30 ноември 2006

Imen den


Днес имам имен ден! :)

Да ми е живо и здраво, късметлийско и щастливо! :)

Повече за моя покровител-именник, чети ТУК!

Или по-долу:

Православната църква почита днес паметта на Св. Апостол Андрей Първозвани, който пръв от апостолите е бил повикан да тръгне след Исус Христос.

Името на Св. Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба.

От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Исус, казал "Ето агнецът Божий!".

Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с него целия ден. След това отишъл да намери брат си Симон /Петър/ и му съобщил радостната вест - "Намерихме Месия!" и го довел при Христос.

Църковният празник се нарича от народа Андреевден, Едрей, Едринден или Мечкин ден. Празникът е пряко свързан в народния календар с представите за преход от есента към зимата. Вярва се, че Св. Андрей е покровител на мечката и неин заповедник. В много предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка и прогонва зимата и дългите нощи.

Според народните възгледи и познания в областта на астрономията на този ден започва нарастването на деня. Българската поговорка гласи "На Едрей денят започва да наедрява колкото едно просено /житно, маково или синапено/ зърно".


29 ноември 2006

Chicken with Shark


Или казано иначе "Голямото разочарование", в превод "Пиле с акула"

От няколко седмици съм набелязъл в менюто на един китайски ресторант "супа от перки на акула" и се бях заканил на заплата да отидем с приятелката ми да се почерпим с нещо екзотично. Само дето все като исках да кажа "супа от..бла бла" ми идваше на езика "пиле от акула" колкото и смешно да звучи.

Та вчера бяхме в нашия китайски ресторант и с голямо нетърпение и апетит си поръчах супата, а Роси си взе супа от морски деликатеси. Този път малко почакахме да ни се изпълни поръчката, но явно защото ресторанта изведнъж се напълни с хора. И дочакахме, разбира се, и ни сервираха супите. В нейната супа имаше скаридки, калмарчета, ролца от раци, докато в моята имаше не перки на акула ами пилешко месо на широки ленти, обвито в нещо като белтък. Всъщност на вид можеше и да прилича на месо на перка на акула, но на вкус си беше пилешко и така си остана пилешко.
След като се консултирах със сервитьорката, тя потвърди страховете ми, че това е което съм поръчал, а не това което съм очаквал, и че перката на акула е някакъв полуфабрикат както са ролцата от раци. Само дето супата ми нямаше никакъв вкус на нещо, което да е риба.
Не ми остана друго освен да си я изям, и да си мисля, че това е супа от перка на акула.
Надух главата на приятелката ми с мърморения, че може и сервитьорката да се е объркала, че сигурно моята супа е някъде на друга маса и там клиента се чуди що тази перка на акула няма вкус на месо, и всякакви други варианти, които да са някаква грешка.
Голямо разочарование! Ето защо все се обърквах и казвах "пиле от акула", хаха!
Бляях!

Сега чета се истинска супа от перки на акула струва 150 евро купичката!!!

Повече за супа от перки на акула можеш да прочетеш тук!

Чак сега се сещам къде е била акулата в моята пилешка супа! Ами вътре имаше едни неща като спагети, но по-тънки, е явно това е полуфабриката на перка на акула, а пилешкото месо беше обвито във сварен белтък, за да придобие вида на перка от акула, хахаха!


28 ноември 2006

For You, Ghost!


Да, този post е точно за теб, не те знам кво си, защо си, и така нататък, но явно държиш да се информираш за това какво става около мен, поне един коментар остави!

Мдда, има в нета един призрак, който често, да не казвам поне 5 пъти на седмица влиза в блога ми като го намира чрез google.com с ключова фраза "the d1g1tal r3b3l". Явно не може да запомни този елементарен адрес, поне си го сложи във Favorites!

И така, аре кажи нещо веее! :) Чакам! :)


16 ноември 2006

Save Your Pet Friend

Това са видеоклипчетата от сайта за животни в приюти www.bezdom.info

Да ти се скъса сърцето като ги гледаш :(

Homeless Bulgarian Dogs


Homeless Bulgarian Cats


13 ноември 2006

Kiwi's Dream

Мечтата на птицата Киви е да лети.

Тя ще направи всичко възможно само и само да я изпълни.

Кивито в това филмче ще полети, но само веднъж през живота си.


Вземи си поука!

Следвай мечтите си!




07 ноември 2006

Back from Zheravna

Жеравна

Споко, още преди повече от седмица съм се върнал от Жеравна, и все още по един или друг ми държи влажно цялата онази почивка. Прекарах си прекрасно даже повече от очакванията, които имах преди да замина.

Пътя до Жеравна от Варна е много добър, половината от него е по магистралата и ако се движих с 130 км.ч. щях сигурно за 2 часа да пристигна. От Омуртаг до Котел пътя е съвсем нов без нито една дупка, почти същото важи за отсечката Котел - Жеравна.

Когато пристигнахме в Жеравна уличките ни се сториха като лабиринт, но няколко дена след това всичко ни беше пределно ясно, то и няма как след като избродихме селото от всички посоки.

Улиците на Жеравна

Домакините на Хаджигергевата къща, Цветан и Стефка, Светла и Живко, които по настоящем са и домакини на Къщата с лозницата, са много гостоприемни хора и както Роси казва - разбират от това, с което са се захванали.

Първата вечер си изкарахме много добре с Роси, очаровани от звездното небе над нас, и пълният мрак, които обхваща Жеравна когато се стъмни. Мисля, че още от тогава ни запалиха камината, която набързо стопли нашата стая.

Звездно небе над Жеравна

На следващата сутрин с Роси се приготвихме да катерим хълмовете и някъде да си намерим местенце да си направим огън. От един от трите селски магазина си взехме наденица и други продукти и се втурнахме към гората. Лесно намерихме началото на екопътеката към Котел, и навлязохме по навътре в гората. А тя една готина гора, високи дървета, есенни цветове. Постоянно се спирахме да правим снимки. Малко по късно излязохме от гората с гигантските дървета и закатерихме един хълм, на който имаше метален стълб. Решихме да не слизаме понадолу по пътеката, а да си накладим огън някъде наблизо.

По екопътеката за Котел - гора колкото искаш!

Гигантските високи дървета, Роси е там някъде долу!

Разбира се защо трябва да ни е само хубаво, като може и да ни е зле, и един голям дъждовен облак ни препика приятно, но добре че не ни развали огъня, и оттам успяхме да си направим печена на жарава наденица. Милото ми Роси постоянно гледаше огъня да не излезе от огражденията си, въпреки че поставихме доста камъни, така че да не направим белята.
Навръщане към Жеаравна пътя ни се стори доста къс, а и избързвахме да се приберем, тъйкато се стъмняваше, и нямахме работа в тъмната гора.
Уморихме се, признавам си.

Обяда и вечерята ни!

Роси и женското й насторението над нея! ;)

Роси планинарка!

На следващия ден бях труп. Главоболие. Не бях много на кеф, но търпях някакси. С Роси решихме да отидем до езерцето, което се намира в началото на Жеравна. Ама как крякнаха всички жаби в езерото, баси! И след това пълна тишина. Направиха си жабешка мексиканска вълна от кряк-кряк-кряк!
Прибрахме се рано, защото не бях много в кондикция. Даже си легнах към 2130h като Роси ме навлече да се потя и да разкарам настинката от мен. А тя отиде в механата да ме остави да си почивам. Надрусах се с един Coldrex and Panadol и отцепих. А така ме цепеше тиквата.

Езерцето до Жеравна, не е зарибено, нито чистено, но има риби, големи шарани!

На следващата сутрин се събудих до моята поничка 1, свеж като краставица, хаха! Много обичам да се излежавам върху чардака по време на закуска, а и следобед с биричката, докато ме напича слънце. Мисля, че този ден с Роси се излежавахме цял ден, и мързелувахме и гушкахме. Единствено късния следобед се разходихме малко да набележим още един планински маршрут. А вечерта се заформи Димитровден и с едни други гости плюс домакините се наляхме с кайсиева ракия. Да се науча и аз да пия ракия най-сетне!
Сутрин към 10:30ч. на закуска на чардака, препичайки се на слънце и наслаждавайки се на мързела!

Аз и Роси на моравата пред Къщата с Лозницата

В четвъртък се повозихме и на кончетата на Ранди Рандев (Rent-a-horse 0885 327 698, 0885 792 925). Аз бях на сиво-бял Мурад, а Роси на нещо като кон-пони Коко. Имаме обща снимка, на която сме като Дон Кихот яхнал Росинант, и Санчо Панса верен зад него на мулето си. Беше приятно да яздиш конче, и да се разхождаш с него из гората!

Дон Кихот с Росинант (тоест Мурад) и Санчо Панса (тоест Роси и Коко)

Петъка вече къщана почна да се пълни с хора. Ние тогава с Роси хванахме отново горските пътеки и тръгнахме в ляво от селото, към електроразпределителната станция откъдето има една каменна пътека за някъде си. Преди това обаче разгледахме къщите музеи на Сава Филаретов и на Георги Чорбаджи. Къщата на Йовков така и не отвори докато бяхме в Жеравна.
Та за пътеката - голяма разходка, голямо нещо! Пак се забихме в дън гора. На едно дърво не се сдържах да си оставим инициалите: "РНА и ААР 10 06", дано не го е боляло много.
Хапнахме някъде навътре в гората, и както Роси обича да говори, и глей как съвсем скоро излязохме на открито и на слънце. Е, нищо, хапнахме на сянка сред падащи листа и Пънове! :)

Два големи пъна!

Като излязохме на откритото пред нас цъфна един оголен хълм, който просто си плачеше да бъде изкачен. Роси каза не, но след като проявих възможно най-милия си поглед, и я хванах за ръчичка да гоним баира! Изкачихме го! Само ние си знаем след какви премеждия! ;) Беше много красиво, не духаше никакъв вятър и все едно всичко и замряло. И ехото ти се чува поне 7 пъти някъде ей там!.

Милото и аз на полянката на връх хълма. Зад нас е Котел

Цялата почивка изкарахме толкова добре,че сега като пиша пускам по една две въздишки. Не ми се тръгваше в неделя сутрин. Хапнахме палачинки, кафенце с мляко, останалите гости се изнизаха и си тръгнаха, а аз и Роси стоим на масата в механичката, и стоим и стоим и стоим. Не ми се тръгваше. Домакините и те свикнаха с нас. Не ни пускаха. Можехме до вечерта да останем, но трябваше да пътувам по светло.

Направихме си прощалните снимки с обещанието пак да дойдем.

Ще отидем ли пак? :)

p.s. в цялата тази история забравих да разкажа да Черньо и за Нуки

Черньо, или както Роси му вика Мазньо, е гален мъжки котагар, на 1-2 годинки, изцяло черен, с 5-6 бели косъма. Толкова мазен и гален не съм виждал отдавна! И досаден, но съм свикнал с нахалните котки. Черньо е герой в статията за Жеравна от списание Eva. Споменат е като безименната досадна черна котка!!! Хаха! И глей как Черньо стана част от задължителната обстановка на Къщата с лозницата и Хаджигергевата къща.

Черньо в действие - в бегом към манджата!

Черньо гледа умно с оранжевите си очи!

Нуки - това е хъскито на Живко. Много силно женско куче, само за впряг. В събота Нуки реши да ни разходи с Роси по екопътеката за Котел. Ама дърпа не се спря! Две хубави сини очи. Кучешки очи! :)

Женското хъски НУКИ

Бих писал още много, имам много спомени и впечатления, но нямам сили да си ги спомням вече!

Иди и се наслади! Трудно се описва с думи! :)

Ето ти и контактите на Хаджигергевата къща и Къщата с лозницата:

www.hadjigergy.com
www.thehouse.jeravna.com

Цветан 0887/719 964, 0888/199 895
tsvetan_rafailov "at" abv.bg

Официален сайт на Жеравна
Снимки от Жеравна