Всъщност още в събота се бяхме заканили да отидем на морски риболов, но Роси се върна доста изненадващо от Златни и отложихме евентуално за неделята.
Пак на същото място - на плажа на Паша дере. Този път морето беше поизяло малко от пясъчната ивица и аз съвсем случайно намерих нашата естествета котва - камък!
Голяма жега беше, на бързо надухме лодката, опаквахме багажа и сме във водата. А времето прекрасно, жега и никакви вълни, само че като влязохме по-навътре задуха вятър и то такъв от брега, което леко означаваше зле ако се беше усилил.
Аз от първото хвърляне на въдицата почнах на вадя риба от морето, и така няколко попчета и кая, докато брат ми дори не му кълвеше. Хехе, изненадата беше че първата риба, която хвана беше точно огромен лихнус, един от двата, които хвана в този ден.
На мен продължаваше да ми кълве и да хващам от негърската кая, доста добре от предишната неделя, за 30-40 минути хванахме 25 парчета.
И ето сега идва кофтия момент, брат ми хвана морски дракон, риба с отровни шипове по гърба й, и защо на брат ми му се стори, че това е меджит, и докато се опита да откачи кукичката успя да се убоде на един от шиповете!! Боли! Ама доста боли, все едно гигантска оса те е ожилила, че като разтърса този пръст цялата фланелка стана на кървави пръски, и вика ААААА, щото е наистина доста неприятна тази отрова, изтръпна му се ръката до лакътя, а пръста леко му посиня и се поду доста. До нас имаше две дървени рибарски лодки, и явно хората чуха брат ми как се вайка, и се усетиха че е морски дракон. И двете лодки ни посъветаха да излизаме на брега и да се прибираме, даже до Спешен център да ходим,че знаеш ли тази отрова как може да му подейства.
Аз също съм се убождал на дракон, но явно е бил по-малък, и бяхме останали да ловим риба, ама на следващия ден дали от остатъчната отрова, или от слъвчасване, беше ми паднало онова бялото перде пред очите, и направо се стоварих в леглото. Е, това беше 1999 някъде, на първото ходене на бунгало на Фичьоза.
Та както и да е, решихме че наистина трябва да се върнем в града, или поне да преустановим риболова за деня. Малко смотано, щото много добре ни вървеше, и щяхме доста риба да хванем, но дано всичко да е за добро. И добре че аз не се убодах на дракон, че както съм зле с кръвното направо незнам брат ми как щеше да ме върне във Варна! От Аспарухово брат ми си взе алергозан, спестихме си за сега Спешния Център, да видим утре как ще се чувства обаче.
Устата на Лихнус (Mesogobius batrachocephalus), опъната на половин клечка за зъби, аз им викам на каята и лихмусите "смукачи", щото не кълват, ами направо гълтат!
Двата лихнуса, отново дълги колкото 4 клечки за зъби (още не съм измерил колко дълга е една клечка за зъби, хаха!)
Пак двата героя на Деня
А ето го и баш-героят Ваше величество ДРАКОН (Trachinus draco) и прословутите му отровни шипове! Иначе котките добре си го хапнаха, но след като изрязох шиповете и отрязах главата. Отровния му събрат се казва СКОРПИТ
В цялата си отровна превъзходност!
Ето я и жертвата на Деня, брат ми, избелил очи, виж подутия му безименен пръст на дясната ръка, това след алергозана, и някъде 1.5 часа след като е убоден
Няма коментари:
Публикуване на коментар