31 май 2006

Семейство Маринови!

В неделя, 28 Май, бях на най-яката сватба, на която съм ходил до сега - на Ева и Станислав сватбата!
Да им е честито!
Кум и кума бяха Галя и Николай, а пък аз им бях личния фотограф, и им направих 1096 снимки, като от 9 сутринта до 7 вечерта не се спрях да снимам и за всеки час имам по някой кадър! Затова тука няма да слагам много снимки, че няма да мога да си избера, само тези трите кадъра са достатъчни!
Сватбата премина много диво, и мисля, че млади и стари много добре си изкараха! Присъстваха всякакви сватбарски обичай, като например да си откупиш булката, а девойките от нейна страна да не допускат младоженеца, пиене на екс на чашите със шампанско (Ева изпи първа!), всякакви хора и танци, както и традионни игри с питка и парички, хвърляне на букета и какво ли още не :)

P.s. няма да коментирам много мафиотското отношение в двора на Ритуалната зала във Варна относно снимането с фотоапарат, знам,че го има отдавна и продължава да се толерира, но тяхната кауза е вече загубена! Искам само да кажа защо не ми позволиха да снимам със 6 мегапикселов апарат, докато с маймунките на 3-4-5 мегапиксела всеки снимаше, че и аз даже!! Хахаха, смешни сте вие сватбарските фотографи! :)

Eто и снимките, като на едната ясно си личи все още наш'то лудо отношение към всички сериозни неща, включително и сватбата, хахах!




30 май 2006

Pictures from the Meeting of Styles Festival in Varna, Bulgaria

Pictures from the first day of the Meeting of Styles in Varna
photos by Andrey Rusev /IMPACT PRESS GROUP/

Pictures of the grafitti from the Meeting of Styles in Varna, click HERE









































27 май 2006

Meeting of Styles - Varna, Bulgaria 2006

photo by: Andrey Rusev /IMPACT PRESS GROUP/
more pictures from the fisrt day of the festival, click HERE
Pictures of the grafitti from the Meeting of Styles in Varna, click HERE

текст: Moreto.net
Xип хоп графити фестивал Meeting of Styles

За първи път в България се проведе международният хип хоп графити фестивал Meeting of Styles
40 от най-добрите графити творци от Европа и България ще създадат най-дългия графит.


На 27 и 28 май на територията на Морска гара – Варна се проведе първия български хип хоп графити фестивал Meeting of styles 2006 (Среща на стиловете). Автентичният стил, некомерсиалният дух и посланието на фестивала „Младите хора имат нужда от пространство за изява” са го утвърдили като едно от най-престижните и влиятелни събития в съвременната хип хоп култура.
По покана на организаторите, специално за събитието пристигнаха едни от най-утвърдените и известни графити крюта в Европа (от английски crew – банда, група). Техните творби могат да бъдат видени не само по най-тъмните кътчета по улиците на редица градове на петте континента, но и на изложби на модерното изкуство от Токио до Лондон и Ню Йорк.
Фестивалът няма състезателен характер. Рисуването на всички участници се обединява около една обща тема, за да могат да покажат уменията и таланта си, да обменят опит и идеи, да открият заедно нови хоризонти. Тази година срещата на стиловете беше на 150 метровата стена на Морска гара- Варна, която събра идеите, емоциите и вижданията на повече от 10 култури. За България това се превърна в най-дългия графит.

Освен рисуване на графити, в програмата бяха включени всички други дисциплини на хип хоп културата – брейк, MC и DJ сесии, beat box изпълнения, демонстрации на скейтборд, блейд, BMX, състезание по хек. Всяка вечер феста завършваше с голям концерт на най-проспериращите български хип хоп, хард кор и пънк групи.
Първият фестивал Meeting of Styles е проведен в началото на 90те години във Визбаден, Германия. С изрисуването на изоставени промишлени сгради, участниците успяват да предизвикат интереса на медиите и обществото, и да привлекат вниманието им към бързо развиващата се стрийт култура. За много кратко време фестивалът набира голям брой зрители и участници не само от Германия, но и от чужбина. През 1997 год. е посетен от над 2 000 души, а през 2000 год., когато става международен, привлича повече от 10 000 души.
Организатори на първия българския хип хоп графити фестивал Meeting of Styles 2006 са SNICKERS, Gravis footwear, Сдружение за младежка култура и съвременни изкуства “Радар”, магазин Napa’s GraffStore и администрацията на Морска гара – Варна.



УЧАСТНИЦИ В ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИЯ ХИП ХОП ГРАФИТИ ФЕСТИВАЛ MEETING OF STYLES 2006

Рисуване на стена

чуждестранни участници
SatOne и Nomad (Германия)
Chazz („The London Police crew”, Холандия)
Miss Reil (Исландия)
Dave the Chimp (Англия)
Peeta, Joys, Made (EAD, Венеция)
Brain Damage crew (Полша)
SGB crew (Гърция)

български участници
ND2ND, LBC, DILOM, SAM CREW, SZC, SWAT, ARNO, ATR, SHITO, DOKE

Демонстрации

Скейтборд - GRAVIS, скейт клуб „Варна”, клуб BAS, магазин 3xS

BMX - BMX JNKYS

Байк - EMBRYON

Блейд - PELL MELL

Хип хоп денс - Център за съвременен уличен танц

Водещ - Трола

DJ - DJ Shamanez и Gaza

Хип-хоп групи -DRS+, FARS, Stick Insect, Хората на изгрева

Бийт бокс - REDONE

Хардкор групи - Brothers in Blood, ASAP, OH, Pizza, TVU, Katalist, Symbolic

Брейк денс

Хек

_____________
РЕЧНИК

Графити крю (от англ. Crew) – група от графити творци, които споделят еднакви виждания и използват подобен стил на рисуване

Хек – Официалното име на играта и на самото топче е footbag (от английски топче за крак). Топчето може да има различен пълнеж, например пясък или зърна. На състезания, хекът се играе на мрежа като двата отбора, подобно на волейбола и тениса, си подават топчето над мрежата. Хекът свободен стил се играе от група хора наредени в кръг, които си подават топчето и правят различни трикове. Целта е топчето да не падне на земята възможно най-дълго време.

Блейд – пързаляне с блейдъри; блейдърите са вид ролкови кънки, колелата на които са разположени в една линия, едно зад друго.

Beat box – умение за произвеждане на тактове, ритъм и мелодия с уста. Бийт боксинга може да включва и пеене, правене на скречове, имитация на духови, струнни и други музикални инструменти.


25 май 2006

Абитурентката Деница

Моята първа братовчедка Деница, от страна на майка ми, беше тази година абитурентка! Не ме питай кога стана на 19 години, отговора и същия когато се питам сам за себе си аз кога станах на 27 - НЕЗНАМ! Явно времето минава без да го усетя вече!
От наша страна само аз и брат ми заминахме, и така беше по-добре. Добре че брат ми се беше върнал от Слънчев бряг иначе трябваше сам да карам колата, а това щеще да ми е първото дълго извънградско каране, а пътя до Бургас не е просто път, ами изкачване и спускане, доста остри завои и като цяло доста опасен път. И особено след като на 24 Май имаше доста пияни или прекалено безразсърдни шофьори! Та аз карах колата до Обзор и после я дадох на брат ми,че тепърва идваше натоварения терен.
В Бургас пристигнахме някъде около обед, жегата ни очакваше, ама ние тарикати с включен климатик в колата през цялото време, е, после леко се пресякахме, ама карай.
Минахме да вземем баба ни от тях, взех един букет цветя за Денито и отидохме у абитурентката. Аз си мислех, че закъсняваме,а явно идваме горе долу навреме.
Малко по-късно дойдоха и гостите, между които и две близначки, които бяха 8 клас, но си изглеждаха доста напред с материала, незнам, ама бяха много лакоми, нападнаха сладките, все едно цяла година са били на диета!
Аз си пиийвах Tullamore Dew и често казано един пропуск в организацията - нямаше ядки! :) Но нищо, гощаването беше на ниво, а и това беше само аператива.
Към 18h oтидохме в даскалото на Денито, да я доизпратим съвсем. Аз се вживявах в ролята на персонален фотограф, дано после им харесат снимките, е, все пак мои снимки и в Playboy са излизали! ;)
Амммм, сега малко ме боли глава не мога да мисля, но след като Деница замина за бала си, ние отидохме в едно ресторантче към хотел Престиж. Там също имаше балони с хелий, ама този път брат ми ме спря, иначе щях да си издишам някой друг балон заедно с едно детенце, но аре, няма да се излагаме, иначе едвам се сдържах!
Към 21h с брат ми потеглихме по живо по здраво към Варна, с пълни стомаси, добре изкарали празника, и уморени разбира се! То ако несе бяхме уморили нямаше сега на мен да ми е такома трупно и щях да пиша още!


Покана за сватбата на Ева и Станислав

Поканен съм на сватбата на Ева и Станислав! Супер! :) Е, са, ще им бъда личния фотограф, ама и без това аз щях иначе само да снимам, така че ще съвместя полезното с приятното!
Така че, на 28 Май ще бъде ДЕНЯТ за Ева и Цайко както го знаят повечето му авери. По-късно ще има снимки! :)


Вила мечта

Онзи ден си купих списание "100 идеи Вили и Къщи" единствено заради дървената вила на корицата, много си ме впечатли и просто не издържах, след като я бях видял някъде два три дена преди да взема списанието. Много си ми харесва фасадата, за това, че е такава семпла, и особено прозоречната издаденост на първия етаж, алпийския покрив, и самата идея, че такава къща може да се изгради лесно. Незнам дали това е от онези къщи, които ги продават за сглобяване. Ако ти се занимаваш с подобни неща, или познаваш някой, който може да ми я направи, остави ми коментар за контакт!
Междудругото, не си взимайте това списание, не си струва, снимките са направени, колкото да си имаш бледа предства за къщите, а най много ме разочарова това, че къщата, която е на корицата, за нея няма нищо написано вътре в списанието, почувствах се излъган!


20 май 2006

SyntonicSoul99

Вчера отворих за посещение моя уеб сайт http://ss99.hit.bg
В продължение някъде на 2-3 години сайта беше затворен поради факта, че възгледите ми за света, поведението ми и всичко останало се бяха променили и нямаше смисъл да залъгвам хората, че съм това, което съм там.
Отворих го, за да може приятелите ми да си мие спомнят такъв какъвто бях тогава, а и заради самата забава, щото сайта си е забавен ако ме познаваш, хаха!
А и хората винаги се връщат назад!
Та в този сайт можеш да видиш мои стари снимки, цялата ми еволюция, да прочетеш на английски мои мисли от 2000 година, да чуеш мои песнички направени с Impulse Tracker през 1999 г. на машина 486 DX4 100Mhz 32MB RAM 850 HDD 2MB VIDEO, всъщност това ми беше моя първи компютър!
В този сайт ще видиш сателитна снимка на Варна, около 20-тина снимки от Halloween партито през 2000 година, МЪРТВОТО ИЗКУСТВО SIMPLICITY, което ми беше хоби, даже заради него ми направиха репортаж от предаването НА КАФЕ с Гала, ще можеш да прочетеш няколко от стиховете на ЗАДГРОБНИК, и разбира се да прочетеш всички онези налудничави вестникарски статии относно моето старо хоби да събирам черепи на животни!
Толкоз, пак много казах, иди и влез в сайта, и глей да се разпишеш в Книгата ми за гости!


17 май 2006

Неделята

Миналата неделя, 14 Май, с брат ми си изкарахме много яко деня. Още на 6 май се бяхме заканили да отидем за риба, но нали трябваше да побачкаме на Слънчев бряг, така че ни се изплъзна тази възможност. Но този път се уговорихме, изключихме телефоните, и рано-рано сутринта (е не чак пък толкоз рано) станахме, и се приготвихме за Деня с голямото Д.
Не си спомням от кога не съм ходил за риба, но със сигурност миналото лято пропуснах рибарския сезон, замислям се как беше през 2004, но май пак там някъде не успях да се отчета. Е тази година се записах!
Отидохме на трета буна, въдиците ни готови, взехми си стръв бели червеи и скариди от един ловно-рибарски магазин, само че крайна сметка ползвахме миди за стръв, все пак е малко неприятно неподготвено ако отидеш за риба без никаква стръв.
Улучихме много приятно време, не духаше силно, имаше слънце и не беше чак толкоз горещо! Само дето нямахме голям късмет с риболова, кълвеше, но на пресекулки, и все някакви малки попчета, дори аз хванах най-малкото попче, щото му се заканих, че няма да му се размине и не го съжалих!
Брат ми по едно вречме леко се поизнерви, че не му кълве толкова често колкото иска, ама тъй ша е тя, хаха! А пък аз на три пъти закачих въдицата и на трите пъти скъсах кукичка, представям се колко кукички има в морето! Хванах и едно куче, ама лакомо, щеше да му се пръсне стомаха, беше женско, де, с хайвер, ама пак от инат не го пуснах, за да го изядат котките!
И така някъде до 13h, голямо чакалене беше, но мисля че въпреки малката бройка, която хванахме, имаше смисъл да отидем и да си начешим крастата за известно време, когато ще излезе по-голямата кая и миджит.
Една малка рибарска тайна: на 15 август на Южния плаж във Варна - пригответе се за големия улов на кефал, 5-6 килограмови парчета!

И тъй като с брат ми рано се прибрахме у нас, аз му пуснах идеята да отидем да покараме някъде извънградско с колелетата, все пак вече има багажник за колелета за колата, и да оползотворим и него. Отправната точка беше Камчия.
Малко трудно успях да сглобя багажника за колелетата, но успях едно към едно с картинката на кутията, и монтирането му на автомобила не беше проблем, сханахме идеята, и пътуването беше безпроблемно, само дето трябва да се движиш малко по-бавно, и да спазваш дистанция от ляво и от дясно, щото търчахме с по половин метър от двете страни. И често казано голяма атракция бяхме, като самолет на колелета, хаха!
Оставихме колата на паркинга на ПОДА, там пък се засяхокме с Николай от Нико-Байкс, и той ни насочи къде най-добре да отидем да караме, а именно в посока частния язовир, който се намираше на 3 километъра от нас.Самия терен беше много приятен, пътя минаваше покрай реката, в началото беше асфалтиран с дупки, но постепенно изчезна и минахме на режим офф-роуд. Наклона беше приятен, нито стръмно, нито баир, идеално да развиваш постоянна скорост около 15-18 км/ч.
Стигнахме до едно село, но вече не се сещам как се казваше, много тихо село, и не чак толкова "забравено от Господ". Видяхме една луксозна голяма къща, някой се изхитрил да инвестира там. А пък аз се снимах с едно магаренце, хехе, все едно магаре не съм виждал, а патките бяха много настървени да ни хапят и все ни съскаха като змии, предупреждавайки ни за птичи грип! :)
Целия маршрут беше 22 километра и го изминахме за около час и половина без да си даваме много зор.
Отпочинахме в ПОДА като хапнахме и пийнахме по една бира. После пак сглобихме багажника, монтирахме колелетата за него и потеглихме за Варна.
А във връзка с този багажник за колелета за кола, ами взехме го от Practiker (вярно написано е Praktiker) за 99 лева, и въпреки че на кутията пишеше, че не става за Opel Astra Caravan, явно за комби става!

Вечерта отидох на концерт в Area 51 на унгарските grin core групи GUTTED, RADIKALIS AMPUTACIY и KOROG! 10 пъти по-брутални от Pungent Stench! Нямам думи, no comment! Само ще кажа, че беше много яко и си струваше!


11 май 2006

Vrani Volosa Pictures

Тъй като виждам от броячката, че доста хора влизат в моя блог търсейки информация за Vrani Volosa, то нищо друго не ми остава освен да публикувам три техни снимки, които направих на 29 април в Зона51 като подгряваща група на Pungent Stench.
Official web site of Vrani Volosa http://www.vranivolosa.com



07 май 2006

Building Tourism is Good!

Или в превод "Строителният туризъм е яко нещо!". Хаха! :) Не когато и да е, ами на Гергьовден! Амми щяхме с брат ми да ходим за риба, и таман сме в ловно-рибарския магазин до нас, и му звънят от фирмата по работа! И са какво, отиде ни рибката, трябва да се ходи до Слънчев бряг! И нещата така се завъртяха, че един час по-късно, облечен в червени работни дрехи, се озовах на покрива на в момента строящ се петзвезден хотелски комплекс "Royal Garden" в Слънчев бряг, заедно с брат ми и още един младеж, и една тумба цигани-общаци, и моя милост хванал удължителя с валяка и грундира 300 кв. метра покрив! Хехе, много интересен начин да си изкарам деня! :) Но пък и много добре заплатен също! ;) За колко пари съм се хванал да отида да бачкам ли? За достатъчно! :P
За 4-ри часа успяхме да си свършим работата и напуснахме обекта. Мисля че преди не съм ходил на Слънчев бряг, но малкото, което видях тогава не ми хареса изобщо, абе като на Златни Пясъци същата простотия! Хотел гъз до гъз!

Айде, аривидерчи, аз се връщам във Варна!

В един форум за строителство и инвестиции разбрах, че веднъж от електрожени работещи на горните етажи се били запалили голямо количество строителен материал, складиран долу на земята, поради което се образували пламъци високи 15 метра и гигантски димен облак. Но благодарение на 3 пожарни коли пожара бил потушен, а резултата бил загуба на строителни материали за около 30 000 лв., десетки изпукани стъклени пакети и почерняла от изгорелите химикали в строителните материали фасада на дясното крило на комплекса (според картинката по-горе).
И знаете ли какво? Ами тази черна фасада била изшкурена от алпинисти, яко търкали по фасадата, търкали ли търкали, изтаковали цялата фасада! Незнам какво е останала от нея и доколко е изтъняла!


До Албена и назад

Ммммм,да, това е малко стара новинка, но мисля, че трябва да се спомене.
Миналия понеделник, или точно 1 Май реших, че е време да изляза да покарал колело и да се претрепя някъде в гората. Избрах си горската местност над Вилно селище Златни Пясъци. По-миналата година там се беше провело състезание по cross country и отдавна му се канех да отида да покарам малко, а тогава само снимах. Междудругото да се оплача - мразя да катеря баири, в този ден се накатерих, писна ми за цяла година напред, хаха!
Стигнах до това местенце, много и приятно наистина да караш колело там, пресечен терен, коловози от автомобили, паднали клони, емоции колкото искаш! Аз обаче не можах да се ориентирам много добре и в крайна сметка не карах по терена, по който се караше на онова състезание. Спускането беше приятно, не беше супер стръмно, но тъй като беше неизвестно за мене натисках спирачката от време на време, еййййй значи, трябва да си купя каска и тогава ще си троша главата без да се притеснявам.
Всъщност не съм планирал да карам чак до Албена, но така се случи. В края на горската отсечка по спускане (бях следвал маркировката бяла-червена-бяла линия) се озовах малко пред 360 градусовия завой до Кранево, и си казах: "Аре ша караме до Албена!". Та така, явно Pepsi Energy + Snickers ми дойдоха прекалено енергийно и стимулиращо Discovery Channel интереса ми, хаха! Стигнах Албена, турист там, продавач другаде, имаше хора, и румънци имаше, и много ТХранци също! И не се спрях значи, карах карах чак докъдето можех да карам, просто не се спрях, незнам какво ми беше станало тогава. Накрая стигнах възможния край на Албена, някъде пред Балчик по крайбрежната алея! Лудница! Постоях малко там, направих си някоя друга снимка и аре...да си ходим! А до там бях навъртял 36 километра за 2 часа и половина!
Реших че ми трябват пак някакви стимуланти, та си взех количка и един голяяям сникерс. И се започна след това Голямото ми завръщане! Поне от 10 години не съм ходил до Албена с колело, само веднъж с Тодор успяхме да стигнем до там. Този път реших да се върна по друг маршрут, по пътя за Варна през Кичево!!! Голяма грешка! Половината път беше само изкачване! Ужас! Набутах се много яко! Карам, бутам, почивам, карам, бутам..лудница! Изкрейзах! И слънце пекна...просто нямам думи в какво сам се забърках!
И да ви кажа пътните табели за разстоянието до Варна изобщо не са верни, не им вярвайте, неточни са! Излъгаха ми надеждите, че малко остава до Варна!
Е, доживях да стигна до табелата ВАРНА! Но щото онзи ден бях луда глава и въпреки умората, се отбих от главния път. Реших да се спусна по терена на миналогодишното състезание до Телевизионната кула! Луд умора няма! :) Спуснах се, де! Хахаха!
И какъв е резултата: изминато разстояние 72,6 км, време 4h 38min, средна скорост 15,8 km/h, максимална скорост 48,5 km/h

Скоро такива разходки няма да си правя! Нямам тренинг, идва ми в повече! Хехе!