31 декември 2006

Happy New Year 2007!

Честита Нова Година на Всички!
Да си изкарате яко на новогодишния купон, с много готини и диви изживявания, напивания напушвания,хаха!
А пък ако ви е скучно и смотано, направете така, че догодина да не е така!
Каквото сами си направим - това ще е! :)


27 декември 2006

Guess What: Answers!

Малко закъснях с отговорите на загадките, но нищо! Ето ги и тях!
За справка какво съм имал предвид, кликни ТУК!

Снимка 1

Снимка 2


26 декември 2006

Picture Trip I - 26.12.06

Навън е голям студ, някъде към -3, -4 градуса, но предвид варненския вятър през зимата и влажния въздух от морето, този студ е почти като -8 особено ако не си се климатизирал все още.
И въпреки слънцето - си е студено! Така че поне за мен не ставаше да карам колело в този слънчев почивен ден, и излязох за пощракам с фотоапарата - нещо, което не съм правил отдавна (то си личи, де). От направено около 130 кадъра, тези са най-добрите:


Дървото

Много сме, а ти си един!


Наблюдаваме те!


Не те изпускаме от погледа си!

Ще те потопим някой ден! :)

Полезно е да си киснеш краката в морска вода, само да не е студена!

Идваш ли или още ще му позираш?


23 декември 2006

Happy Holidays from Me!


Приятно изкарване на Коледа и Весело посрещане на Новата 2007 Година! :)

Wishing you a Merry Christmas and a very Happ New Year! :)


19 декември 2006

Guess What Is This!

Познай какво е това и откъде е?
Guess what is this and from where is it?


Снимка 1Снимка 2


Отговор: очаквай включване в петък, 22ри Декември


18 декември 2006

Outflow of Kamchia River

Устието на Камчия

Неделя беше време да излезем с Роси извън града, че от както ходихме до Жеравна не сме избягвали от градската лудница.
Роси не е ходила на устието на Камчия от 8 години,или май бяха 12, както и да е, аз последно бях там по време на едно наводнение на рибарското селище на Камчия, някъде преди 2 години, реката излизаше от коритото си и наводняваше близките бараки на рибарите, които живеят целогодишно там.
Незнам точно как се казва плажа, където реката се влива в морето, но ме очарова от ширината на плажната ивица, и това че иглолистни дървета граничат с нея. Разбира се човешкото присъствие беше ЯВНО поради клуб-ресторанта КРИСТАЛ, пожелавам им скорошно стихийно бедствие,хехе,да не си мислят, че могат да преборят природата.
По плажа бяха разпръснати десетки стволове на паднали дървета, и изхвърлени в морето от коритото на реката, и с Роси си направихме по някоя друга свежа снимка.
То нямаше какво чак толкова да му се гледа на Камчия, но беше важно да се махнем от града поне за няколко часа. За съжаление изтървахме възможността да се повозим с моторница по реката, не очаквах, че по това време на годината все още ще работят лодките за разходка.
В близкото заведение "Камчийска среща" хапнахме и пийнахме, а пък едно коте се скъса да реве, явно му беше зле нещо.
Я сега малко снимки да сложа, че тъй само да се чете не е интересно :P

Рибари, които се прибират в реката от морето, задната лодка обаче видя леко зор, и на няколко пъти затъваше точно на устието!

А това е прехода от иглолистна гора към морски пясък, на това му се вика природа, аре да я унищожим, а?

Всъщност вече са ни изпреварили, тъй че няма да сме само ние! Щом те могат, можем и ние!

Ш'та изям!
Моето не може да се види от тоя камуфлаж, ей!



16 декември 2006

Bulgarian Christmas Charity

Онзи ден си викам я да си сложа нова коледна мелодия на мобилния, чрез опцията FUN CALL на Globul, нали знаеш, когато някой те търси, и докато дава сигнал свободно и той чува някаква мелодия. В момента съм с мелодията на Розовата пантера, която изобщо не се харесва на шефа ми, но така ще е докато не ми вземе служебна карта.
Тъй като наближава Коледа, мислех че ще бъде добра идея мелодийката ми да е някакава предколедна, а не точно Розовата Пантера Пинко. Цената на такава мелодия е 1,80 лева. Но в същото време се сетих за Българската Коледа, да изпратиш един смс на цена 1 лев, за да помогнеш на дете в беда. И си викам: "Яяя, Глобул се таковайте!" и по-късно вечерта изпратих кратко съобщение на номер 1117, за да даря 1 левче. Приятелката ми последва примера ми.

Знам, че е скромно и тъпо все покрай Коледа човешките сърца да се "размекват", но винаги ме е било яд, че даваме толкова много пари за какво ли не, и все не се сещаме да изпратим 1 лв. на някоя благотворителна кампания.

Глобул имат 3 млн. абонати, Мтел имат 4 млн.? и ако всеки изпрати по един смс, вместо да изпие едно кафе в заведение, или да си купи кутия цигари, мисля, че би помогнал много повече! Към момента кампанията Българската Коледа е събрала 877030 лв! Добро число! :)

Но това никога няма да се случи в България.

Очаквам скоро да ме обхване предпразничното насторение ;)

Повече за Българската Коледа можеш да прочетеш ТУК!


15 декември 2006

One more baby

Unfortunately your browser does not support this plug-in.

Още едно бебе се присъедини към колонията Човеци, населяващи планетата Земя.
За късмет се казва Йордан и е българин! :) А пък таткото е Стелиян Атанасов, нашият дългогодишен компютърен специалист! :)

Ето и снимка на Йордан! :) Открийте приликите с таткото! :)




14 декември 2006

I hurt myself


...to see if I still feel...както се пее в една песничка на NIN "Hurt".

Онзи ден, както си вървя аз по пътя за работа, изведнъж остра болка пронизва гърба ви в зоната на гръбнака, поради което се чу едно "Уааааауу!" или по-скоро "Ааааааа!" и изпъчих гърди от рязката болка. Веднага ме заболя гръдния кош и дълбокото вдишване на въздух ме караше са усещам тъпа болка в ребрата. Та се наложи да седна на една пейка за момент, щото незнаех какво става и защо така боли и да не би да заболи още повече.

Намалих темпото, и продължих към работа, не се върнах унас макар че бях на близо. Вървях по-бавно, защото дори от тези движения ме наболяваше всичко от кръста нагоре.

Оцелях и стигнах до офиса, поизмъчих се малко и не бях много щастлив от случилото се, предвид това, че болката дойде от гръбнака ми. Колежката ми веднага ме успокои като ми каза, че е нещо като нейното, явно съм прискрипал нещо си, което довежда нервните импулси в областта на гръдния кош да полудеят и да ме боли така.

Оплаках се на брат ми, че личния ми лекар се намира в края на града, и той се нави да ме метне до там. И тъйкато преди не съм ходил в поликлиниката на Владиславово, брат ми ме закара в друга поликника в Младост, мии... приличат си.

Както и да е, лекарката ми изнесе дълга лекция защо това ми се е случило, и колко близо съм бил до по сериозни контузии. Явно това, което ми се е случило е заради някакво гръбначно изкривяване, което съм имал, и то предизвикало някакви аномалии, както и това, че не правя гимнастики и всякакви там по-такива спортни движения (явно колоезденето не помага). Изписаха ми три вида хапчета, и сега тях гълтам, че и алкохол не пия, което е другия проблем.

Вече съм по-добре, но има още какво да се желае. Вчера бяхме на концерт на група P.I.F. и не бях много щастлив от факта, че не мога да пия алкохол. Дори и да съм можел съм решил да не пия, все пак това са три вида дрога дето досега не съм я пил. Поне се видях с приятелчета, иначе ми беше все тая дали съм на концерта или не. Съжалявам, че съм развалил настроението на някои хора, покрай моето разваленото.

И така, друго интересно няма...още не ме е прихванало коледното настроение :( но ша се опрая! ;)


03 декември 2006

Tongue and Eyebrow Piercing

пиърсинг на езикаНе, не и не, не съм си сложил аз пиърсинг на езика, ами приятелката ми. Тя вече има три пиърсинга! и една татуировка, напред е с материала. Аз все още съм си само с един, след като преживях неуспешен опит да си сложа още един.
Накефи ме първия ден след като Ники от На Тъмно я надупчи, как Роси гледаше страшно и тъжно, тъй като не можеше да яде, а у тях имаше от любимото и пиле на фурна! Интересно как вчера забеляза, че ако не говори един час и се чувства по-добре, явно болката не и поняса много добре, но пиърсинга и е наранил венеца, и заради това. Тази седмица мисля, че ще бъда на по-тихо местенце под небето (бъзикам се!)
Та така, моето е надупчено отново, и не където и да е, ами на езика, хехе, после ще питате как е, ама няма да ви кажа, хахаха! :)

пиърсинг на езика, facial piercingПиърсинг на езика, по-долу се вижда пиърсинг на долната устна
(сн. The Digital Rebel)


пиърсинг на веждата, facial piercingПиърсинг на веждата - за момиче
(сн. The Digital Rebel)


пиърсинг на веждата, facial piercingПиърсинг на веждата - за момче
(сн. The Digital Rebel)


About My St. Andrew's Day

Празнувах именния си ден в Ratz, имаше и друг избор, но там е по-спокойно и не толкова задимено, както на другите места, където обичам да ходя. Дойдоха не много хора, но им се зарадвах тъйкато отдавна не съм ги виждал, не се и съмнявам, че Тодор е бил най цветущия екземпляр, изпи бира за четирима (по моите възможности)! Присъстващите бяха Роси, Тодор, Стефка, Иво Птиците, Боян и аз...ауу, та ние сме били съвсем малко, баси! Марин и компания не можаха да дойдат, а пък Сияна и нейния мъж също. Владо и компания и те. Ми то излезе, че повечето не са могли да дойдат, еми сори, но това ми беше моя именен ден, и не мога да го празнувам през почивните дни! :)
Роси и Стефка пък ме изненадоха, и ме поляха с две шепи вода, та целия подгизнах :)
Иначе си изкарах яко, скромно, но беше добре, мерси за което! :)


30 ноември 2006

Imen den


Днес имам имен ден! :)

Да ми е живо и здраво, късметлийско и щастливо! :)

Повече за моя покровител-именник, чети ТУК!

Или по-долу:

Православната църква почита днес паметта на Св. Апостол Андрей Първозвани, който пръв от апостолите е бил повикан да тръгне след Исус Христос.

Името на Св. Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба.

От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Исус, казал "Ето агнецът Божий!".

Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с него целия ден. След това отишъл да намери брат си Симон /Петър/ и му съобщил радостната вест - "Намерихме Месия!" и го довел при Христос.

Църковният празник се нарича от народа Андреевден, Едрей, Едринден или Мечкин ден. Празникът е пряко свързан в народния календар с представите за преход от есента към зимата. Вярва се, че Св. Андрей е покровител на мечката и неин заповедник. В много предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка и прогонва зимата и дългите нощи.

Според народните възгледи и познания в областта на астрономията на този ден започва нарастването на деня. Българската поговорка гласи "На Едрей денят започва да наедрява колкото едно просено /житно, маково или синапено/ зърно".


29 ноември 2006

Chicken with Shark


Или казано иначе "Голямото разочарование", в превод "Пиле с акула"

От няколко седмици съм набелязъл в менюто на един китайски ресторант "супа от перки на акула" и се бях заканил на заплата да отидем с приятелката ми да се почерпим с нещо екзотично. Само дето все като исках да кажа "супа от..бла бла" ми идваше на езика "пиле от акула" колкото и смешно да звучи.

Та вчера бяхме в нашия китайски ресторант и с голямо нетърпение и апетит си поръчах супата, а Роси си взе супа от морски деликатеси. Този път малко почакахме да ни се изпълни поръчката, но явно защото ресторанта изведнъж се напълни с хора. И дочакахме, разбира се, и ни сервираха супите. В нейната супа имаше скаридки, калмарчета, ролца от раци, докато в моята имаше не перки на акула ами пилешко месо на широки ленти, обвито в нещо като белтък. Всъщност на вид можеше и да прилича на месо на перка на акула, но на вкус си беше пилешко и така си остана пилешко.
След като се консултирах със сервитьорката, тя потвърди страховете ми, че това е което съм поръчал, а не това което съм очаквал, и че перката на акула е някакъв полуфабрикат както са ролцата от раци. Само дето супата ми нямаше никакъв вкус на нещо, което да е риба.
Не ми остана друго освен да си я изям, и да си мисля, че това е супа от перка на акула.
Надух главата на приятелката ми с мърморения, че може и сервитьорката да се е объркала, че сигурно моята супа е някъде на друга маса и там клиента се чуди що тази перка на акула няма вкус на месо, и всякакви други варианти, които да са някаква грешка.
Голямо разочарование! Ето защо все се обърквах и казвах "пиле от акула", хаха!
Бляях!

Сега чета се истинска супа от перки на акула струва 150 евро купичката!!!

Повече за супа от перки на акула можеш да прочетеш тук!

Чак сега се сещам къде е била акулата в моята пилешка супа! Ами вътре имаше едни неща като спагети, но по-тънки, е явно това е полуфабриката на перка на акула, а пилешкото месо беше обвито във сварен белтък, за да придобие вида на перка от акула, хахаха!


28 ноември 2006

For You, Ghost!


Да, този post е точно за теб, не те знам кво си, защо си, и така нататък, но явно държиш да се информираш за това какво става около мен, поне един коментар остави!

Мдда, има в нета един призрак, който често, да не казвам поне 5 пъти на седмица влиза в блога ми като го намира чрез google.com с ключова фраза "the d1g1tal r3b3l". Явно не може да запомни този елементарен адрес, поне си го сложи във Favorites!

И така, аре кажи нещо веее! :) Чакам! :)


16 ноември 2006

Save Your Pet Friend

Това са видеоклипчетата от сайта за животни в приюти www.bezdom.info

Да ти се скъса сърцето като ги гледаш :(

Homeless Bulgarian Dogs


Homeless Bulgarian Cats


13 ноември 2006

Kiwi's Dream

Мечтата на птицата Киви е да лети.

Тя ще направи всичко възможно само и само да я изпълни.

Кивито в това филмче ще полети, но само веднъж през живота си.


Вземи си поука!

Следвай мечтите си!




07 ноември 2006

Back from Zheravna

Жеравна

Споко, още преди повече от седмица съм се върнал от Жеравна, и все още по един или друг ми държи влажно цялата онази почивка. Прекарах си прекрасно даже повече от очакванията, които имах преди да замина.

Пътя до Жеравна от Варна е много добър, половината от него е по магистралата и ако се движих с 130 км.ч. щях сигурно за 2 часа да пристигна. От Омуртаг до Котел пътя е съвсем нов без нито една дупка, почти същото важи за отсечката Котел - Жеравна.

Когато пристигнахме в Жеравна уличките ни се сториха като лабиринт, но няколко дена след това всичко ни беше пределно ясно, то и няма как след като избродихме селото от всички посоки.

Улиците на Жеравна

Домакините на Хаджигергевата къща, Цветан и Стефка, Светла и Живко, които по настоящем са и домакини на Къщата с лозницата, са много гостоприемни хора и както Роси казва - разбират от това, с което са се захванали.

Първата вечер си изкарахме много добре с Роси, очаровани от звездното небе над нас, и пълният мрак, които обхваща Жеравна когато се стъмни. Мисля, че още от тогава ни запалиха камината, която набързо стопли нашата стая.

Звездно небе над Жеравна

На следващата сутрин с Роси се приготвихме да катерим хълмовете и някъде да си намерим местенце да си направим огън. От един от трите селски магазина си взехме наденица и други продукти и се втурнахме към гората. Лесно намерихме началото на екопътеката към Котел, и навлязохме по навътре в гората. А тя една готина гора, високи дървета, есенни цветове. Постоянно се спирахме да правим снимки. Малко по късно излязохме от гората с гигантските дървета и закатерихме един хълм, на който имаше метален стълб. Решихме да не слизаме понадолу по пътеката, а да си накладим огън някъде наблизо.

По екопътеката за Котел - гора колкото искаш!

Гигантските високи дървета, Роси е там някъде долу!

Разбира се защо трябва да ни е само хубаво, като може и да ни е зле, и един голям дъждовен облак ни препика приятно, но добре че не ни развали огъня, и оттам успяхме да си направим печена на жарава наденица. Милото ми Роси постоянно гледаше огъня да не излезе от огражденията си, въпреки че поставихме доста камъни, така че да не направим белята.
Навръщане към Жеаравна пътя ни се стори доста къс, а и избързвахме да се приберем, тъйкато се стъмняваше, и нямахме работа в тъмната гора.
Уморихме се, признавам си.

Обяда и вечерята ни!

Роси и женското й насторението над нея! ;)

Роси планинарка!

На следващия ден бях труп. Главоболие. Не бях много на кеф, но търпях някакси. С Роси решихме да отидем до езерцето, което се намира в началото на Жеравна. Ама как крякнаха всички жаби в езерото, баси! И след това пълна тишина. Направиха си жабешка мексиканска вълна от кряк-кряк-кряк!
Прибрахме се рано, защото не бях много в кондикция. Даже си легнах към 2130h като Роси ме навлече да се потя и да разкарам настинката от мен. А тя отиде в механата да ме остави да си почивам. Надрусах се с един Coldrex and Panadol и отцепих. А така ме цепеше тиквата.

Езерцето до Жеравна, не е зарибено, нито чистено, но има риби, големи шарани!

На следващата сутрин се събудих до моята поничка 1, свеж като краставица, хаха! Много обичам да се излежавам върху чардака по време на закуска, а и следобед с биричката, докато ме напича слънце. Мисля, че този ден с Роси се излежавахме цял ден, и мързелувахме и гушкахме. Единствено късния следобед се разходихме малко да набележим още един планински маршрут. А вечерта се заформи Димитровден и с едни други гости плюс домакините се наляхме с кайсиева ракия. Да се науча и аз да пия ракия най-сетне!
Сутрин към 10:30ч. на закуска на чардака, препичайки се на слънце и наслаждавайки се на мързела!

Аз и Роси на моравата пред Къщата с Лозницата

В четвъртък се повозихме и на кончетата на Ранди Рандев (Rent-a-horse 0885 327 698, 0885 792 925). Аз бях на сиво-бял Мурад, а Роси на нещо като кон-пони Коко. Имаме обща снимка, на която сме като Дон Кихот яхнал Росинант, и Санчо Панса верен зад него на мулето си. Беше приятно да яздиш конче, и да се разхождаш с него из гората!

Дон Кихот с Росинант (тоест Мурад) и Санчо Панса (тоест Роси и Коко)

Петъка вече къщана почна да се пълни с хора. Ние тогава с Роси хванахме отново горските пътеки и тръгнахме в ляво от селото, към електроразпределителната станция откъдето има една каменна пътека за някъде си. Преди това обаче разгледахме къщите музеи на Сава Филаретов и на Георги Чорбаджи. Къщата на Йовков така и не отвори докато бяхме в Жеравна.
Та за пътеката - голяма разходка, голямо нещо! Пак се забихме в дън гора. На едно дърво не се сдържах да си оставим инициалите: "РНА и ААР 10 06", дано не го е боляло много.
Хапнахме някъде навътре в гората, и както Роси обича да говори, и глей как съвсем скоро излязохме на открито и на слънце. Е, нищо, хапнахме на сянка сред падащи листа и Пънове! :)

Два големи пъна!

Като излязохме на откритото пред нас цъфна един оголен хълм, който просто си плачеше да бъде изкачен. Роси каза не, но след като проявих възможно най-милия си поглед, и я хванах за ръчичка да гоним баира! Изкачихме го! Само ние си знаем след какви премеждия! ;) Беше много красиво, не духаше никакъв вятър и все едно всичко и замряло. И ехото ти се чува поне 7 пъти някъде ей там!.

Милото и аз на полянката на връх хълма. Зад нас е Котел

Цялата почивка изкарахме толкова добре,че сега като пиша пускам по една две въздишки. Не ми се тръгваше в неделя сутрин. Хапнахме палачинки, кафенце с мляко, останалите гости се изнизаха и си тръгнаха, а аз и Роси стоим на масата в механичката, и стоим и стоим и стоим. Не ми се тръгваше. Домакините и те свикнаха с нас. Не ни пускаха. Можехме до вечерта да останем, но трябваше да пътувам по светло.

Направихме си прощалните снимки с обещанието пак да дойдем.

Ще отидем ли пак? :)

p.s. в цялата тази история забравих да разкажа да Черньо и за Нуки

Черньо, или както Роси му вика Мазньо, е гален мъжки котагар, на 1-2 годинки, изцяло черен, с 5-6 бели косъма. Толкова мазен и гален не съм виждал отдавна! И досаден, но съм свикнал с нахалните котки. Черньо е герой в статията за Жеравна от списание Eva. Споменат е като безименната досадна черна котка!!! Хаха! И глей как Черньо стана част от задължителната обстановка на Къщата с лозницата и Хаджигергевата къща.

Черньо в действие - в бегом към манджата!

Черньо гледа умно с оранжевите си очи!

Нуки - това е хъскито на Живко. Много силно женско куче, само за впряг. В събота Нуки реши да ни разходи с Роси по екопътеката за Котел. Ама дърпа не се спря! Две хубави сини очи. Кучешки очи! :)

Женското хъски НУКИ

Бих писал още много, имам много спомени и впечатления, но нямам сили да си ги спомням вече!

Иди и се наслади! Трудно се описва с думи! :)

Ето ти и контактите на Хаджигергевата къща и Къщата с лозницата:

www.hadjigergy.com
www.thehouse.jeravna.com

Цветан 0887/719 964, 0888/199 895
tsvetan_rafailov "at" abv.bg

Официален сайт на Жеравна
Снимки от Жеравна


21 октомври 2006

Going to Zheravna/Jeravna


Отивам в Жеравна!!! :)

Почивкаааа!!! :)

После ще разказвам и ще показвам!

Хехехе! ;)


14 октомври 2006

No more lip piercing

Днес си махнах пиърсинга на устната поради много причини, след като от 26 Август се опитвах да го запазя. Една от тях е, че вътрешната страна на устната ми се беше цепнала неприятно, и пиърсинга си правеше леговище, а пък лигавицата на устната иска да го покрие и закопае в себе си, което от своя страна не е много приятно и здравословно. Освен това, от външната страна пък се беше получило удебеление на кожата, нещо като мазолче, което обаче също не се чувстваше добре и веднъж даже се беше разкървавило. Това бяха причините погледнато от здравословна гледна точка.
Друга причина е че този пиърсинг ми действаше като "ограничител" и не можех да си цункам както аз си знам моето готино гадже, да не говорим пък че не можех да си я захапя по вратлето! :) И всеки път като се цункахме по-дълбоко аз инстинктивно се дърпах.
Трета причина, е че Ники от На Тъмно като ми видя пиърсинга просто си ми го каза приятелски, че моята няма да я бъде, и че по-добре да го махна - е, овнешкия ми инат се помъчи да го спаси в продължение на 1 седмица, но ефекта беше минимален.
така че сега пак съм си с един пиърсинг, но поне този на веждата не ми прави вече никакъв проблем от много време насам.
И така, причини колкото щеш, но важното е че не ми е смотано сега и така нататък, просто исках да имам пиърсинг там и имах! :) Вече знам какво е!
А пък къде ще се надупча понататък и кога, това не се знае! :)


08 октомври 2006

The Bulgarian Society for the Protection of Birds (BSPB)


На 7 и 8 октомври се отбелязват Европейските дни на птиците!
Докато се разхождахме вчера с Роси и брат й, се засякохме с Иво, който е координатор за Варненския регион на Българското Дружество за Защита на Птиците. Иво беше организирал едно малко мероприятие - масичка с брошури и плакатчета, както и два бинокъла за наблюдение на птиците в района на Алпинеума в Морската градина. Не че успях да видя някаква птичка, но нищо.
Та Иво отново ме "вербува" да стана член, и този път аз се реших. Най-малкото защото с него се знаем от поне 5 години, пък досега не съм дал своята помощ в опазването на птиците по никакъв начин. А може би щото обядвяхме в KFC и ми е било гузно? Нееее! :)

Аз сега излизам да карам колело, така че повече инфо за БДЗП можеш да намериш ТУК!

Само да кажа нещо, всяка седмица хвърляме сумати пари за ядене, алкохол и цигари, но веднъж в годината ако отделиш 15 лева за защита на птиците и местата които обитават, ще направиш нещо добро и ще се почувстваш малко по-добре! Все пак и ние сме част от Природата и дано да не доживеем онова време, когато ще бъдем застрашен вид!