаше огромен мерак да не слиза от него и чак се натъжаваше, като не можеше да натисне силно, то да потегли. Помагхме й, но и така много бързо се измаряше.
Може би не случихме на колело, може би други марки не са толкова тежки (8-9кг), но това колело и до днес не е за нея - просто тротоарите около нас и местата около блока, на които може да кара изискват много по-маневрено колело.
И така малко по малко спряхме да я подсещаме за него, защото разходките ни не бяха от най-приятните като детето не може да кара колелото, ние го бутахме, тя мрънкаше ...
Но желанието й за колело не секна, за това, тази пролет купихме баланс колело и чудото се получи - от раз започна да го кара, отпуска си краката и балансира, минава през треви, изкъртени тротоари и бордюри и й е супер весело, че може да развива каквато иска скорост." - Brayda
Разходката в парка с колело за балансиране е удоволствие за цялото семейство
