Искам да стана космонавт!

Совалката "Атлантис" минава пред Слънцето по време на мисията си за поправка на телескопа "Хъбъл". Това е един от последните полети на американските совалки, след което те ще бъдат заменени от космически апарати за еднократна употреба.
/снимка и текст: NASA и Капитал/

Докато разглеждах днешния брой на в-к Капитал попаднах на Снимка на Седмицата, където космическата совалка почти не се забелязва на фона на една малка част от Слънцето. Изведнъж си представих какво може да е усещането да се рееш в необятното космическо пространство, а от илюминатора на совалката да виждаш само планети и звезди. В следващия момент се сетих какъв съм искал да стана, когато бях малък - а именно Космонавт.

Едно време ме попитаха какъв съм искал да стана и аз не можах да отговоря конкретно. Не съм искал да бъда лекар, пожарникар, военен, полицай и т.н. Единствено се сетих, че исках да бъда престъпник, а брат ми да бъде милиционер и двамата да се гоним. Дори и такъв не станах.

Чудя се, сега като съм на 30 години дали е все още късно да стана космонавт? Как ли се е променил Смисъла на живота на хората, които са летяли в Космоса?

Човешкият живот е толкова мимолетен на планетата Земя, че за нещата, за които се борим в съвременното ежедневие изглеждат супер егоистични - всъщност почти всеки се стреми да натрупа достатъчно количество пари, за да си позволи да притежава едно, второ, трето. Аз отдавна съм теглил една майна на парите, още от бригадирстването ми в Англия през лятото на 2001г, като затвърдих майносването в Щатите през лятото на 2003г. Не че не са важни, но се стремя да не им предам прекалено голяма важност.

Ще ми се да видя планетата Земя извън нея.

Сигурно ще изпадна в еуфоричен смях от факта, че всички сме толкова мизерни в борбата за постигане на собствените си егоистични цели за много пари, власт и благоденствие, което довежда до унищожаване на човешкото в нас. За природата не се притеснявам чак толкова - просто тя е вечна в сравнение с нас. Сега ни има, утре не. При всякакви условия природата ще остане под някаква си форма. Не дай боже недоразвитото ни ДНК пак да се пръкне от някой горещ извор и след някоя друга ера да се наречем "човек". Мамка му - съдба, и от това няма отърване.

Стига съм Ви занимавал с мечти, ето сайта на РОСКОСМОС. Не заради нещо друго, скоро и моята снимка ще е там! Или поне на някой, който да има моя ген ;)