Много лесно се пукате, ве, баси, взех си нови външни и вътрешни гуми Maxxis, ама още от първото ми cross country излизане издъхнаха! Предната гума отиде, са пак ще си карам с лепена вътрешна гума!
Иначе на горски терен се кара прекрасно, доста по-добре от старите ми гуми, някакви измислени Camel, е, те и Maxxis са тайландско производство, ама уж по-нови технологии...само дето първото ми впечатление като за външна гума беше, че е сякаш по тънка от старите ми гуми. Де да знам.
Та прибирам се аз у нас, гледам колелото, а, предната гума станала на мекица. Добре, че съм успял да се замъкна до Варна без гумата да е издъхнала. Надявах се, че проблема е друг, ама не... някакво 7 милиметрово бодилче се беше забило в гумата! Бодил, горски бодил! Хаха!
А брат ми беше спукал гума, ама заради един 4 сантиметров гвоздей, които доволно стърчеше от задното му колело!
А аз с някакви милиметри.. и то бодил!
Е, поуката е: никога да не забравям да си нося резервна гума, помпа и ключ 15-ка! :)
28 юли 2006
27 юли 2006
24 юли 2006
Природен парк "Златни Пясъци" XC biking
След като си оборудвах колелото с новите гуми и педали, реших, че неделята е Денят, в който ще отида да ги изтествам подобаващо.
Цел на пътуването - природен парк "Златни Пясъци". Намира се точно над курорта Златни Пясъци и е горе долу на 19 километра от Варна.
Разбира се че на мен ми се взе зора с тези 19 км. докато стигна до заветната точка, а именно пътеката в парка, където преди две години беше организирано състезание по cross country. Аз тогава не участвах, но за разлика от това снимах, и имам някое друго приято попадение в обектива, макар че като за сефте можеше и да е по-добре.
Та както и да е, самия маршрут е много приятен, през плътна гора, тесни пътечки с коловози, със спускания и изкачвания. Дължина - 4.62 км.
По време на спускането можеш за попаднеш на много приятни пейзажчета към морето и курортите Кранево и Албена.
Към края на пътеката се излиза точно на главния път, и като тръгнеш в посока Златни Пясъци имаш само надолнище. А още по якото е че в една пресечка в ляво можеш да стигнеш до рибарското селище на Златни и да си топнеш изпотения и спарен задник в морската вода,хаха, кой като нас, ние Варненците, дето хората и по точно Хемингуей казва, че всичко отдалечено от морето е провинция, хеехехех!
Карта на Природен парк Златни Пясъци
19 юли 2006
Cross Columbia Update
Най-накрая си накупих някои неща за колелото! Беше време след като на няколко пъти все се изнамираше кой да ме откаже от това, да купя нещо ново за моето старо тежко колело Cross Columbia.
След като от няколко дена все се ровех в електронните магазини за велосипеди се спрях на два сайта, Gorgona-Shop.com и Ride Spot.net
От Горгона си поръчах вътрешни гуми Maxxis Welther Weight и платформени педали VP-747 тип "мечи капан", а от Ride Spot.net си избрах гумите Maxxis Mobster 2.1 и Maxxis High Roller 2.1.
По-големите професионалисти от Горгона ми се обадиха за потвърждение 2-3 часа след като направих поръчката, докато от Ride Spot.net никакви ги нямаше. Едва късно вечерта преди полунощ им драснах един имейл, тъйкато се усъмних, че има проблем с поръчката ми. И на следващия ден сутринта ми пратиха съобщение, че всъщност гумите, които съм си харесал няма наличност от тях, въпреки че в сайта им са обявени за продажба. И чак след две седмици ще има доставка. Много тъпо! И отмених поръчката. Явно обаче друг път няма да пазарувам от тях.
Днес дойде поръчката от Горгона, точно 24 часа след като я направих. Доволен съм от техните услуги и от продуктите им, остава само довечера всичко да монтирам и да няма някакви проблеми, педалите са малко по големи отколкото си ги представях, но са доста опасни! :)
А гумите в крайна сметка си ги взех от варненския магазин ВЕЛОС, колегата ме закара до Чайка, малко трудно им открихме блокчето, но всичко завърши сполучливо.
Сега с нетърпение очаквам да свърша работа, да се прибера, и да сменя старите неща с новите и да се метна с колелото към града!
След като от няколко дена все се ровех в електронните магазини за велосипеди се спрях на два сайта, Gorgona-Shop.com и Ride Spot.net
От Горгона си поръчах вътрешни гуми Maxxis Welther Weight и платформени педали VP-747 тип "мечи капан", а от Ride Spot.net си избрах гумите Maxxis Mobster 2.1 и Maxxis High Roller 2.1.
По-големите професионалисти от Горгона ми се обадиха за потвърждение 2-3 часа след като направих поръчката, докато от Ride Spot.net никакви ги нямаше. Едва късно вечерта преди полунощ им драснах един имейл, тъйкато се усъмних, че има проблем с поръчката ми. И на следващия ден сутринта ми пратиха съобщение, че всъщност гумите, които съм си харесал няма наличност от тях, въпреки че в сайта им са обявени за продажба. И чак след две седмици ще има доставка. Много тъпо! И отмених поръчката. Явно обаче друг път няма да пазарувам от тях.
Днес дойде поръчката от Горгона, точно 24 часа след като я направих. Доволен съм от техните услуги и от продуктите им, остава само довечера всичко да монтирам и да няма някакви проблеми, педалите са малко по големи отколкото си ги представях, но са доста опасни! :)
А гумите в крайна сметка си ги взех от варненския магазин ВЕЛОС, колегата ме закара до Чайка, малко трудно им открихме блокчето, но всичко завърши сполучливо.
Сега с нетърпение очаквам да свърша работа, да се прибера, и да сменя старите неща с новите и да се метна с колелото към града!
Паша дере плаж и риболов
Уж този блог е да пиша за неща, които наскоро са се случили, а то стана, че все пиша за
миналото! И сега се връщаме няколко дена назад, и по точно 15ти Юли, събота, време за риба, хаха! Мястото всеки го знае и това е плажа на Паша Дере, риболовците са брат ми, Петър и моя милост, човекът зад кадър.
Хванахме се пак в ранните часове, докато Петър дойде малко по късно. Плажа беше пуст,
приятен хладен ветрец и топлата морска вода. Неприятното във всичко това беше, че духаше от брега. Незнам защо имам някакъв страх от това, чудя се дали защото прочетох, че тази лодка не трябва да се използва когато духа вятър от брега и заради самия й размер.
Нямахме голям късмет с брат ми - не кълвеше а и този вятър...добре че Петър пристигна по-късно, за да можем да се върнем на брега преди да е задухо по-силно. Та брат ми гребе, а
вятъра духа, той гребе, вятърът духа (не на него, бе! :P С малко повече мъки излязохме на
брега, докато една друга гумена лодка остана понавътре и какво се случи след това с нея и аз незнам.
Петър голяма шматка, ей, то и ние с брат ми не си падаме по-долу. Този път бяхме с три въдици и всеки си имаше пръчка и макара да си хваща риба. Абе Петър като е с нас на брат ми не му върви риболова, все едно Петър му краде късмета.
Този път не сме хванали много рибки, смешно е да се каже предвид броя на рибарите, но числото 45 от които 4 кучета, без да броим 3 изпуснати попчета от Петър.
И никакви лихнуси!
И акула нямаше, въпреки че едното куче отиде за стър на такъма за акулите.
Иначе забавата беше на ниво!
Следват лигавня във вода! :P
миналото! И сега се връщаме няколко дена назад, и по точно 15ти Юли, събота, време за риба, хаха! Мястото всеки го знае и това е плажа на Паша Дере, риболовците са брат ми, Петър и моя милост, човекът зад кадър.
Хванахме се пак в ранните часове, докато Петър дойде малко по късно. Плажа беше пуст,
приятен хладен ветрец и топлата морска вода. Неприятното във всичко това беше, че духаше от брега. Незнам защо имам някакъв страх от това, чудя се дали защото прочетох, че тази лодка не трябва да се използва когато духа вятър от брега и заради самия й размер.
Нямахме голям късмет с брат ми - не кълвеше а и този вятър...добре че Петър пристигна по-късно, за да можем да се върнем на брега преди да е задухо по-силно. Та брат ми гребе, а
вятъра духа, той гребе, вятърът духа (не на него, бе! :P С малко повече мъки излязохме на
брега, докато една друга гумена лодка остана понавътре и какво се случи след това с нея и аз незнам.
Петър голяма шматка, ей, то и ние с брат ми не си падаме по-долу. Този път бяхме с три въдици и всеки си имаше пръчка и макара да си хваща риба. Абе Петър като е с нас на брат ми не му върви риболова, все едно Петър му краде късмета.
Този път не сме хванали много рибки, смешно е да се каже предвид броя на рибарите, но числото 45 от които 4 кучета, без да броим 3 изпуснати попчета от Петър.
И никакви лихнуси!
И акула нямаше, въпреки че едното куче отиде за стър на такъма за акулите.
Иначе забавата беше на ниво!
Следват лигавня във вода! :P
Плажа на Паша дере
Изгрев слънце на Паша дере, часът е 6:02h
Изгрев слънце на Паша дере, часът е 6:02h
Моите космати крака - символ на "богатство"! Хаха!
Аз и Петър във водата
Аз и Петър в морето
14 юли 2006
Naughty America Striptease Game
Имам си аз един любим "мъжки" уеб сайт, който се казва The Domicile, където можеш да поизплакнеш малко очички, да попаднеш на яка flash игра, да разгледаш забавни снимки, или да влезеш в някой интересен и занимателен уеб сайт. Въпреки предимно порнографското предназначение, този сайт е наистина забавен и е идеален за разсейване по време на работа!
След тази кратка презентация на The Domicile Website, бих искал да кажа, че там попаднах на сайт, с прикрито сексуално съдържание, но стимулиращ знанията ти по история на Щатите.
Сайта се казва Naughty America и от мои първи впечатления представлява нова форма на порнографски сайт!?!
Та за какво става въпрос: Както за мъже, така и за жени-потребители съответно имат госпожица - преподавател, и господин-учител по предмета История на Съединените Американски Щати. В случая Ти си на изпит и ти задават кратки въпросчета от рода кой президент стои на банкнотата от 1 долар. За всеки верен отговор изпитващия се съблича, прави ти стриптийз и т.н. Но при първи грешен отговор вратите се затварят и КРАЙ на забавния начин да си в училище! :)
Та така, я да видим сега кой до къде ще съблече другия, за съжаление не съм много добър по история и само 10 секунди на въпрос ми са малко!
This week sucks
Тази седмица ми излиза през носа.
Изобщо не съм в кондикция и тонуса ми си е взел отпуска явно.
Ходя на работа, ама нещо ми се е загубило желанието, може би поради факта, че нищо не се случва, което да ме удовлетвори от свършената работа. Няма развитие?
Курсовете по немски език ми се струват доста по-дълги и леко скучни в началото, понякога едвам държа очите си отворени, и все гледам часовника да минава времето да си ходя, добре, че след курса с Боян ходим да пием по една бира.
От две седмици пия витамини Centrum, но не усещам някакво подобряване. Даже ми се спи повече от преди, въпреки че тази седмица не е толкова гореща, колкото преди.
Вече сигурно цял месец не пия кафе. Преди пиех по две кафета на ден, а сега наваксвам кофеина или с кока-кола или с беналгин когато ме наболяват очите. Но се чувствам доста по-спокоен и не се изнервям толкова лесно...в това отношение имам напредък. Пак почнах да пия чай, няма как, трябва да закусвам нещо все пак.
Росито...липсва ми! Чакам търпеливо да се върне от Златни...вече нямаме много време да бъдем заедно!
От два дена не съм влизал в ICQ и в Sladur.com - не ми се чати, писна ми!
Тази седмица не съм се виждал със Сияна и Стефка, това значи, че не съм и слизал по крайбрежната алея...ми то не остана време с тоя немски, а ако пия само бира вечерта изобщо няма да го науча езика и ще трябва да spreche само тази фраза Ich mochte viel Bier trinkin!
Колелото ми беше на ремонт, и две седмици не съм го карал, но вече е готово, остава само да го наместя в графика ми.
Брат ми се върна от Пампорово - може би утре сме за риба? Това пък означава, че съботата нямам да имам сили вечерта.
Сега с него сме се амбицирали да си купим нещо, поне сме си поставили цел и дано нещата станат с всичко бъде OK!
Имам нужда от отпуска! Ама в началото на август започва Monsters of Rock и явно тогава ще си взема малко почивни дни, които пак доста изтощителни ще бъдат!
Трябва да се разкарам от тези компютри, от този град и от този климат - за една седмица поне!
Да видим как ще завърши седмицата!
Незнам, как му се казва на това!?!?!?
Изобщо не съм в кондикция и тонуса ми си е взел отпуска явно.
Ходя на работа, ама нещо ми се е загубило желанието, може би поради факта, че нищо не се случва, което да ме удовлетвори от свършената работа. Няма развитие?
Курсовете по немски език ми се струват доста по-дълги и леко скучни в началото, понякога едвам държа очите си отворени, и все гледам часовника да минава времето да си ходя, добре, че след курса с Боян ходим да пием по една бира.
От две седмици пия витамини Centrum, но не усещам някакво подобряване. Даже ми се спи повече от преди, въпреки че тази седмица не е толкова гореща, колкото преди.
Вече сигурно цял месец не пия кафе. Преди пиех по две кафета на ден, а сега наваксвам кофеина или с кока-кола или с беналгин когато ме наболяват очите. Но се чувствам доста по-спокоен и не се изнервям толкова лесно...в това отношение имам напредък. Пак почнах да пия чай, няма как, трябва да закусвам нещо все пак.
Росито...липсва ми! Чакам търпеливо да се върне от Златни...вече нямаме много време да бъдем заедно!
От два дена не съм влизал в ICQ и в Sladur.com - не ми се чати, писна ми!
Тази седмица не съм се виждал със Сияна и Стефка, това значи, че не съм и слизал по крайбрежната алея...ми то не остана време с тоя немски, а ако пия само бира вечерта изобщо няма да го науча езика и ще трябва да spreche само тази фраза Ich mochte viel Bier trinkin!
Колелото ми беше на ремонт, и две седмици не съм го карал, но вече е готово, остава само да го наместя в графика ми.
Брат ми се върна от Пампорово - може би утре сме за риба? Това пък означава, че съботата нямам да имам сили вечерта.
Сега с него сме се амбицирали да си купим нещо, поне сме си поставили цел и дано нещата станат с всичко бъде OK!
Имам нужда от отпуска! Ама в началото на август започва Monsters of Rock и явно тогава ще си взема малко почивни дни, които пак доста изтощителни ще бъдат!
Трябва да се разкарам от тези компютри, от този град и от този климат - за една седмица поне!
Да видим как ще завърши седмицата!
Незнам, как му се казва на това!?!?!?
08 юли 2006
Golden Sands by Night
Вчера най-накрая реших да се замъкна на Златни Пясъци да видя как изглежда комплекса вечерта, и разбира се, преди всичко да видя моето си Роси. Най-много си ме притесняваше къде ще паркирам, предвид лудницата на Златни Пясъци, и се надявах на едно скътано местенце, че ще има свободно място за колата. Имах късмет в това отношение.
Като пристигнах при Роси трябваше малко да поизчакаме, за да може да си свърши задълженията за деня докрай. Така че в хотела й присъствах на външна програма - някакъв илюзионист, на който фокусите му не бяха едни от най-добрите , малко ми беше скучно. ТОй изпълни и номера с обръчите, които се преплитат, и аз винаги съм се чудил как става този номер. Обаче само с фокуси пари не се печелят, та чичкото и неговата асистентка изпълниха "А сьо ле мио" (незнам как е на английски) с помоща на камбанки, всяка камбана беше точно определен тон от мелодията, и да ти кажа, изпълнението беше много яко! Даже ръкоплясках, хаха!
Най-накрая шоу програмата свърши и с Роси можехме да излезем да се помотаем из Златни и да седнем да пийнем по нещо. Направихме си разходка в посока хотел Адмирал, в който има турски бар с гюбекчийки и ужасна ориенталска музика - баш в центъра на Златни! Отидохме да видим и Виенското колело, даже направих някой друга снимка докато Роси хапваше чипс. На няколко пъти ни объркваха с чужденци и в мига, в който разбират че сме българи, се чуваше едно "Аааааааа!" заедно със широка усмивка! И Роси трябваше да ходи с баджа си, че да вдъхва респект, хаха! Видяхме и едни папагали, огробни такива, АРА трябва да са, използваха ги до кораба ресторант на първа алея, с тях хората си правеха снимки, чудя се обаче на папагалите не им ли вреди светкавицата. На мен няма да ми е много приятно ако вечер някой постоянно ме щрака с фотоапарат и ме заслепява! Отбихме се и през едно коктейл барче да се почерпим.
Онази вечер на Златни пясъци ми беше първата вечер, в която съм в курорта по тъмно. Досега не ми се е налагало, но имах сякаш малко повече очаквания за атмосферата вечер на Златни. Може би трябваше да минем през други алеи, където най-вероятно хората не се спираха да се напиват по импровизираните барове. Е, другия път пак!
Все пак ми хареса! Ще има повторение!
Светлините на хотел Адмирал, а онази точка насред нищото в небето е Луната!
Роси ми се усмихва на един от коктейл баровете на Златни пясъци, явно е от джин-тоника! Хаха!
Ето една табела, която се намира на един от плажовете на първа алея. Явно дори да си сложиш кърпата на пясъка трябва да си плащаш! Чудя се кога ли ще се таксува всяко влизане в морето!?!
06 юли 2006
Bar CUBO
Едно от най-добрите заведения по крайбрежната алея на Варна през лятото, което да носи духа на Лятото, онова безгрижие, дълги нощи, прохладни напитки и разгорещени страсти. И разбира се перфектната музика!
Какво му трябва друго на човек?
Ами да предлагат Каменица, но явно са се обвързали със Загорка АД заради 2-3 чадъра. И разбира се малко повече внимание към консуматора, който развява банкноти, че да бъде забелязан и да бъде обслужен. Явно както навсякъде другаде, ние Българите се забавляваме докато работим, хаха!
Иначе респект за CUBO!
Там сме! :)
Какво му трябва друго на човек?
Ами да предлагат Каменица, но явно са се обвързали със Загорка АД заради 2-3 чадъра. И разбира се малко повече внимание към консуматора, който развява банкноти, че да бъде забелязан и да бъде обслужен. Явно както навсякъде другаде, ние Българите се забавляваме докато работим, хаха!
Иначе респект за CUBO!
Там сме! :)
02 юли 2006
July Fishing Morning
Събота, 1 Юли 2006, 4 сутринта, време за ставане, ще ходим за риба! И станахме толкова рано не защото сме големи рибари, ами защото сме фенове и да хванем юлското слънце по време на Джулая Морнинг. До сега два пъти съм посрещал слънцето в този специален ден, и сега, няколко години след последото посрещане на Джулая пак се отчетох, макар че леко се скатавах в леглото, хаха!
Отидохме отново на Паша дере, там цяла вечер поне към стотина фенове очакваха да изгрее слънцето, а паркинга на плажа на Паша дере в 5 сутринта вече беше пълен!
А аз с брат ми надуваме лодката, докато другите кой спи, кой изтрезнява! Ама и ние сме гъзари, хаха, щото имахме отново горе долу късмет с вятъра и морето, и като надухме лодката влязохме във водата, и гребейки посрещнахме изгрева на първото юлско слънце! Аз се наснимах в това отношение. А, да не забравя, прословутия ни камък-котва отново беше с нас. Този път се бяхме екипирали и за риболов на сафрид, брат ми предшния ден минал през Морска гара и видял, че рибарите там хващали сафрид, та реши да купи още една макара и тре чепарета. Ползвахме стария спининг. Е,разбира се сафрид нямаше, или поне търпението ни беше прекалено кратко, че да мятаме въдицата прекалено често, и я оставихме пусната от лодката, пък кой знае някоя заблудена риба да можеше да се хване.
Иначе пак за кая. Този път доста яко си подухваше откъм брега, вятъра идваше от запад, точно онези дни с големите бури и пороища. Поради това невлязохме много навътре с лодката, ами се възползвахме от подслона, който ни даваше импровизирания залив. И пак горе долу имахме наслука, щото си кълвеше, е не се осираше да кълве на всяко хвърляне, но останахме задоволени в това отношение. Даже този път и стръвта ни свърши, или по малко миди сме събрали или просто кълвеше доста на ситно - май и двете!
Брат ми отново хвана лихнус, аз и така не можах това лято да се разпиша с лихнус. А веднъж като изтегли едно попче, се развика, Акула! Виж, Акула! Е, аз нали съм кьорав акула не видях, но му повярвах, съвсем е възможно да беше акула, гонеща уловено попче. Обаче този път акулата била доста по-голяма отколкото можем да си позволим да хванем. Брат ми носеше куките за акули, и аре да играем на малшанс, и разрязохме едното куче на три и го закачихме за куките, махнахме чепарето и на негомо място сложихме мръвката.
Разбира се, че нищо не се хвана, ако го бяхме направили пред акулата да мине можеше и да се закачи,ама така след дъжд та порой нямаше как да стане. Поне опитахме. Аз пък хванах най-маклата рибка за годината, хаха, езно съвсем малко куче, голямо не повече от 4 сантиметра беше захавало стръвта ми, ама явно и клъвнало, щом съм го изтеглил. Ама толкова малко и лакомо не съм виждал. Пуснах го, аре, да живее, него го пуснах! Другите малки не ги пусках щото все се заяждам с тях, много на ситно кълвят и само дразнят!
Ами някъде към 11 часа излязохме на брега. Водата беше много топла, щом рибата на поне 3-4 метра дъблочина беше топла можеш да си представиш за какъв компот става въпрос.
Доизщраках фотоапарата за подводни снимки, щрахнах малко и с цифровия, доста забавни станаха.
Всички снимки от този ден и от миналата събота с Петър могат да се видят ТУК ако се интересуваш повече, там са и снимките от изгрева на юлското слънце!
А кога пак ще се отиде за риба незнам за сега. Че и колелото си прецаках трябва на ремонт да се води, да видим ко ще правим другата седмица.
Отидохме отново на Паша дере, там цяла вечер поне към стотина фенове очакваха да изгрее слънцето, а паркинга на плажа на Паша дере в 5 сутринта вече беше пълен!
А аз с брат ми надуваме лодката, докато другите кой спи, кой изтрезнява! Ама и ние сме гъзари, хаха, щото имахме отново горе долу късмет с вятъра и морето, и като надухме лодката влязохме във водата, и гребейки посрещнахме изгрева на първото юлско слънце! Аз се наснимах в това отношение. А, да не забравя, прословутия ни камък-котва отново беше с нас. Този път се бяхме екипирали и за риболов на сафрид, брат ми предшния ден минал през Морска гара и видял, че рибарите там хващали сафрид, та реши да купи още една макара и тре чепарета. Ползвахме стария спининг. Е,разбира се сафрид нямаше, или поне търпението ни беше прекалено кратко, че да мятаме въдицата прекалено често, и я оставихме пусната от лодката, пък кой знае някоя заблудена риба да можеше да се хване.
Иначе пак за кая. Този път доста яко си подухваше откъм брега, вятъра идваше от запад, точно онези дни с големите бури и пороища. Поради това невлязохме много навътре с лодката, ами се възползвахме от подслона, който ни даваше импровизирания залив. И пак горе долу имахме наслука, щото си кълвеше, е не се осираше да кълве на всяко хвърляне, но останахме задоволени в това отношение. Даже този път и стръвта ни свърши, или по малко миди сме събрали или просто кълвеше доста на ситно - май и двете!
Брат ми отново хвана лихнус, аз и така не можах това лято да се разпиша с лихнус. А веднъж като изтегли едно попче, се развика, Акула! Виж, Акула! Е, аз нали съм кьорав акула не видях, но му повярвах, съвсем е възможно да беше акула, гонеща уловено попче. Обаче този път акулата била доста по-голяма отколкото можем да си позволим да хванем. Брат ми носеше куките за акули, и аре да играем на малшанс, и разрязохме едното куче на три и го закачихме за куките, махнахме чепарето и на негомо място сложихме мръвката.
Разбира се, че нищо не се хвана, ако го бяхме направили пред акулата да мине можеше и да се закачи,ама така след дъжд та порой нямаше как да стане. Поне опитахме. Аз пък хванах най-маклата рибка за годината, хаха, езно съвсем малко куче, голямо не повече от 4 сантиметра беше захавало стръвта ми, ама явно и клъвнало, щом съм го изтеглил. Ама толкова малко и лакомо не съм виждал. Пуснах го, аре, да живее, него го пуснах! Другите малки не ги пусках щото все се заяждам с тях, много на ситно кълвят и само дразнят!
Ами някъде към 11 часа излязохме на брега. Водата беше много топла, щом рибата на поне 3-4 метра дъблочина беше топла можеш да си представиш за какъв компот става въпрос.
Доизщраках фотоапарата за подводни снимки, щрахнах малко и с цифровия, доста забавни станаха.
Всички снимки от този ден и от миналата събота с Петър могат да се видят ТУК ако се интересуваш повече, там са и снимките от изгрева на юлското слънце!
А кога пак ще се отиде за риба незнам за сега. Че и колелото си прецаках трябва на ремонт да се води, да видим ко ще правим другата седмица.
Абонамент за:
Публикации (Atom)