За детския свят, който е пълен с възрастни! Внимание!

Днес е първи юни, най-сладкия детски ден!

Също много сладък и за родителите, както и за хората, които поради някаква причина не са забравили, че са били деца.

Реших тук да споделя това интересно обръщение от Теодор Михайлов към всички деца за това какво представлява светът им, който е пълен с възрастни.

"Мили деца, понеже днес е 1 юни и имате празник, бих искал да ви кажа няколко неща за възрастните, с които е пълен светът ви.

Възрастните всъщност са деца, които са забравили какво е да си дете, понеже винаги са искали да изглеждат сериозни, строги, забързани и да се обличат в смешни тъмни дрехи.

 Дори е възможно голяма част от тях никога да не са били деца, а да са се родили направо възрастни.

 Но вие не им се сърдете и когато им се подигравате за всичко това, не го правете пред тях, защото са обидчиви.

 Не се опитвайте да ги разбирате.

 Ако някога са били деца, те ще намерят общ език с вас.

 И ако това не се получи, значи няма никакъв смисъл да продължавате да търсите детето в тях. То безвъзвратно си е отишло.

 Просто внимавайте това да не се случи и с вас някога, докато растете и крачката към това да се превърнете във възрастен е съвсем малка и безкрайно лесна.

 Защото тогава други деца ще ви се подиграват тайно някъде, а вие ще сте сериозни, строги и облечени в смешни тъмни дрехи.

 Но вие не сте такива, това няма да ви се случи.

 Вие ще бъдете деца дори тогава, когато и децата ви имат деца.

 Обичам ви и ви желая прекрасно детство. 

Честит празник!

Чичо Теодор"

Някой по-долу като коментар беше споделил:
"Братчед ми се роди възрастен. Тъжна картинка."


От мен ще добавя само следното:
Светът е тъжен и мрачен, защото е пълен с възрастни, които са забравили, че са били деца.

Ако не беше така, то сега нямаше да има детски домове за изоставени деца, нямаше да има боси и гладни, просещи по улиците хлапета, нямаше да има починали малчугани, защото някой държавен служител не си е свършил работата или е крал, крал, крал.

Ние, възрастните, сме ужасТни!

Защото обществото, в което живеем, ни е направил това, което сме!

Оставам на всеки сам да реши какво може да направи, за да се промени нещичко.