Тази година риболовния сезон за мен започна много разочароващо, но се търпи все още пред стотиците километри навъртяни с колелото - едното компенсира другото.
С брат ми пак отидохме на Паша дере за риба, но всичко започна с гъза нагоре още преди да съм се събудил. Причината, поради която станах по-рано от 5 часа сутринта ще си я задържа за мене си, но вчерашния ден мина наистина много дългооо и уморяващия ефект най-накрая беше наистина силничък.
По изгрев слънце вече бяхме на паркинга на Паша дере, но въпреки че отдалече не се виждаха вълнички, на брега приятно се разбиваха бягащите морски зайчета, че от горе на това имаше и вятър откъм брега, което още повече влошаваше ситуацията - дори да се бяхме намокрили при влизане, то вятъра можеше да ни изпрати някъде около Одеса най-вероятно :)
Та постъпихме отново неправилно като пуснахме въдиците за илария. Тази риба ще спра да я ловя, защото ловът на илария за мен си е чиста проба загуба на време. И ако ще хвана за един ден примерно 5 иларии, то предпочитам да си остана вкъщи, те и без това тези иларии не са кой знае колко големи...абе ако са пет може и да си помисля, това са две порции все пак ;)
След като време малко се оправи успях брат ми да свали лодката от колата и да я донесе, и това към 9 часа сутринта. Надухме я набързо, но дъното омекваше. Пропускаше на едно съседно место, където миналото лято се беше спукала. Та всичко отиде на вятъра. И аре, издишвай и сгъвай. Обещал съм един малък стек бира за брат ми, да видим са кога ще си изпълня обещанието!
Вкъщи се прибрахме преди обяд и то за малко, тъй като имахме уговорка с рожденика - Петър, да черпи нейде извън Варна. И аре, вече сме в Аспарухово.Преместихме се в неговата кола и потеглихме. Защо па не да ни е хубаво, като може да има горски пожар до Харамията и да ни отклони достатъчно от маршрута. То и толкова пожар е имало, де,но май наистина е било необходимо да се отклони движението.
Имахме три алтернативи за манджване - с. Горица, Бяла и Обзор. На отиване през село Горица не минахме, а направо към Бяла. В Бяла на някакво ресторантче на пристанището, което обаче го нямаше - в ремонт, и се било преместило на друго често. Че спирахме, питахме, и се лутахме. Имаше едно, което не вярвахме че може да е то, и се отказахме да се мотаем още в Бяла. И аре към Обзор.
В Обзор пък лудница, коли и хора колкото искаш, а пък туй другото заведение съвсем на плажа дето дори задника си не можеш да паркираш - еми врътнахме колата и се изнесохме към Бяла отново. Този път и отново с лутане успяхме да намерим така наречения ресторант Кораба. Излезе същото онова заведение, което отначало не ни беше харесало на фаца, но вече гладни, спечени и жадни ни се струваше много добра алтернатива от обяд в Обзор.
А манджата си струваше наистина, беше си вкусна! Ресторант Кораба "Чайка" При Жули се казваше ако не се лъжа вече. Има една табела с кораб "При Жули КОРАБА" още в началото на Бяла, пише 200 метра, ама са си 400 метра - ще го намерите лесно, но малко врътки на кормилото ще трябват, аре са!
След като хапнахме се метнахме на плажа на Бяла. И пак с питане стигнахме - то ако не питаш никой няма да ти каже, де е плажа! Приятно плажче, с малко хора и много големи цици! Водата беше бистра, топличка отгоре и студена отдолу, само едно вълнение му трябва и глей как ще падне температурата на водата. Аз успях да дремна малко, но в тая жега не си беше работа. И са кулминацията - един брадясъл дядка се довлече на 10 метра от нас, който миришеше на задника на слона, а ако не на един, то поне на десет слонски задници. Та човека дошъл да се изпере на плажа, ма миришеееее....изнесохме се по бързата процедура, защото вятъра донасяше миризмите към нас и наистина си е за повръщане! Сега даже като се сетя за това и ми домирисва отнякъде?!?!
И така - дълъг ден - тръгнахме си от Бяла, но се отбихме през кръчмата в с. Горица, "При Пенчо" майче. По един айрян, таратор и кюфтаци, и аре пали колата да си одим!
Като се прибрах колкото и да не ми се искаше да си лягам в 20h си легнах и тъй си останах. И така до 8h сутринта на следващия ден.
Готино си изкарах, освежаващо духа и уморяващо физически, но си беше яко! :)
А пък в Бяла и на Обзор как се строи като невидяло, насред полето, насред лозята, абе където може да се построи, няма значение че асфалтиран път няма, пък се чудя вода и ток откъде, ама се строи, един така, друг иначе, шарания, и за ко? Отговор си нямам вече!
Няма коментари:
Публикуване на коментар