Прочетете какво моето мило, сладко Роси ми е посветила в профила си в sladur.com: :)
"Харесва ми да те гледам как заспиваш. Гушваш се до мен изатваряш очи, а сънят те отнася някаде далече отвъд дъгата. Държиш ме за ръка, нее, няма да избягам. Защо ме стискаш толкова силно? Тук съм, сложила съм глава на гърдите ти, за да слушам равномерните удари на сърцето ти. Колко обичам да заспивам така .изморена след дългия работен ден и след красивата нощ, прекарана с теб. Колко обичам да заспивам до теб. И ти да ме прегърнеш така, сякаш повече няма да ме видиш . Не, не стискай ръката ми толкова силно! Няма да ти избягам, сега и утре, пак ще съм тук, за да заспивам така и да слушам ударите на сърцето ти. А дали и аз съм там ? Не искам да заспивам. Просто ще лежа до теб и ще се радвам на всеки момент, който съдбата ми изпраща. Ами ако няма „утре”? Затова не искам да заспивам. А да се гушкам така до сутринта. И да слушам как дишаш равномерно в мрака. И да ме топлиш с любовта си. Целувам те, а ти не усещаш, спиш дълбоко, кой знае какво сънуваш. Леко помръдваш устни и измърморваш нещо на сън. И аз пак те целувам. Отваряш очи и ме поглеждаш. Не, спикнай си спокойно, не исках да те будя. Стискаш ръката ми още по-силно и пак се унасяш. А аз слагам глава на рамото ти и вече усещам клепачите си , натежали от дневната умора. Не искам да заспивам, но силите ми вече са се изчерпали. Затварям очи и знам, че ще се срещнем пак там, отвъд дъгата. "
Няма коментари:
Публикуване на коментар