За риба на Черноморец

Кой каза, че рибата не е в тигана вече!?

Е, този път наслуката беше с нас! Идеята да се ходи за риба възникна в събота вечер, но без
уговорки да се става рано сутрин в неделя. Така че в неделята (11 юни 2006) се наспахме като хората и
докато решим какво да правим и къде да отидем и за колко време, ето че стана почти 11 часа.
Все пак убедих брат ми да отидем на Черноморец, но да вземем лодката и въдиците просто за всеки случай. И потеглихме.
За наш късмет морето не беше бурно. Отидохме на плажа на Паша дере, мисля че там за първи път отивахме за риба. Аз си опънах чадъра, настаних се на плажа, и брат ми докато надуваше лодката, ставаше ясно, че ще се ходи за риба, не можеше да се пропусне тази възможност. Обаче, както винаги, не бяхме подготвени, нямахме стръв, нямахме котва. Но това не ни притесни, събрах багажа и аре, цъмбурн с лодката да ходим на отстрещните камъни да наберем малко миди и да измислим камък за котва. Аз набързо си припомних старото чувство, когато преди няколко години навръщане от риболов се обърнахме с лодката малко преди брега, но на достатъчно дълбоко място, че тогава бях облечен с жълт waterproof и направо стигнах до дъното по бързата процедура, спомням си как изглеждаше вълната, която ни обърна, и как всичко стана за части от секундата.
Та както и да е, аз насъбрах малко миди, брат ми изнамери камък и ето, че вече гребем навътре в морето. На няколко места опитвахме дъното, но въпреки че кълвеше нищо не хващахме, явно тези малки попчета само ни дразниха както ние тях с голямата сочна стръв. Врътнахме се с лодката още на две три места и накрая попаднахме на златна мина! Големи едри черни каи станаха наш улов. Те почти не кълвяха, а само си отворят устата и засмукват водата заедно със стръвта. Аз разбира се отново закачих въдицата, поне 3-4 пъти, загубих едно олово с две кукички, и напук на всичко брат ми сложи комплект с три кукички...е пак закачих! :)
А аз отново изгорях, даже повече от преди, че по лошото че изгорях точно на новата кожа, та вечерта направо горях, не ме питай как спах, само на една страна!
Останахме доста доволни от улова и можехме още да си хващаме кая и лихмуси, но както бях казал вече отидохме за риба доста неподготвени и нямахме нищо за ядене, само газирана вода.
Този път не съм броил колко риба хванах, ама едвам я събрахме в торбичките, които имахме.
На излизане от морето внимавахме някоя вълна да не ни обърне, но имахме късмет, че се намирахме в малък залив и излязохме успешно.
Не съжалявам, че изгорях толкоз много, щото не се знае кога пак ще се отиде за риба. И разбира се този път вечеряхме риба, за разлика от миналия път, когато с рибата нахранихме котките. Майка ми изпържи едва една част от рибата, а другата я замрази. Ето и малко кадри от улова, брат ми обра овациите с лихмуса, който хвана, с дължина равна на дължината на четири клечки за зъби!

Главният герой в нашия разказ, беше доста вкусен, даже по-вкусен от черната кая

Портретна снимка на Лихмус , помагам му да си държи главата, че изглежда леко уловен! :)



Тава с риба, едвам се събраха някои от парчетата!