Събота, 1 Юли 2006, 4 сутринта, време за ставане, ще ходим за риба! И станахме толкова рано не защото сме големи рибари, ами защото сме фенове и да хванем юлското слънце по време на Джулая Морнинг. До сега два пъти съм посрещал слънцето в този специален ден, и сега, няколко години след последото посрещане на Джулая пак се отчетох, макар че леко се скатавах в леглото, хаха!Отидохме отново на Паша дере, там цяла вечер поне към стотина фенове очакваха да изгрее слънцето, а паркинга на плажа на Паша дере в 5 сутринта вече беше пълен!
А аз с брат ми надуваме лодката, докато другите кой спи, кой изтрезнява! Ама и ние сме гъзари, хаха, щото имахме отново горе долу късмет с вятъра и морето, и като надухме лодката влязохме във водата, и гребейки посрещнахме изгрева на първото юлско слънце! Аз се наснимах в това отношение. А, да не забравя, прословутия ни камък-котва отново беше с нас. Този път се бяхме екипирали и за риболов на сафрид, брат ми предшния ден минал през Морска гара и видял, че рибарите там хващали сафрид, та реши да купи още една макара и тре чепарета. Ползвахме стария спининг. Е,разбира се сафрид нямаше, или поне търпението ни беше прекалено кратко, че да мятаме въдицата прекалено често, и я оставихме пусната от лодката, пък кой знае някоя заблудена риба да можеше да се хване.
Иначе пак за кая. Този път доста яко си подухваше откъм брега, вятъра идваше от запад, точно онези дни с големите бури и пороища. Поради това невлязохме много навътре с лодката, ами се възползвахме от подслона, който ни даваше импровизирания залив. И пак горе долу имахме наслука, щото си кълвеше, е не се осираше да кълве на всяко хвърляне, но останахме задоволени в това отношение. Даже този път и стръвта ни свърши, или по малко миди сме събрали или просто кълвеше доста на ситно - май и двете!Брат ми отново хвана лихнус, аз и така не можах това лято да се разпиша с лихнус. А веднъж като изтегли едно попче, се развика, Акула! Виж, Акула! Е, аз нали съм кьорав акула не видях, но му повярвах, съвсем е възможно да беше акула, гонеща уловено попче. Обаче този път акулата била доста по-голяма отколкото можем да си позволим да хванем. Брат ми носеше куките за акули, и аре да играем на малшанс, и разрязохме едното куче на три и го закачихме за куките, махнахме чепарето и на негомо място сложихме мръвката.
Разбира се, че нищо не се хвана, ако го бяхме направили пред акулата да мине можеше и да се закачи,ама така след дъжд та порой нямаше как да стане. Поне опитахме. Аз пък хванах най-маклата рибка за годината, хаха, езно съвсем малко куче, голямо не повече от 4 сантиметра беше захавало стръвта ми, ама явно и клъвнало, щом съм го изтеглил. Ама толкова малко и лакомо не съм виждал. Пуснах го, аре, да живее, него го пуснах! Другите малки не ги пусках щото все се заяждам с тях, много на ситно кълвят и само дразнят!
Ами някъде към 11 часа излязохме на брега. Водата беше много топла, щом рибата на поне 3-4 метра дъблочина беше топла можеш да си представиш за какъв компот става въпрос.
Доизщраках фотоапарата за подводни снимки, щрахнах малко и с цифровия, доста забавни станаха.
Всички снимки от този ден и от миналата събота с Петър могат да се видят ТУК ако се интересуваш повече, там са и снимките от изгрева на юлското слънце!
А кога пак ще се отиде за риба незнам за сега. Че и колелото си прецаках трябва на ремонт да се води, да видим ко ще правим другата седмица.
Няма коментари:
Публикуване на коментар