Великден

Тази година се случи така, че ходих да обикалям Катедралата във Варна отново. Всъщност мислех, че с Роси само ще обикаляме, но за първи път останах вътре в Катедралата, за да наблюдаваме службата по случай Великден. Голямо чакане беше и то почти за нищо, не бях и с големи очаквания ама чак пък толкоз.


Службата не беше нищо по различно от това двама младежи и един по-възрастен да четат и пеят нещо си от някаква книга. Много съм зле с църковните термини, тъй че да не ми се чудиш. Едното момче, което припяваше пееше многооооо зле, все едно го прави нарочно, е явно така го е правил, но пееше фалшиво и напокъсано, нямаше въздух в дробовете му, и яко насичаше песнопението. Докато малко по-възрастния много по-добре се справяше и да го слушаш беше много по-приятно отколкото пеенето на другия, е, да, практиката е повече, но сякаш и пееше със сърце, докато другия по-младия като в час по пеене!

Както и да е, не ги слушах много, ами чакалих да дойде огъня от Йерусалим, специално донесен от митрополит Кирил. Явно тази специална негова разходка беше причина да чакаме толкоз, да има закъснение и да бъде всичко толкова кратко.

С Роси си взехме по една голяма свещ, ама от телесната ни температура свещите омекваха и се изкривяваха. Стахава като кашкавал с конец в средата! :) Роси не издържа на медения мирис на свеща заради пчелния восък и я схруска. Аз пък от лигавня и че нямаше какво да правя най-накрая без да искам счупих едната свещ..миии, случва се.

Добре, де, дойде най-накрая нашия митрополит Кирил, някъде към 12.30 след полунощ, а ние всички шумим и от нетърпение да си излезем се чудим какво да направим.

Не видях такова нещо като литургия. Кирил се преоблече, излезе с две свещи явно със Йеросалимския огън, и се почна лудницата! Кирил викаше нещо най-вероятно да дигаме свещите да не подпалим някого, но въпреки това миризмата на опърлена коса се усети преди да излезем от Катедралата.

С Росите обиколихме на бързо три пъти църквата, на мен ми стана леко смотано от този празник, щото винаги са ми били странни, и така... прекалено комерсиално и модно е всичко!
Обикаляйки Катедралата една девойка покрай която минахме възкликва: "А тяхните свещи защо са червени?" и приятелят й отговаря: "Ами защото чашките им са червени!"... и както Роси би казала: "Ама че си глупава!" Хахаха! А всъщност ние си пазехме пламъка да се загасне с помоща на червени пластмасови чашки за кафе! :)

Успяхме да занесем Йеросалимския пламък до у дома на Роси, а моята свещ я оставих запалена на стената на Катедралата.