Две скромни порции с попчета (меджита остана за Макс Пейн Кавалера)(сн. Digital Rebel)
Мога официално да се похваля на цифровизирания свят, че на 26 Април направих сефтето за сезон 2009г. Скромно, но с кеф!
Още от предишната неделя се бях навил да отида на риболов. Тогава карах байка си в Природен парк "Златни пясъци" и се бях отбил до пристанището на курорта. Направи ми приятно впечатление как хората си ловят рибка, а не като мене да бухам 20 километра с колелото до Златните и толкоз на обратно до Варна!
В последния момент пуснах оферта на един приятел, чух се и с брат ми, но в крайна сметка сам запраших към Златните. Израза "запраших" е малко неточен, защото имах късмет - сутринта валеше дъжд и атмосферата беше толкова мързелива и приспивна, че незнам как се навих да стана и да замина. От един рибарски магазин се учудиха как така мога да купувам морски червеи за кая, не че имаха, и ме набутаха с миди, бели миди, даже не самите миди, ами само крачетата им, замразени. Това го разбрах чак когато ги размразих. Очаквах черноморска черна мида, а не такова чудо. Както и да е. Попчетата не кълвяха на нея. Добре, че на самото пристанище имаше истински пресни миди.
По пътя за Златни пясъци яко валеше, мислех си какво прав, в 10 сутринта отивам за риба, навън вали из ведро, пак се набутах, ще трябва да се връщам. Аз бих го нарекал "инат", защото въпреки всичко си карах бавничко, спокойно, надявайки се, че там където отивам няма да има дъждовни облаци.
Аз ви казах, че късмета беше на моя страна - щом вали ще ми върви като по вода! :) И наистина, на Златни таман беше преваляло. На пристанището си бях заплюл едно местенце, където миналата неделя видях, че един рибар хващаше доста риба. Сега обаче там имаше хора и се бях отдръпнал да не им преча. Те ми викат: "Абе ела тука, момче, там ще закачиш!", а аз не та не. И закачих. И кукичката скъсах. Добре, че бях взел резервни, знаех си, по принцип аз закачам много повече от брат ми. Незнам какво правя, но съм добър в това! :) И приказката за това, че трябва да се слушат възрастните хора е вярна!
Не ми беше скучно на пристанището. Двама баджанака бяха дошли и те да релаксират, бяха се скрили от жените си, с бирите и лафовете, единия даже специално за деня се беше оборудвал с въдица. И му кълвеше като на новобранец. И меджит хващаше на стръв и кука за кая, че изкарахме чепаретата - ама простотия е това чепаре, винаги съм го мразил, нищо не хванахме на него!
Друго си е попчето - може да е смешна риба, ама кълве! Може да е дребно, но кълве като лакомо дупе! Само дето не се хваща от първия път - дребосъци! Бях се решил всичката риба да я дам на Макс. Незнам как така става обаче, но вкъщи рибата ми се стори по-голяма отколкото тогава. За 6 часа хванах едва 15 попчета и 3 меджита. Допълнито се сдобих и с няколко килограма антистрес. Помага. А и рибата стана на перфектната вечеря, да се прибере жена ти, да й направиш масата, прясна рибка, ей това е значи истината! Останах удовлетворен от деня, колко ми трябва! :)
Още от предишната неделя се бях навил да отида на риболов. Тогава карах байка си в Природен парк "Златни пясъци" и се бях отбил до пристанището на курорта. Направи ми приятно впечатление как хората си ловят рибка, а не като мене да бухам 20 километра с колелото до Златните и толкоз на обратно до Варна!
В последния момент пуснах оферта на един приятел, чух се и с брат ми, но в крайна сметка сам запраших към Златните. Израза "запраших" е малко неточен, защото имах късмет - сутринта валеше дъжд и атмосферата беше толкова мързелива и приспивна, че незнам как се навих да стана и да замина. От един рибарски магазин се учудиха как така мога да купувам морски червеи за кая, не че имаха, и ме набутаха с миди, бели миди, даже не самите миди, ами само крачетата им, замразени. Това го разбрах чак когато ги размразих. Очаквах черноморска черна мида, а не такова чудо. Както и да е. Попчетата не кълвяха на нея. Добре, че на самото пристанище имаше истински пресни миди.
По пътя за Златни пясъци яко валеше, мислех си какво прав, в 10 сутринта отивам за риба, навън вали из ведро, пак се набутах, ще трябва да се връщам. Аз бих го нарекал "инат", защото въпреки всичко си карах бавничко, спокойно, надявайки се, че там където отивам няма да има дъждовни облаци.
Аз ви казах, че късмета беше на моя страна - щом вали ще ми върви като по вода! :) И наистина, на Златни таман беше преваляло. На пристанището си бях заплюл едно местенце, където миналата неделя видях, че един рибар хващаше доста риба. Сега обаче там имаше хора и се бях отдръпнал да не им преча. Те ми викат: "Абе ела тука, момче, там ще закачиш!", а аз не та не. И закачих. И кукичката скъсах. Добре, че бях взел резервни, знаех си, по принцип аз закачам много повече от брат ми. Незнам какво правя, но съм добър в това! :) И приказката за това, че трябва да се слушат възрастните хора е вярна!
Не ми беше скучно на пристанището. Двама баджанака бяха дошли и те да релаксират, бяха се скрили от жените си, с бирите и лафовете, единия даже специално за деня се беше оборудвал с въдица. И му кълвеше като на новобранец. И меджит хващаше на стръв и кука за кая, че изкарахме чепаретата - ама простотия е това чепаре, винаги съм го мразил, нищо не хванахме на него!
Друго си е попчето - може да е смешна риба, ама кълве! Може да е дребно, но кълве като лакомо дупе! Само дето не се хваща от първия път - дребосъци! Бях се решил всичката риба да я дам на Макс. Незнам как така става обаче, но вкъщи рибата ми се стори по-голяма отколкото тогава. За 6 часа хванах едва 15 попчета и 3 меджита. Допълнито се сдобих и с няколко килограма антистрес. Помага. А и рибата стана на перфектната вечеря, да се прибере жена ти, да й направиш масата, прясна рибка, ей това е значи истината! Останах удовлетворен от деня, колко ми трябва! :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар