Наближава Чисто Новата Ви 2010 година !

(снимка от ribhu)

Новата 2010г. едва ли вещае нещо по-различно от настоящата 2009г., която е почти е отминала, но надеждата за положително развитие на нещата и съществена промяна за всеки един от нас остават до последната капчица домашна ракия в чашката от чешки кристал.

Поради това, от името на новосъздадената компания за хидроизолации на покриви от Варна, както и от романтичния спомен на нашата сватба във Варна, която беше през 2009г., а и разбира се от моя милост г-н Русев, които през цялото време е намусен и сериозен, пожелаваме на всички нехранимайковци приятно прекарване на новогодишната нощ.

И не прекалявайте с пиенето, наркотиците и гърмящите пръчки, защото все пак сте интелигентни индивудиалисти на едно сложно българско общество, в което дори националния герой на демократичния преход, който откриваме в лицето на Негово Народолюбие Бойко Борисов не ще ни оправи, защото неизвестен е неговия кукловод, който командва нашия любим парад, наречен ПЕРЛА.

Наздраве! :)

Коледни картички по имейл = коледен спам

Весели мразници!
(грешката не е случайна)

С всеки изминал ден с наближаване на коледните и новогодишни празници забелязвам как в пощенските електронни кутии нараства броя на получените картички и поздравления. Честно казано получавам повече празнични имейли вместо спам. И всичките еднакви по смисъла, който носят - а именно: предпразнична отчетност, "трябва и аз да изпратя един имейл с пожелания, виж че другите го правят!". Почти не съм забелязал някой да ми е изпратил имейл с обръщение лично към мен. Това вече бих оценил като нещо повече от отчетност.
Както и да е, лично към мен или безлично отвсякъде, в началото ми беше интересно, но вече ми е достатъчно да прочета темата на писмото, за да знам, че имейла е за изтриване.

Но какво друго забелязах към днешна дата предвид изминалите вече 2 коледи в този офис, а именно това, че със всяка изминала година картичките изпратени по истинската поща намаляват. Не че бизнес партньори ни са намалели, ами по-скоро заради икономия от тяхна страна. Все пак сега сме в такива псевдо-кризисни времена, че да правиш икономия вече е правило и ежедневие, докато едно време се чудиш колко по-луксозно и по-уникално да изглежда твоята коледно-новогодишна картичка. Горките рекламни агенции, това мога да кажа аз! Сигурно доста фирми няма да имат празнична сувенирна реклама от онази с луксозна хартиена, по възможност от по-дебел картон торбичка, пълна с брандирана химикалка, дебел тефтер с корици от изкуствена кожа и кубче листчета, всичките до едно брандирани, като задължително е да присъства и стенен календар, след като вече си бил убеден от рекламната агенция, че трябва да е супер луксозен и лъскав, за да се отличава от останалите и единствено той да бъде закачен на стената.

Въпреки всичко да спомена какво му е хубавото на "кризиколедата" - докато всеки се чуди каква празнична картинка да изпрати на своя mailing list, спестявайки някой друг лев от истинска картичка, която дори би могла да бъде от серията на UNICEF, или е ограничил рекламния бюджет за Коледа до толкова, че да има задължения към обслужващата рекламна къща, то в същото време е голяма рядкост и радост за получателя да получи истинска картичка или някой друг брандиран сувенир. А колкото са по-малко получените такива, толкова повече впечатление ще направят те на получателя им. Съответно и толкова повече полза ще носят те на подателя!

А, има още едно нещо - не се учудвайте ако получавате истински картички само от бизнес партньори, които намират и използват всевъзможни начини да напомнят за себе си и за задължението, което имате да изчистите към тях.

Весели мразници и от мен!

Концерт на AC DC в България на 14 Май 2010г.

AC/DC в Белград, а скоро и у нас, в България!

(автор на снимката: един стар познат Цецо Трънков)

Догодина ще видим, чуем и изживеем като за последно поредната култова група в този наш съзнателен живот, а именно феноменалните AC/DC. В официалния сайт на групата е публикувано, че на 14 Май 2010г. на познатото на цяла България място за провеждане на най-великите концерти /не че мястото е велико/, а именно стадион "В.Левски" в София, ще бъдем свидетели на нещо, което едва 7-8 хиляди българина успяха да се докоснат в Белград през 2009г - концертът на дядовците от Ей Си Ди Си - ток да ни удари дано! Честно казано това ще е най-безполезното, което ще усетим на стадиона. Ще има камбани, влакове и какво ли още не.
Организатори на събитието са Balkan Entertainment Company, а билетите вече се продават от EVENTIM с цени между 55-130 лева.
В сайта на Metal Katehizis има разпределение на ценовите зони като по мое мнение най-яки са тези от 75лв - за правостоящи на футболното поле. Това да седиш по време на такъв концерт е неблагоприлично освен ако нямаш някакви физпроблеми. А да си на метри от идолите си и същевременно да усещаш как ти се пукат ребрата от натиска на хиляди почитатели зад тебе и да нямаш въздух да извикаш - също не е присъщо на нормалните хора с изключение на дивите фенове, които се броят на пръстите на жителите на две-три български села.

Концертът на AC DC в София е началото на европейското турне на групата, което се състои от 18 концерта. Хубаво е ние да сме първи, че не се знае ще им стигне ли животеца до последния концерт. Цялото оборудване и бойна екипировка ще пристигне събрана в 60 тира /сигурно поне 1 ще окрадат в българско/ няколко дена преди това, предполагайки, че това ще гарантира събитието - при каквито и да са метеорологични, политически, финансови и военни събития.

Друго интересно е, че AC/DC ще идват в България с две подгряващи групи, специални гости - не знам от коя величина бяха групите, които подгряваха фронтгрупата в Белград, но дано да са от първа звездна!

Ами хайде, купувайте билети, че не останаха!

Bulgarian Property Club in LinkedIn

Фасада на къща в старата част на гр. Пловдив
(снимка: Андрей Русев)

След като успях да изградя моя профил в LinkedIn до 95%, най-накрая се реших да направя собствена група, която наименовах Bulgarian Property Club. Това е експериментална група за хора, които са закупили недвижими имоти в България по време на строителния бум и сега търпят неудовлетворение от покупката си.

Неудовлетворението може да бъде породено от това, че са закупили имота си на висока цена предвид това, че сега цените са се понижили поне с 40%. В друг случай това усещане се поражда от некоректни инвеститори и строители, които едно го мислят, второ го говорят и трето го изпълняват. Недоволстваме от липсата на добра инфраструктура - уж луксозен имот, а вървиш в кал и мръсотия, неудовлетворение от презастрояването - започнал си да воайорстваш всяка вечер и т.н. и т.н.

Въпреки всички негативни страни при покупка на недвижим имот в България, винаги трябва да се търси и положителната й страна на. Разбира се, че най-лесно е да видим само недостатъците, което аз го умея много добре, но нека обсъдим и предимствата, които може да съществуват. Точно за това създадох и тази група.

Членуването в този импровизиран клуб е свободно, така че всеки, който има LinkedIn акаунт и се интересува от недвижими имоти, пък дори и да не притежава такъв, е добре дошъл.

Снимка на годината – България 2009

Отдавна не съм участвал в някакви фотоконкурси и особено от подобна величина - организирано от National Geographic или World Press Photo. Все съм критичен към снимките си или пък все се каня и нищо не правя и после другите обират овациите!
Последно бях участвал в един фотоконкурс към For The Nature, който се казваше "Крайезерни безумия" и трябваше да участвам със снимки от Рила. За мой късмет тази година бях на Рила и посетих Седемте рилски езера, така че имаше какво да представя. В последствие една от фотографиите ми участваше в няколко изложби организирани от For The Nature в София.

Този път смятам да се амбицирам и да подготвя една снимка от фотосесията на един от тримата бодибордисти, които направих миналия месец край гр. Бяла, за да участвам във фотоконкурса на Canon България. Не съм сигурен дали спазвам изискванията за 3000 пиксела дългата страна и 150 точки резолюция, но Фотошоп му е майката. Какво да направя като снимам с фотоапарат от 2003г.! Каквото е било навремето, с такова снимам сега, а именно Canon EOS Digital Rebel а.к.а. 300D.

Снимката, с която възнамерявам да участвам в раздел "Репортажна фотография" на фотоконкурса на Canon е следната:

Ако я увеличиш на нея можеш да видиш Боби в действие.

Наградата е 3000 лв., а за утешение ако съм номиниран - 500 лв. Нямам някакви надежди, но се опитвам да си създам навик да снимам повечко и разбира се да участвам по-често на фотоконкурси. Бездарен съм, но с набито око. Само с едно. Добрите фотографи имат две набити очи. Някои - даже и четири! :) Но доколкото съм чувал от мъдри стари комунисти: важно е не да победиш, а да участваш?! Така че поне участието ми е почти гарантирано!

Следва новинарски бюлетин от Фото Форума:

Canon Bulgaria кани българските фотографи да участвуват в конкурса ”Снимка на годината – България 2009”. В конкурса могат да участвуват само снимки на български автори, заснети през 2009 година.
Конкурсът ще излъчи “Снимка на годината – България 2009” във три раздела и ще подбере авторите и снимките, които ще бъдат включени в ежегодната Национална фотографска изложба “Снимка на годината”, която се организира и провежда съвместно с Националната художествена галерия. По избор на журито, участвали в конкурса снимки ще бъдат откупени за обогатяване фонда на НХГ с произведения на съвременната българска фотография.
Решението на журито ще бъде обявено при откриване на изложбата и публикувано в интернет страницата на Canon Bulgaria (www.canon.bg).
Националната фотографска изложба “Снимка на годината” ще се проведе в залите на НХГ през втората половина на месец февруари 2010 г. Датата на откриване на изложбата ще бъде обявена допълнително. През годината изложбата ще гостува на художествени галерии и в други градове на страната.
Всички участници ще бъдат уведомени лично, снимки на кои автори са номинирани за награди, както и за тези, които са включени в изложбата, в случай че са предоставили достатъчно информация за кореспонденция.
Крайният срок за получаване на снимките е 4 януари 2010 г.

А от ТУК можеш да си изтеглиш формуляра за участие.

Късмет на всички участници!

La Tribu Bar - нов сърф бар във Варна

Нов бар във Варна - La Tribu

http://www.latribubar.com/

В неделя, след като ни изгониха от Kenvello във Phohe Mall 30 минути преди 21ч., когато по принцип трябва да приключат с клиенти и да затворят магазина, с Роси се отбихме да направим сефтето на новия сърф бар във Варна. Всъщност не знам дали има друг сърф бар в града, предполагам, че няма, но барът се оказа не много далеч от нас, така че друг път може и пеша "бос по асфалта, се клатя" да стигна до заведението и да се прибера вкъщи.

Първи впечатления: заведението е скатано на партерен етаж като над него има магазини, тоест лудницата може да продължи до късни сутришни часове. Когато ние пристигнахме нямаше никой освен няколко фена на бара, които коментираха житейски истории и сърф преживявания - за малката бройка на клиентелата е нещо съвсем нормално предвид това, че La Tribu отвори врати преди няколко дена.

Интериорна снимка откъм дъното на заведението
(източник http://www.latribubar.com/)

Втори впечатления: в интериорно отношения е все още семпло, но може би прекалено много съм свикнал с натруфените стени от други заведения. Иначе е направено оригинално на морска и сърф тематика. Не липсват и любимите LCD екрани където да се кьораш как някой кайт сърфист се опитва да стигне небесата. Направи ми впечатление, че заведението е сравнително светло през ноща, и на тавана все още стоят офисните осветителни тела, макар че са ги покрили с мрежест плат, колкото да скрият този факт. Не смятам, че повече светлина води до по-лошо, но е лошо, че сме сивкнали да ходим само по дупки, където можеш да се пребиеш от тъмнина.

Бар и плазма
(източник http://www.latribubar.com/)

Трети впечатления: смятам, че обслужването от бара е на ниво. Защо ли? Ами защото този, които ме обслужи, не го познавам, все още, поне знае какво и брандинг (или както трябва да се нарича следното) - хареса ми действието му, при което когато си поръчах бира Шуменско и Туборг първо не ме попита дали искам чаши, а направо ми ги даде, и второ ми даде правилните чаши, тоест чаша на Шуменско и на Туборг - така както ТРЯБВА да се прави. Много се издразних на Бар на втория етаж, когата си поръчах малко Джони, а ми го донесоха в чаша на Известната Пу#ка.
Все още не знам La Tribu правят ли хубави коктейли или не, но мисля, че и за това ще има време както и за тях, така и за нас.
Четвърти впечатления: честно казано сега ако ме питаш каква музика се пускаше в този бар няма да мога да ти кажа, защото имаше един пич дето така сладкодумно разказваше една история, че го "подслушвах" - кво да правя като беше интересно. Но щом съм го чувал чак от бара, означава че музиката е била сравнително тиха, но незапомняща се.

Постоянна клиентела
(източник http://www.latribubar.com/)

Пето впечатление: - мисля, че La Tribu пространствено е удобно да си организираш рожден ден или някакво друго парти. Може би там ще почерпя по случай именния ми ден.

Интериорна снимка откъм входа на заведението
(източник http://www.latribubar.com/)

Шесто впечатление: със сигурност ще намина отново с приятели и го препоръчвам на други хора, защото ми грабна дори шестото впечатление!
Седмо впечатление: като страстен непушач имаше въздух за дишане. Има голяма вентилационна тръба, която се надявам, че като се понапълне с димящи Кремиковци, ще има въздух и за мене.
Осмо впечатление: въпреки че заведението се рекламира и като Наргиле бар, видях наргилетата, но явно трябваше да попитам кой може, как и срещу какво мога да се опуша дробовете с наргиле - не се смей, кво като не пуша, жената ме научи! :)

Систематизирани осемте впечатления ще ти кажат: иди и виж със собствените си очи, нос и език! :) На мен ми харесва и пак ще отида!

Блог за хидроизолациите от специалист с 10 годишен опит в хидроизолирането

Блог за хидроизолациите
http://hidroizolacia.wordpress.com

Такива са времената в строителството, че се използват всички ресурси за безплатна и евтина реклама, за да може информацията, че се предлага дадена услуга да може да достигне до възможно най-много хора.
Един от способите е ако си направиш блог във Wordpress или във Blogger, пък може и в друг сайт, който предлага безплатна регистрация.

Поради това брат ми, който се занимава от 10 години с хидроизолации вече си има блог за изолиране на проблемните покриви. Целта на този блог не е само да получиш кратък съвет от специалист в хидроизолирането на покриви на жилищни сгради и търговски обекти, но разбира се и да се свържеш с него и да му възложиш работата ако прецениш, че офертата е изгодна.

Затова в hidroizolacia.wordpress.com е написано как можеш да разбереш коя оферта е от коректен подизпълнител и какво трябва да присъства във всяка една оферта, за да си сигурен, че няма да бъдеш преметнат. Чети ТУК!

Също има и кратки съвети за полагане на хидроизолации на плосък покрив и битумни керемиди върху скатен покрив, които можеш да прочетеш съответно ТУК и ТУК.

Блогът съдържа и полезна информация за хидроизолациите и от други източници.

Фото: Боби Дъ Фрийк

Бодибординг - Бяла, 31 Октомври 2009
CC 10/2009 /снимка: Андрей Русев/

Svinski Grip Simptomi Симптоми Свински Грип

Признаци на свински грип

Предупредителни симптоми за появата на свински грип във Вашето тяло:

1. висока температура - когато сложите длан върху челото си усещате как се е нагорещило - температурата се увеличава поради бавното, но сигурно нарастване на черепната структура, при което се отделя топлина, която завишава телесната температура като цяло.
2. зачервени уши - един от най-ярките симптоми през зимата породени от удължаване на хрущялите на и без това малките Ви щръкнали уши.
3. неопредилимо желание да си направите пиърсинг на носа или ухото. Препоръчвам Ви НА ТЪМНО
4. постоянство в бъркането с пръст в ноздрите, усещате че с всяко бъркане ноздрите Ви стават по-широки и по-широки.
5. сърбеж в задника - сигурен симптом за свинския грип - започнал е процеса на израстване на закърнялата опашка.
6. изтръпване на ходилата и крайниците и очевадното им скъсяване и усещане, че разстоянията са станали по-дълги.
7. разтрояване на личността - мислите се за Азис и/или Мундьо.
8. кошмарни сънища, че Ви преследват с нож в ръка.
9. страх, че наближава Коледа!
10. други симптоми...

"На свинския грип с любов"

/малка обява/

Ако търсите специалист, който да хидроизолира покрива на Вашия дом с битумни хидроизолации или битумни керемиди, то Ви препоръчвам да заповядате в Блога за хидроизолации - все пак 10 годишен опит в полагане на хиляди квадратни метри покривна хидроизолация не е малко! За повече информация търсете Йордан Русев 0898 560 898

Природен парк Златни Пясъци

Екомаршрути в Природен Парк "Златни Пясъци"

Преди няколко седмици с жената се разходихме из природен парк "Златни Пясъци" като хванахме екопътеката, която започва срещу Дирекцията на курорта. Основната причина да се организираме двамата да отидем на този импровизиран излет беше да наблюдаваме какви птици има в парка.Въпреки че бяхме въоръжени с бинокъл, ястребов поглед (нали съм с очила) и хъс, през целия преход не можахме да видим нито една птичка, чувахме ги, но не се забелязваха. Така е като нямам опит с наблюдението на птици, нищо че съм член на БДЗП.
Останах очарован от екопътеката на природен парк "Златни Пясъци". Този парк го знам само в един участък над вилно селище Златни Пясъци, където понякога ходя да карам колело, но явно е доста по-голям. Не очаквах, че ще се почувствам наистина в гората, а то излезе, че съм наистина в гора, приятно запазена, което ми напомни за разходките из горите телилейски покрай Калофер и Жеравна.
За разлика от еко парка разположен над Евксиноград, в този природен парк не можеш да чуеш шума на автомобили, и хората се поздравяват като се разминават досущ като в планината. Готино!
Като гора не е кой знае колко вдъхваща респект, но можеш да усетиш как се влива освежителна доза зелена енергия. При всички положения разходка в този парк ще ти бъде в полза както в борбата с ежедневния стрес, така и да можеш да вкусиш чиста глътка въздух не далеч от Варна

Не можах да снимам птици, но за сметка на това направих някой друг кадър на два-три вида гъби, които ми са напълно непознати, въпреки че като гледам снимките ми се образува слюнка в устата. Ако някой разбира от гъби, нека коментира коя каква е и става ли за ядене.

Разбира се разходката ни из парка и после в самия курорт не се размина с фотосесия на секси писани.

Котка велосипедист

Сиамски близнаци - нищо, че не са сиамки

А този пухчо се разхождаше също по екопътеката. Обича да яде кроасани!

Отровна гъба 1 (докато някой не потвърди, че не е такава)

Дървесни гъбки "Мегаполис"

Още една отровна гъба!

Да Обичаш или да Убиваш?

Хората са създадени за да обичат или за да убиват.
Избери ти от кои си!

Spam на хартия? А защо не!

А представяте ли си ако всичкия спам от имейлите Ви влязат в пощенските ви кутии като истински писма!?! Началото беше дадено от Tom Dickson

И мен ме учуди този факт, когато отворих писмото, което получихме от пощальонката на адреса на офиса.
Текстът на писмото е почти подобен като онези имейли, които някакъв си африканец ти предлага да те уреди с 50% от 6500000 долара, ако се съгласиш да му помогнеш в прехвърлянето на тази сума от неговата африканска родина към друга държава или нещо подобно.
Всеки е получавал на електронната си поща подобен спам, но докато да изпращаш имейли е безплатно, то изпращането на истински писмо по пощата струва пари.
Този, който е изпратил това писмо е сложил марки за не по-малко от 90 южноафрикански цента, другите две марки са за "стандартна поща" и не е посочена стойността им. Освен това писмото пътува по въздушната поща и в рамките на 7 дни е достигнало до нашия офис.
А самото писмо е написано с много добър английски и си личи как шрифта на първия параграф несъответства на по-долните параграфи.
Стараят се пичовете, ама незнам какъв заблуден трябва да си, че да се свържеш с посочения имей на Tom Dickson - име, което дори не можеш да намериш в Google.
Все пак предоставям цялото писмо и данни на изпращача, така че ако някой желае да се облажи с някой друг милион в зелено, или точно обратното, може да се свърже с Том.
И му предайте много поздрави от мен! :)

p.s. писмото беше със сгрешено име на фирмата, бяха разместени две от буквите, а както се вижда на картинката след като я увеличиш, ще видиш че е написано VANA вместо VARNA. Въпреки всичко писмото е дошло!

Ipotpal - Ипотпал - съвременен SEO спам

Среден пръст за състезанието Ипотпал
/на снимката: Авторът/

От няколко дена вече съм категоризирал всеки коментар съдържащ думата "ипотпал" като спам. Причината е едно смахнато СЕО състезание, където сякаш повечето участници ще им порасне оная работа ако са на първо място по индексация в Google при търсене с ключова дума "ипотпал" и като допълнителна материална награда ще получат лаптоп от мини серията на Sony Vaio, за да се кьорат с изморените си свити очички в малкия незнам-колко си инчов монитор.
Съдържанието на всички специализирани сайтове от това състезание е толкова безсмислено, колкото един най-обикновен спам. Най-лошото е, че всеки блог или някакъв друг сайт, пише по темата за Ипотпал, което по един или друг начин си е наистина "захарен памук във възглавница".
Примери за съдържание на един такъв сайт:

Ипотпал е онова голямо и страшно животно дето стои до клетката на SEO-тата в зоопарка !
Ипотпал е тогава, когато загубиш изборите и се самообявяваш за победител.
Ипотпал е ангелът хранител на Бойко Борисов.

Ето и един виц поне да е малко забавно в тази тема:

Ипотпал много обичал като види някой наведен да му слага среден пръст. Като умрял бил разпределен за рая. Тъкмо се навел Свети Петър да му отключи райските врати и Ипотпал по навик му направил номера със средния пръст. Това страшно ядосало Светиите и решили да го изпратят за наказание в ада. Предават го на дяволите да го варят в казана. След известно време главния дявол отишъл да види как върви наказанието на Ипотпал и какво да види: дузина дяволи се въртят около казана и нито огън, нито пара. - Защо не гори огъня? - Ами я се наведи ти да го да го запалиш.

И други подобни простотии.

Аман!

Европейските дни за наблюдение на птици 3 и 4 Октомври

Европейските дни за наблюдение на птици (EBW2009) са ежегодно събитие, организирано от BirdLife International, включващо стотици национално организирани дейности в цяла Европа. Провеждат се първата събота и неделя на октомври – тази година на 3ти и 4ти.

Европейските дни за наблюдение на птици са част от Световните дни за наблюдение на птици - глобална инициатива, започнала преди 10 години. Основната цел е да се насърчат колкото е възможно повече хора да наблюдават птици един уикенд и да запишат своите наблюдения на колкото се може повече от срещащите се в света над 10,000 вида птици.

В повече от 30 европейски страни ще има разнообразни прояви, от екскурзии за наблюдение на птици до опръстенителни демонстрации. В повечето страни също ще се събират данни за броя на мигриращите птици. През тази година, резултатите ще бъдат събират от BirdLife Холандия, където ще бъдат обработени и публикувани.

Европейските дни за наблюдение на птици тази година също ще популяризират кампанията „Родени да пътуват” (Born to Travel) - инициатива на BirdLife, целяща да повиши вниманието към спешната необходимост от защита на мигриращите птици и техните прелетни пътища. Кампанията стартира през март 2009 г. и ще продължи до 2012. Тя се организира от BirdLife партньори в цяла Европа, Близкия Изток и Африка.

Как ще отбележи Дните на птиците БДЗП Варна?

Неделя (3.10.2009)

11.00 ч. – Поход с наблюдение на птици и пикник в ПП “Златни пясъци”

Походът ще премине от границите на к.к. Златни пясъци покрай Аладжа манастир до противопожарната кула в близост до Манастира, където ще се проведе първата за тази година среща на членовете на БДЗП от Варна под формата на пикник. Целта на събитието е да наблюдаваме птици в горска среда и да се съберем и обсъдим предстоящите дейности на варненския клон на организацията, в т.ч. и подновяването на сбирките на членовете. Събитието е и чудесна възможност за подновяване на вашето членството за следващата календарна година (2010).

Сборен пункт: 11.00 ч. на последната спирката на автобуси № 9 и 409 в комплекс Златни пясъци – срещу Дирекцията на к.к. Златни пясъци. Оттам ще тръгнем по жълтият маршрут, който започва точно с/у спирката и преминава през гората на Природния парк до Аладжа манастир. Преходът е от около 50 минути).

Транспорт: собствен или обществен (автобуси № 9 или 409)

Какво да носим? Храна, напитки, удобни обувки, бинокъл и добро настроение. Поканете и приятели!

Тези, които не могат да се присъединят към пешеходния поход, са добре дошли в 13.00 на поляната до противопожарната кула на Аладжата направо на пикник!

За повече информация: Анна Станева 0878 599 363

Update Upgrade iPod Touch 2G to OS 3.0 For Free

Най-накрая успях да ъпгрейдна безплатно моя iPod Touch от версия 2.1.1. на версия 3.0, сега даже го доъпгрейдвам до 3.1.1. Принудих се да използвам тези хакерски методи, тъйкато iTunes не поддържат България като държава за разплащане, и дори да имах кредитна карта, тя намаше да ми свърши работа.
Сагата започна още преди месеци, когато разбрах че трябва да закупя новата софтуерна версия на iPod Touch срещу скромната сума от 10 долара. С удоволствие, но бях прецакан както по-горе вече написах.
Веднъж обаче реших да проверя в любимата търсачка дали има безплатен начин да ъпгрейдна iPod-a, и се оказа, че има такъв вариант. За съжаление в сайта, където намерих указанията имаше доста противоречива информация от потребители, опитващи да направят безплатния ъпгрейд. Това за известно време ме спря да правя каквото и да е....обаче довчера. Тогава пак влязох в същия блог, и се оказа, че авторът му е дописал указанията, и този път имаше доста повече позитивни коментари как всичко е преминало успешно. Беше време да рискувам и аз.
Интересното е, че още в същия ден, на 17 Юни тази година, когато излиза новия ъпгрейд, някой някъде оставя целия инсталационен файл из интернет, и хакерските мозъци го източват, като го разпространяват и на други места. Обаче от Apple се усещат в рамките на няколко часа, и линка е премахнат. Въпреки разпространението му из безплатни хостинги, на доста места прочетох, че линка не работи - което най вероятно означава, че хората на Apple "ходят и чистят". Вече даже са намалили цената за ъпгрейда на 5 долара, но като няма начин да ги платиш, не ти остава друг вариант освен този.
Указанията са такива:
1. Сваляш си задължително iTunes Версия 8.2.0.23, защото на по-новите версии на програмата ти казва, че има несъвместимост между инсталационния файл и версията на iPod-а ти. Можеш да си го свалиш от ТУК.
2. Сваляш си инсталационния файл, около 258 МБ и се сваля много бавно, няколко часа, без значение колко бърз ти е интернета. Аз успях да го намеря от ТУК /поне до днес този линк работи/
3.След това пускаш iTunes, свързваш iPod-a си с компютъра, и в Summary страницата имаш два случая:
3.1. ако вече си пробвал да инсталираш новия ъпгрейд, то ще имаш бутон Update. Задържаш един от двата бутона на клавиатурата Shift и кликваш върху Update. Ще те пита къде се намира инсталационния файл, избираш го, потвърждаваш и ъпгрейда започва. Отнема не повече от 10 минути.
3.1. ако не си пробвал да инсталираш новия ъпгрейд за iPod-a, ще имаш бутон Check For Update, кликваш на него, след това "отказваш" ъпдейта, автоматично се връщаш назад, и вече бутона се казва Update. И продължаваш по стъпка 3.1.

И това е, всичко си работи вече, пък да видим да не изкочи някакъв проблем, но малко ме съмнява.

И всичко това благодарение на този сайт

Котаракът Без Топки - Една балада за кастрацията

Или как един мъжки котарак остана без "my precious" и други привилегии, които те му носеха. Макс Пейн на 4 месеца.

Макс Пейн Кавалера е едногодишен мъжки уличник, който на 15 октомври 2008г. се появи у нас благодарение на жена ми. Още по време на първите му срещи с докторите от Обединена ветеринарна клиника във Варна, когато го ваксинираха и положиха първи медицински грижи, за да бъде нашето домашно коте, му беше отредена съдбата след като стане на 7 месеца да се прости с топките си.
Дали защото Макс Пейн беше кръстен по този начин /в превод от английски името му означава Максимална Болка/, но още от малък Макс си проявяваше мъжкия боен характер, беше супер игрив и хаплив, малките му остри зъбки оставяхя прорезни рани по ръцете ни, а когато зъбките му паднаха и изникнаха големите котешки съблезъби, дебели като клечка за зъби, вече стана сериозно да си играеш с него.
Макс е и доста "музикален" котарак, всяка негова стъпка беше озвучена от един от хилядите или може би повече вариации и комбинации на звука "Мяууу" - комуникативен, научен да ни търси и вика, знаещ името си, канещ се звучно на всичко хвъркато и пълзящо.
Жилището на Макс, едно скромно апартаментче, с което тримата делим Оцеляването си, се намира на първия етаж, и поради това котаракът редовно си зяпа като минава някоя женска, или хъскаше на кучетата, не са ни и чужди спешните случи: "Милооооо, Макс пак скочи през терасата, наблюдавай гоооо докато го прибера!!!".
Няма да пропусна и моите ранно-сутрешните срещи с Макс - в началото редовно ни събуждаше към 7ч., после стана 6ч., после 5ч., а най-накрая два пъти сутринта - в 3.30ч и в 5.25ч. Нарочно казвам точните часове, защото точността на събуждането му беше баснословна, беше излишно да имам часовник, след като вече съм събуден от Макс Пейн - нахрани го, гушни го, погледайте заедно за среднощни pussy-cats, и ако ти позволи ще успееш да заспиш след 20 минути.
Не случайно смятаме с Роси котаракът Макс Пейн като тренировка за бебе - всяка сутрин събуждане по два пъти, даже понякога и повече, ставане, хранене. И така горе-долу 3 месеца.
А мяукането му се трансформира на дълбоко Моуууу, излязло от дъното на котешкото разочарование, че никой не му отваря балконската врата, за да се наниже на терасата и при първа котешка възможност да се строполи на земята, пък дали мъжко, дали женско коте, важното е да има спаринг-партньор!
С Роси устискахме няколко месеца така. Но на 19 Септември 2009г., да, три девятки в датата, Съдбата настигна Макс - дори и в последния си ден с топки, Макс се държеше порядъчно като пубертет, който иска да не се прибира вкъщи и да изпраска всичко що става за праскане, го закарахме до ветеринарната клиника да го лишат от мъжествеността му. Оставихме го в стационара, под зоркото око на д-р Кацарски, Роси се сбогува с мъжкаря в него, и си тръгнахме.

Тишина. Такава тишина беше вкъщи за няколко часа, че Роси не посмя да стои там сама.

Към 15ч. тя отиде да прибере вече кастрирания Макс Пейн Без Топков Кавалера от клиниката. Беше бая замаян, но на бързо успя да се уравновиси, така че да може нормално да върви и да скача. Преуморен от емоции и надрусан от лекарства Макс спа чак до 23ч. Късно вечерта му дадохме варено пилешко обезкостено от бутче месо, което Макс изяде. Не беше ял повече от 28 часа. Преди операцията го държахме 18 часа гладен. Първата обезтопчена вечер Макс спеше при нас, в краката ни, спахме и ние добре - не ни се беше случвало от месеци, и на следващата неделска сутрин, се събудихме наспани в 9ч. сутринта!
Въпреки че са махнали топките на Макс, приятно кастриран, са оставили сякаш кожата на топките му, и прилича, че все още има нещо там, дааа, ама няма. Безшевно клетъчно залепване, никакви отклонения и проблеми при уриниране и подобни изхождания. Толкоз за 45 лева. Макс от време на време удря по един език и толкоз. Сега поне не е топкоблизач като останалите!
След кастацията на котарака ни, наистина някои неща се промениха. Макс е все още така игрив, само да си играеш с него, хапе по ръцете ти, когато се застоиш много на компютъра, за да му обърнеш внимание, събаря кошчето и другите му там бели. Но вече е по-тих, няма го оново постоянно разгонване Мауууу, Мяуууу, Моооооуууу! Не се стреми да скача от терасата, макар че продължава да виси от нея, взирайки се за нещо котешко. Спим по спокойно, защото ляга в краката ни, тежест от 4,5 кг., не ни събужда по няколко пъти в ранните часове на деня, с една дума се стабилизираха нещата. Не смятам, че има засилен апетит, но може би в последствие ще очакваме още отклонения от нормалното му котешко състояние. Най много да започне да му се завива свят докато си ближе пишката, то друго не му остава.
Най-важното е, че няма и здравословни отклонения след операцията, но въпреки това трябва да го наблюдаваме за аномалии, и своевременно да се свържем с доктор ако забележим. По принцип навсякъде се пише, че кастрацията на мъжки котарак била лесна и без усложнения, но знае ли човек.
Не смятаме, че сме постъпили не-хуманно, тъйкато Макс сам се усещаше, че издивява вече, погледа му изкука от постоянно мяукане без да знае защо. Даже не беше почнал да маркира като останалите мъжки котараци, а това, че не е опрашвал женска досега едва ли ще му е много тъжно. И без това му викам от време на време "черен педераст", така че... да не се сърди.

Да ни е жив и здрав пък, това е най-важното и за нас, и за него.

А сега, след това публично излагане на самочувствието на мъжкия котарак, запознайте се с Негово Величество Макс Пейн Кавалера:

Едва на един месец, на следващия ден след като го прибрахме. Съдбата му на кастриран котарак вече беше предопределена

Макс е вече на 4 месеца, много обича да влиза във всякакви торби и търпи да го носим така

Може и да е на 5 месеца, но любопитството е силно, дори и през мрежестата завеса

На 6 месечна възраст започваме да заставаме и позираме по-официално

Макс Пейн в естественото си излъчване на 7 месеца

Подпрял се върху покритото ми колело, 9-месечния Макс Пейн дебне да избяга

Часове преди да бъде кастриран, навярно усещащ вече какво следва, на 12 месеца

След кастрацията със сравнително по-спокоен поглед и кроящ нови планове за отмъщение

Фотоикона

CC 08/2009 /снимка: Андрей Русев/

Свадбени Хълки

"Свадбата на Хълк"

Лошото образование, ниската култура и възпитание, липсата на родителски контрол, както и още десетки фактори от близките 15 години на Демокрацията, които влияят върху личността на всеки от нас по време на израстването ни до момента, в който сме готови да се бракосъчетаем, а и дори след това, довежда използването на напълно неправилно написана фраза за търсене в Интернет на сватбени халки, а именно "свадбени хълки".
Вероятно това са фенове на една друга крилата фраза "Сватба-Брадва", както и почитатели на култовия филм за преобразуващо се от човек на камара мускули зелено същество "Хълк".

Понякога такива грешки се правят без да се иска, но в случая - това е хронично. Дори аз не предявявам, че пиша граматически правилен български език, но "свадбени хълки" си е "свадбени хълки"!

Поради това публикувам линк на сайта за онлайн проверка на правописа на дадена дума, който може да бъде посетен от ТУК. Друг вариант е просто да напишеш думата в търсачката на google.com и тя ще ти изведе: "Може би имахте предвид:"

Да имаш профил в LinkedIn

Linked In - Relationships Matters

Преди няколко дена си направих профил в мрежата на сайта LinkedIn. Още преди няколко месеца ми се мерна от някъде този сайт, някой ми го беше препоръчал, или просто онлайн рекламата си беше свършила работа и ме привлече да го разгледам. Тъй като сайта има доста функции, които са полезни, реших да се включа и аз. За това най-вече помогна видеопрезентацията на LinkedIn, която съм добавил в този пост, след която вече попълвах полетата за регистрация.
Набързо експортирах всички събрани адреси на служебни имейли, които имам, и проверих кой има и кой няма акаунт в тази платформа. Не след малко изпратих и покани. Даже няколко човека ми се обадиха да питат аз ли съм изпратил тази покана, която беше доста безлична и автоматична, а други ме питаха как да се регистрират. Хмм. Явно на всеки му харесва идеята да си разшири кръга от полезни връзки. А какво по-хубаво нещо от това да имаш връзки в България, когато тук всичко се движи благодарение на успешните връзки. Но въпреки всичко нека всички работим за благото на компаниите, в които се трудим, така и за наше лично удовлетворение и успехи.

Към този момент най-полезното, което успях да получа от профила ми, е че разбрах за съществуването на компанията Jordan Sheppard и какво представляват "headhunter"-ите. Всичко това много ме заинтригува и амбицира. Смея да кажа, че през 2008г. на два пъти ми се обаждаха навярно такива компании, които ме питаха дали се интересувам от тяхното предложение, а именно мениджър в международна фирма. Много им се чудих що за компании са това, че да "крадат" кадрите от една фирма за друга фирма, а то какво се оказало. Незнам дали са били хедхънтъри, но поне се пробваха. Аз доволно им отказвах, защото се чувствах на мястото си.

Моят профил е на следния адрес: http://www.linkedin.com/in/andreyrusev и с удоволствие ще приема поканата на всеки, за да можем да си бъдем полезни по някакъв начин някой ден.

Забележка: някой беше сравнявал Facebook с LinkedIn - мерси, но аз съм активен член на организацията AntiFaceBook, и НЕ, АЗ НЯМА ДА ПИТАМ ЗА ПОСОКАТА!

Покана от Българското Дружество за Защита на Птиците

Покана от Българското Дружество за Защита на Птиците /БДЗП/

"От 21 до 23 август в двора на Природонаучен музей в гр. Варна ще имате възможността да посетите информационния щанд на БДЗП, Природонаучен музей-Варна и Аквариум-Варна.

Заповядайте при нас, за да научите повече за текущите и предстоящите дейности на трите организации или за това как можете да се включите в различни дейности по опазване на природата. На щанда ще можете да получите информация за предстоящия съвместен проект "Жива природа" на трите партньорски организации, насочен към ученици от 6 и 7 клас на варненските училища.

Всеки ден след 18.30ч. ще има безплатни прожекции на научнопопулярни филми.

Очакваме Ви!"

Корабче на хоризонта

CC 07/2009 /снимка: Андрей Русев/

General Surgery

General Surgery

Разхождайки се из MySpace попаднах на профила на една шведска дет метъл група General Surgery, които леко ме впечатлиха с техните общи снимки и сценични костюми. Шведския метъл е може би един от най-бруталните сред музикалните групи от Скандинавските държави. Това, че тази група използва голямо количество сценична кръв показва колко изродска трябва да е тяхната музика. Най-интересното е, че сега нямам тонколони на компютъра, за да чуя творчеството им, но не се и съмнявам, че си допада с излъчването, което изпълнителите на групата имат.
Ако си вампир обаче, за теб това е направо разхищение и ще им се чудиш как така тези шведи пропиляват толкова сладката напитка, която им опъва вековните кожи.
Пък ако си един от онези хора, които им прилошава от вида на капка кръв, сега е момента да се концентрираш над тези авторски снимки и да преодолееш фобията си.

Най-тъпото е че когато човек порастне и групи като тази, която се маца с кръв, други с тонове черен грим, трети с лайна, четвърти незнам какво си, и ти се струват много смешни. Музиката може да им е яка, ама да си пубертет не е лесно, а още по-трудно е да впечатлиш метъл-пубертет. Но и на General Surgery не им е лесно, някой ден като имат деца /ако все още нямат/ ще им задават тъпи въпроси: "Тати, тати, а ти що си червен като задника на "каква по-дяволите беше породата" маймуна."
Абе тотален срам!

"Рррр, не ме гледай Умно, ще те клъцна!"

Обща снимка на "хирурзите" след участието им в предаването на МУндьо /ударението е върху "у"-то/

На концерт на Faith No More Burgas 14.08.2009

Mike Patton at Spirit of Burgas, Bulgaria, 14.08.2009
(снимка Ники Тодоров Z-Rock)

Наистина е невероятно да видиш на живо група от тази величина, каквито са Faitn No More, на такъв фестивал като Spirit Of Burgas, който все още се разработва.
С Роси малко късно потеглихме към Бургас, около 19ч., но и добре че тогава тръгнахме, защото към Слънчев бряг е имало голям трафик и пак щяхме да пристигнем към 21ч. По пътя беше всичко нормално, не че нямаше донори на колела, но то си е за тяхна сметка, голям кеф ми е да им пускам дългите си светлини, докато изпреварват отсреща. Роси никога не беше ходила в моя роден град, докато пък аз никога не бях шофирал до там, но ето че отново заедно правим някои неща за първи път. Когато пристигнахме в Бургас имахме среща с приятели на Роси до централния вход на фестивала. Беше станало вече 21.30ч., а пред входа имаше стотици фенове, които искаха да влязат. За съжаление "хубава работа, ама българска", но пропусквателния режим беше калпав, входовете само един, и разбира се какво винаги се получава всички едновременно се втурват да влизат и се беше получило яко спек! Имаше доста напрежение, викове, освирквания, подобно като на концерта на Корн в София, там направо се мачкахме, за да влезем!

Въпреки всичко успяхме към 22ч. да се промушим някакси и веднага се запътихме към основната сцена. Преди това обаче трябваше да преодолеем още един пропусквателен режим, но там нямаше проблем.
Когато стигнахме до основната сцена Panical Whyasker се вече бяха подготвили за тяхното изпълнение, и точно навреме започнаха. Невероятно, за точността им! :) Това предполагаше, че и FNM ще започнат точно.

Докато българската група изпълняваше авторския си репертоар още стотици, хиляди фенове завладяваха малкото пясък пред основната сцена, очаквайки нетърпеливо да настане 23.10ч., когато трябваше по график да излязат FNM! И това доживяхме, разбира се! Същевременно обаче вкарахме в изпълнение хитра идея да си направиш пясъчна купчинка и да се качиш на нея, за да виждаш по-добре. Това, че бяхме по-близо до сцената си беше бахти недостатъка, защото уж си близо, пък нищо не виждаш. Е, да, ако видиш, поне ще го видиш ясно, докато по-назад от сцената терена беше сякаш по висок и сцената се виждаше много добре. Обаче за там ти трябва сценично бинокълче, иначе гледаш някакви подскачащи човечета и толкоз. Вярно, че имаше и екрани, на които прожектираха концерта, ама ако бях гледал само екрана, да си бях останал вкъщи да си гледам някое видео на FNM.

Майк Патън и останалите излязоха на сцената навреме, облечени официално, с костюми, вратовръзки и за съжаление облекли вечния костюм на застаряващите чичковци с набръчкани лица и побелели коси, там където са останали някакви коси изобщо. Барабаниста на FNM го бях запомнил с дълга черна хубава раста, а сега вече така се е прошарил, че по-скоро е сиво-бяла, отколкото черна. Така е, годинките им личаха физически, но музиката им не остаряваше, нито пък феновете им.
Първата песен, която изпълниха беше From Out of Nowhere, и за лош късмет на Роси, защото поради непонятни причини за мен тя тази песен не понася. Не че харесва много Faith No More...но след това продължиха с вечните им класики, и настроението нарастна още повече.

Faith No More at Spirit of Burgas, Bulgaria, 14.08.2009

(снимка Ники Тодоров Z-Rock)

Харесва ми Mike Patton какъв е луд, наистина луд, вокалите му също. Не го знам на колко години е, но изглеждаше запазен, и най-младия от всички останали. Когато изпълняваше уникалните си, извратено-крейзи-изродски изпълнения, ми приличаше на айтовския Иван от Мюзик Айдъл. Супер добри вокали от супер луда глава. Видяхме го в типичните негови аксесоари - мегафон и бастун, със зализаната назад прическа, онази особена физиономия на италиано-мафиото.

Успяхме да чуем на живо песни като Easy, Evidence, Ashes to Ashes, Last Cup Of Sorrow, Just a Man, Epic, Surprise you are Dead, много ме изкефи Cuckoo for Caca, I started a Joke, The Gentle Art of making Enemies и други, които сега не мога да се сетя. За съжаление, както очаквах, не изпълниха Digging the Grave, но наистина за час и половина толкова.
По едно време Mike Patton се изгаври подобаващо с чалгата, явно беше питал кой музикален стил е най-омразен за българските рок фенове, и си викам дай сега да погребем чалгата с Digging the Grave но изпълниха I started a Joke.

Дойде време и за биса и на бързо изкарахме групата да изсвири още някое друго парче. Честно казано вече ми се губи реда на събитията, но за завършек чухме и видяхме We Care A Lot. Наистина класна песен. Надявам се, че и FNM се позабавляваха, но самият факт че са решили да ни уважат, и то в Бургас, е просто похвално от тяхна страна!
След края и на последната песен феновете продължаваха да викат We Want More, някъде надеждата, че ще излязат пак на сцена, я имаше, постояха, почакаха, но хората от поддръжката почна да изнася това онова и вече беше напълно ясно, че няма да ги видим повече. Поне до няколко години. Пък може и за винаги, животът е кратък!
А че имаше ужасно много хора, толкова много, че не се виждаше докаде има пясък, и откъде почва морето, е направо невероятно. Някъде бях чел че поне 10000 фенове са присъствали, дано да е така!
С Роси се изнизахме една идейка предварително, докато надеждата у другите фенове за още един бис от FNM умираше бавно, но славно, и успяхме да избегнем поредното затапване на изходите.
Срещнахме се отново с приятелите на Роси, и решихме да хапнем някъде. Но из централната улица на Бургас не работеше нито едно заведение за хранене, и си взехме по едно парче пица. Потуших глада с един малък Редбул, заредих с него и изтощените батерии и офейкахме за Варна. Нарочно казах "малък Редбул", защото за първи път видях голям Редбул, мисля че беше 355мл., а разликата в цената беше 40ст., но въпреки това изпих едно малко, че ми е слабо сърцето, хаха! Успяхме някъде към 4ч. сутринта се прибрахме без да срещаме идиоти по пътя, имаше май само едни BMW дето се следваха и изпреварваха на завоите, ама вече им пишат некролозите, така че, да им пожелая да гризнат дръвчето скоро за поука на останалите. То пък никой от тези, които трябва не си взимат поука. Както и да е, тези в погребалните агенции и те са хора, и те трябва да живеят!

Какво ми направи впечатление по време на фестивала, а и на всички концерти, на които съм ходил - има много хора с фотоапарати, а този път даже имаше полупрофесионални машини, които няма как да бъдат скрити. Просто контрола беше слаб, даже не провериха раницата на Роси, а вътре можеше да нося нещо много лошо. Нямам нищо против да има снимки и видеоклипове от концерта на Faith No More, но имаше един тип, дето не свали фотоапарата от ръката си, а снимаше ли, снимаше видео. Целият концерт сигурно е заснел, и изобщо не се е накефил, а е гледал през екрана на сапунерката му. Но щом му е кеф!

Ето и един видеоклип от концерта на Faith No More в Бургас, песента е Evidence:

Още снимки на Faith No More от Ники Тодоров, както е ревю от Z-Rock ТУК

Чак сега успях да намеря сет-листата от концерта на Faith No More в Бургас, източник Metal Katehizis, имат и готино ревю:

FAITH NO MORE setlist - "Spirit of Burgas 2009", Burgas, Bulgaria, 14.08.2009

01. Reunited
02. From Out of Nowhere
03. Land of Sunshine
04. Caffeine
05. Evidence
06. Surprise! You're Dead!
07. Last Cup of Sorrow
08. Cuckoo for Caca
09. Easy
10. Epic
11. Midlife Crisis
12. I Started a Joke
13. Let's Lynch the Landlord
14. The Gentle Art of Making Enemies
15. Malpractice
16. Be Aggressive
17. Ashes to Ashes
18. Just a Man
---
19. Chariots of Fire/Stripsearch
20. We Care a Lot

Faith No More Spirit Of Burgas

mike patton faith no more @ sapnu fabrika, riga, latvia 01.07.09
/снимка Berit Lamp/

В края на тази седмица ще забегнем към Бургас, най-вероятно само за няколко часа, за да видим на живо Faitn No More, които ще свирят на фестивала Spirit Of Burgas на 14 Август.

Още от миналата година останах с добри впечатления за този музикален фестивал, като се надявам, че това лято няма да се изложат и наистина ще заслужат титлата Най-добър европейски плажен фестивал. Видях, че и основната сцена е изместена по-близо до буната, до самият вход на района, където ще бъдат разположени всички сцени, и сигурно доста хора ще седят на напечения бетон на бургаския пристан, слушайки джунглата от музикални звуци и клатейки краката си в ритъма.

Винаги не съм разбирал хората, които не отиват на концертите на любимите си групи с оправданието, че нямат пари, а същевременно вечерта се излежават върху тротоара с бирите в ръка, и по-лошо с водката. Добре, веднъж идва такава група, от няколко месеца насам ти надуват главата, че ще свирят в България, колко му е да заделиш по 10 лева на месец и да спестиш - просто намали цигарите, ограничи алкохола, спести! Сещам се за един мой приятел, които така изпуска концертите, но той е от друга порода кучета, за които тези неща не важат. Като се замисля обаче, за останалите и не ми дреме!

Както и да е, щях да пиша за Faith No More и техния наближаващ концерт в Бургас. Може би най-запомнящото се парче от тази група за мен е Digging the Grave, но в няколко сет-листи от концерти през месец Юли точно тази песен не видях да присъства. Други хитове като Evindence, Easy, We Care a Lot, King for A Day, Stripsearch..и т.н. навярно ще чуем на живо. Нядавам се, че няма и да е много лигав концерта, но пък дори и баладите им си струват.

И тази група не ми е в 10-ката на групите, които задължително искам да видя в моя съзнателен живот, но въпреки всичко не трябва да се пропусне тази възможност, която веднъж, два пъти в годината ни се отдава. Много по-лесно ще се замъкна до Бургас, отколкото до София, където за съжаление дори и през лятото повечето яки групи изнясат концерти! Радвам се, че си имаме Каварна, там поне купона е на максимум по време на Kaliakra Rock Fest.

До два дена ще видим кои ще ходим, с какъв транспорт и да купуваме билети, че ще изстинат тези от по 40 лева на калпак! Снимки няма да се старая да правя, с изключение на малкото памет, която имам в телефона, ще се наслаждавам на момента, нека да оставя на професионалните фотографи да си свършат работата! :)