Абитурентката Деница

Моята първа братовчедка Деница, от страна на майка ми, беше тази година абитурентка! Не ме питай кога стана на 19 години, отговора и същия когато се питам сам за себе си аз кога станах на 27 - НЕЗНАМ! Явно времето минава без да го усетя вече!
От наша страна само аз и брат ми заминахме, и така беше по-добре. Добре че брат ми се беше върнал от Слънчев бряг иначе трябваше сам да карам колата, а това щеще да ми е първото дълго извънградско каране, а пътя до Бургас не е просто път, ами изкачване и спускане, доста остри завои и като цяло доста опасен път. И особено след като на 24 Май имаше доста пияни или прекалено безразсърдни шофьори! Та аз карах колата до Обзор и после я дадох на брат ми,че тепърва идваше натоварения терен.
В Бургас пристигнахме някъде около обед, жегата ни очакваше, ама ние тарикати с включен климатик в колата през цялото време, е, после леко се пресякахме, ама карай.
Минахме да вземем баба ни от тях, взех един букет цветя за Денито и отидохме у абитурентката. Аз си мислех, че закъсняваме,а явно идваме горе долу навреме.
Малко по-късно дойдоха и гостите, между които и две близначки, които бяха 8 клас, но си изглеждаха доста напред с материала, незнам, ама бяха много лакоми, нападнаха сладките, все едно цяла година са били на диета!
Аз си пиийвах Tullamore Dew и често казано един пропуск в организацията - нямаше ядки! :) Но нищо, гощаването беше на ниво, а и това беше само аператива.
Към 18h oтидохме в даскалото на Денито, да я доизпратим съвсем. Аз се вживявах в ролята на персонален фотограф, дано после им харесат снимките, е, все пак мои снимки и в Playboy са излизали! ;)
Амммм, сега малко ме боли глава не мога да мисля, но след като Деница замина за бала си, ние отидохме в едно ресторантче към хотел Престиж. Там също имаше балони с хелий, ама този път брат ми ме спря, иначе щях да си издишам някой друг балон заедно с едно детенце, но аре, няма да се излагаме, иначе едвам се сдържах!
Към 21h с брат ми потеглихме по живо по здраво към Варна, с пълни стомаси, добре изкарали празника, и уморени разбира се! То ако несе бяхме уморили нямаше сега на мен да ми е такома трупно и щях да пиша още!