Татковци с много неизвинени отсъствия

Дете се люлее на люлка заедно с баща си.
 Или поне с негова  снимка отпечатана на пенокартон.
* прочети повече за историята на тази снимка в края на публикацията ми. Военните и командированите ги изключвам.

Татковците! Къде сте?

Ние, работещите родители, особено бащите, прекарваме твърде малко време с децата ни.

Компенсираме с глезене, угаждане и подаръци. Повечко на рожденния им ден.

И колкото повече години минават, времето прекарано с тях става все по-малко и по-малко. 

В един момент децата ни стават толкова големи и самостоятелни, че "отлитат" от дома ни. Това е естествения път на нещата.

Отиват да живеят на два етажа по-надолу, от другата страна на пътя, в друг квартал, град, държава, континент, а ако доживеем - на друга планета. 

*     *     *

Ако считаме, че има съдба, то нашия живот има конкретна времева рамка, към която се доближаваме всеки ден.

Така е и с времето, което отделяме на децата си сега и после. Естествено е да намалява.

Става все по-малко и е възможно дори те да започнат да отделят време за нас, като остареем и сложим памперсите.

*     *     *

Откакто съм родител забелязвам видимото намалено присъствие на бащите във времето на децата през почивните дни. Тогава е препоръчително децата да излизат да играят навън, да спортуват или карат тротинетка, колело за балансиране, нещо друго на гуми, да се разхождат и бият с други деца.

А събота и неделя са тези дни, в светлата част на които можем да прекараме най-дълго време с тях.

Но не ги виждам. Татковци, къде сте?

Нито бутат колички в парка заедно с други татковци, няма ги на детската площадка да люлелят децата.

Не ги виждам да учат хлапетата си да карат детски велосипед (за сметка на това виждам майките им как не ги учат) или просто самите те да стоят на някоя пейка и да търкат екрана на смартфона си.

Твърде често виждам претъпкани детски площадки с много майки и деца, цели ТИР паркинги от бебешки колички,  кафе масички пълни с жени. Чат-пак някой татко за цвят.

Мъжете просто са кът на тези места, където децата играят.

И започнах да се чудя какво правят другите татковци, докато жените им са навън с детето? 

Всъщност трябва ли да усещам, че нещо пропускам, което другите бащи не пропускат, или твърде съм се превърнал в "семеен тип". 

Тук изникна въпрос: каква е представата има българския мъж на средна възраст за семейството?

Относно снимката:

Английска компания е решила по по-различен, всъщност доста тъп начин, да напомня на децата на военни родители, които са изпратени в мисии в чужбина, че все пак и те са част от живота им, особено по време на празници.