България в Европейския съюз

2007г.- България и Румъния са приети в ЕС.
2010 г. Хърватия, Македония, Босна и Херцеговина и Турция са приети в ЕС.
2015 г.- Албания, Косово и Сърбия са приети в ЕС.
2018 г.- За първи път европейска институция назначава румънец на висок пост. Той назначава жена си, цялата рода на жена си, членове на семействата на техните съседи и най-добрите си приятели.
2019 г.- Служителите от балканските страни представляват 10% от европейската администрация.
2022 г.- Служителите от балканските страни представляват 60% от европейската администрация. Администрацията повишава заплатите тройно, въвежда гъвкаво работно време, южнославянските езици са на трето място сред "езиците на администрацията". Поради стрес 90% от служителите на европейската администрация излизат в отпуск по болест. Най-много заболявания са констатирани в периодите между 15 юни и 15 септември и 15 декември и 15 януари. Болните служители са забелязани в Алпите, Канарските острови и други места, известни като лечебни срещу стрес. Европейският парламент гласува закон, според който бюджетът на ЕС плаща за лечението на тези болести. По време на отпуските европейската администрация се движи от стажанти с временни трудови договори.
2025 г.- Балканците достигат 90% от администрацията. Македонците отново отказват да приемат еврото.
2026 г.- Високата цена на европейската администрация изисква драстични съкращения. Уволнени са всички белгийски граждани, служители на ЕС. Балканските служители на ЕС достигат 99.3% от общия брой.
2027 г.- Румъния успешно приключва приватизацията. През 2028 г. Сърбия поема председателството на ЕС.
2028 г. - През февруари Германия напуска ЕС. Месец по-късно тя е последвана от Франция и Финландия. До края на годината под албанско председателство напускат Великобритания, Белгия, Дания, Швеция, Холандия, Люксембург, Италия, Испания, Португалия, Австрия, Чехия, Литва, Латвия, Естония и Словения. Всички тези страни въвеждат строг визов режим за ЕС.