 |
| Благодарение на колелото за балансиране Kiddimoto, сега сами караме велосипед без помощни колелца |
Всичко започна през есента на 2013г. когато двегодишната ми дъщеря получи първото си детско колело. Дървено колело за баланс и детска каска на пастелни точки.
Есенните дни бяха кратки, а топлите слънчеви лъчи твърде оскъдни, за да може забавленията навън да продължават по-дълго, съответно и с дъщеря ми да отделим повече време да свикнем и научим да караме колелото. А и както знаем, децата са различни, а моята е зодия телец, съответно борбата с "Не мога!" е дълга!
Въпреки, че Стела от две годишна кара тротинетка micro mini с три колела, избраното балансиращото колело й се опъна и едва през лятото на 2014 даде по-силни сигнали, че ще го кара повече. Тогава вече тригодишна, колелото й беше таман за ръстта й. Началото беше смешно - колелото между краката й, върви и се влачи като пате, а когато седне на седалката и започне да се избутва с крачета, все нещо друго й пречеше, за да продължи по-напред. Характер!
Не съм я карал насила да кара колелото, но се стараех с някакво постоянство да не се отказва от най-малката трудност. За това и през 2015г., вече на 4 годинки, баланс колелото Kiddimoto беше любимата й играчка за разходки навън. Разбира се и тротинетката. Редувахме ги.
През лятото на 2016г., или почти три години от както имаме колелото за баланс, Стела го караше с увереност, спускаше се по нанадолнищата, влачихме го къде ли не. Тротинетката й вече беше по-ниска, а колелото в идеални пропорции с тялото й. Задължително условие, за да кара колелото си беше да си слага каската. Това, че тя е в същия дизайн като колелото си беше предимство, за да не мрънка, а и всички знаем момичетата как се възхищават от красивите неща, които си допадат. Kiddimoto предлагат голям избор от детски каски и вело аксесоари в същия дизайн като балансното колело.
Стела и спускането й с баланс байка, август 2016
През есента на 2016г. видимо колелото нямаше как да порасне повече и си личеше, че й е малко. Стела вече е 117см, краката дълги и колелото е на доизживяване.
Нарочно ги пиша тези неща, защото през тези няколко години, когато тя кара колелото си, а ние го носихме навсякъде, детето свикна с движението, разви самоувереността си да се спуска и да кара бързо, балансирането беше овладяно на 100%.
На няколко пъти ходихме при веломагазина Нико Байкс, за да се запознае на място истинските детски велосипеди с педали. Въпреки, че изложените модели са с помощни колела, тя знае, че това е бебешко. Вече почти шестгодишна, Стела много повече разбира, даже твърде много, за да започнеш да внимаваш какви ги говориш.
Първоначално мислех да й вземем 18 цолово Drag Rush, но подарък за Коледа й се размина и изборът на колело остана за тази година.
Разликата между детските велосипеди Drag Rush и Drag Alpha е основно в използвания материал за изработката на рамката и вилката. При Drag Alpha това е алуминий, а разликата в теглото със стоманената рамка на Drag Rush при 20 цоловите колела е най-осезаема. Около 900 грама. Сега мога да си нося Drag Alpha с една ръка по същия начин както носих дървения баланс байк Kiddimoto. Препоръчват Alpha за дете с ръст между 118-130см. Ние сме в долната граница.
Сигурно има и други разлики, но не са от някакво съществено значение. Цената не я коментираме. Все пак това е първия велосипед на детето!
Да си дойдем на думата за събитията от преди една-две седмици, когато Стела започна да кара колело. Взехме го от магазина в петък, тъкмо преди да затвори, и веднага отидохме да караме на близкото баскетболно игрище. В началото оставих Стела да свикне с пропорциите, защото разликата с баланс колелото е огромна - от 12 цолови на 20 цолови гуми - изобщо не е малко.
Съдействах й с качването на седалката, защото премята краче над задната гума. Честно казано в тези минути й помагах като задържах колелото за дръжката отзад на седалката, и помагах с кормилото. Само и само, за да свикне с конструкцията на колелото. Забелязах обаче нещо - затрудняваше се с педалите. Паднахме, докато слизаме, и трябваше да спрем. До утре. 30 минути каране.
В съботния ден първата ни работа след закуска беше да излезем да караме колело. Моите инструкции бяха да си намести десния педал, да си сложи крачето на него, да натисне и завърти. Лявото й краче трудно срещаше левия педал и в началото й давах възможност да си намести краката преди да се засили добре. Борих се с нейното "Не мога!", и успях да я преборя. В този ден се научихме да караме сами колелото и да правим кръгчета. Придържах я от време на време за гръбчето, колкото да усети, че има нещо, което я подкрепя. Трудно тръгвахме. Трудно спирахме. Натискахме лесно лостчетата на спирачката. Никакъв проблем с балансирането. Вече знаете защо. 45 минути каране.
Неделя. Психологическия момент беше дали й държа седалката, за да може да тръгне. Ами не, не я държах, но ръката ми беше в такава позиция, все едно я държах. Вече овладя наместването на педалите и тръгването, макар че още малко й трябва. 17 минути. Сами тръгваме, сами караме, сами спираме. Това е! Готови сме да излезем на разходка в Морската градина във Варна.
Вече се е научила сама да кара розовия си велосипед
Умението да пази равновесие върху колелото беше развивано през тези няколко години, когато за възрастта на дъщеря ми най-разумно беше да кара балансиращо колело, защото е леко, защото е елементарно, защото се задвижва и спира по естествен начин. Kiddimoto колелото изигра своята роля в нейното израстване и съм благодарен, че за нейната възраст и в нейното време има такива играчки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар