Мерилин Менсън, София, България, 4-ти Юли 2007
Пристигнахме рано сутринта в София, който град ни приюти с изнервените си хора, натоварен движение, и всичкия този хаос по улиците в сряда сутринта. Хапнахме и се досъбудихме в Макдоналдс, взехме Позвънете и да търсим квартири къде да спим. Бахти, сигурно половината от обявите в софийското изздание на Позвънете беше за нощувки в гр.Варна! Нямахме много варианти, но се спряхме на нещо по-човешко и по-близо - стаи на хотелски начала. Веднъж, два, три пъти не успяхме да попаднем на нещо нормално, сигурен съм че поне едното хотелче на ул. Поп Богомил си беше бахти бардака. Оставих се на Роси тя да търси квартира, щото се беше изнервила, аз съм бил решавал как да пътуваме, а тя ще реши къде да нощуваме!
Минахме и през един хостел, в който нямаше малки стаи или бяха просто с повече легла, но те ни препратиха към Sisters Hostel на Лъвов мост - да ти кажа, много приятно и чисто хостелче си е, някакви странни типове имаше там, като номади, като скандинавци говорещи лош английски, в последствие се оказаха шотландци, имаше и някакви жълти - японци. Сигурно са забавни хора щом така пътуват и нощуват сред нищото в света - то и ние там, хаха!
Както и да е, след като си починахме доволно, и след като телефона ми не престана да звъни по работа, излязохме да се помотаем и по-късно да отидем на концерта, реших че вместо да рискуваме да вкарваме цифрова техника на терена, си взехме един фотоапарат за еднократно ползване, разбира се че лентов - поне да не съжалавям ако стане нещо!
Замъкнахме се пред стадиона, явно доста рано бяхме тръгнали натам, защото първо по автобусните спирки нямаше фенове, второ самите автобуси бяха празни, не като на концерта на Корн, и трето едва една голяма тумба облечени в черно и нацапани с грим фенове на Менсън чакаха упорито под слънцето, само и само да влязат по-рано на по-хубави места.
А ние културните си седнахме на кафенце и минерална водичка, докато на сцената проверяваха звука и техниката. Опаткахме по един редбул да живнем, и аре, към 1830 и ние се наредихме да чакаме.
Лесно влязохме, не беше онази бутаница едно време, то сигурно по-късно е било бахти ужаса де. Не вярвах на очите си че толкова близо до сцената се набутахме, бяхме едва на трета линия, тоест пред нас имаше двама трима човека до загражденията, и цялата сцена пред теб - за мен това беше перфектно тъйкато нали съм кьорчо.
Alien Industry забиха, нещо реваха там, това онова, абе добре че нямаше време много да свирят, и бързо слязоха от сцената. Иначе интересна музика.
След това Type O Negative се отчетоха, като техните фенове яростно крещяха и се бутаха - да, почнаха вече всички да се притискат и бутат, жега, задух, припаднала девойка с много як татус на гърба - рози, абе преживявяне си е да си толкоз наблизо. Аз постоянно пазех Роси от мелето или от натиска зад мен, добре че бях с нейната раница, за да се предпазвам и аз.
Оооо, пуснаха завесите за Мерилин Менсън, смениха целия декор за нула време, през това време аз се проветрявах всякякси само и само да се охладя, бахти телесната жега и задух си беше.
Но такова чудо като Мерилин Менсън няма, шарен, гримиран, намацан, червено червило, червен грим около очите, изкуствена кожа от някой евтин секс шоп, ихаааа, батко Мерилин Менсън в целия си облик, с арт-микрофон ръка и If I Was Your Vampire...
Е,не, това да си толкоз близо и си струва и не си струва, то от мачкане, притискане, задушаване не можеш да се накефиш на Менсън. Най накрая ни писна, то и не се издържаше, и просто с Роси си отдръпнахме рязко назад, хванах я през кръста и я дърпах все едно е припаднала,хехе, така хората лесно даваха път.
Вече малко по-назад, но пак приятно близо, се дишаше и живееше. Аз се накрещях, тоест напях доволно.
Другото е без коментар. Сега като си пусна албума на някой песни настръхвам - и то защото същите песни ги чух в оригинал на живо!
Мерилин Менсън си е тръпка и мерси, че дойде че пак да се зарибя! :) Вече по умерено, но се чувствам зарибен отново по Менсън!
