Направете си архив на снимките си Wanna Cry е навсякъде

Искам да плачеш!

Тези дни ще чувате и четете много за новия криптовирус Wanna Cry.
Като всеки вирус той не подбира дали компютъра е служебен или личен.
Държавните институции по Света коментират вяло как ще се справят с него, а Майкрософт дори признават, че крипто вирусът ползва специален "ключ", за да влезе у вас.

Може да благодарите на американската Агенция за национална сигурност и на някой друг неизвестен хакер, добрал се до секретния код, който позволява на лесен достъп до всеки компютър.

Пиша тези редове с предупреждение. Знам колко могат да бъдат ценни детските спомени, заснети с фотоапарат или видеокамери. Днес, когато всеки оставя цифровите си снимки на децата на хард диска си и не ги отпечатва, новите криптовируси като wcrypt са безпощадни. Дори да решите да платите откупа от 300 долара или повече, не мога да ви кажа дали ще успеете да спасите информацията и снимките от компютъра си.

Една моя колежка вече изгърмя. Компютърът й е заразен, а там са всичките снимки на 9 годишния й син. Има запазени кадри по различни пощи и места, но те представляват съвсем малка част от всички спомени.

Ако търсите антивирусна за криптовируси или някакво решение, очаквайте в близките седмици да се появи, но като чета може и да е късно. Wannacry криптовирусът заплашва, че ще изтрие всичко до седмица.

Архивирайте снимките си. Купете си външен хард диск за има-няма 100 лв и простраството, което ще получите за тези пари, със сигурност ще успеете да направите резервно копие на всичките си снимки.
Или ползвайте безплатни хранилища за файлове в различни сайтове като Google Drive, Dropbox, Box, Dox и други подобни сайтове за онлайн споделяне на големи файлове. Безплатните регистрации включват по няколко десетки гигабайта безплатно пространство. Направете си акаунти във всяко хранилище и си запазете най-ценните снимки - сватбените, бебешките, детските. За мен тези неща са по ценни от фирмената информация.

Сега е моментът да направите второ копие или архив на най-важното от компютъра си. Не съм сигурен дали това се отнася и за снимките на таблета или смартфона - направете архив и на тях.

Започнете от сега.

Татковци с много неизвинени отсъствия

Дете се люлее на люлка заедно с баща си.
 Или поне с негова  снимка отпечатана на пенокартон.
* прочети повече за историята на тази снимка в края на публикацията ми. Военните и командированите ги изключвам.

Татковците! Къде сте?

Ние, работещите родители, особено бащите, прекарваме твърде малко време с децата ни.

Компенсираме с глезене, угаждане и подаръци. Повечко на рожденния им ден.

И колкото повече години минават, времето прекарано с тях става все по-малко и по-малко. 

В един момент децата ни стават толкова големи и самостоятелни, че "отлитат" от дома ни. Това е естествения път на нещата.

Отиват да живеят на два етажа по-надолу, от другата страна на пътя, в друг квартал, град, държава, континент, а ако доживеем - на друга планета. 

*     *     *

Ако считаме, че има съдба, то нашия живот има конкретна времева рамка, към която се доближаваме всеки ден.

Така е и с времето, което отделяме на децата си сега и после. Естествено е да намалява.

Става все по-малко и е възможно дори те да започнат да отделят време за нас, като остареем и сложим памперсите.

*     *     *

Откакто съм родител забелязвам видимото намалено присъствие на бащите във времето на децата през почивните дни. Тогава е препоръчително децата да излизат да играят навън, да спортуват или карат тротинетка, колело за балансиране, нещо друго на гуми, да се разхождат и бият с други деца.

А събота и неделя са тези дни, в светлата част на които можем да прекараме най-дълго време с тях.

Но не ги виждам. Татковци, къде сте?

Нито бутат колички в парка заедно с други татковци, няма ги на детската площадка да люлелят децата.

Не ги виждам да учат хлапетата си да карат детски велосипед (за сметка на това виждам майките им как не ги учат) или просто самите те да стоят на някоя пейка и да търкат екрана на смартфона си.

Твърде често виждам претъпкани детски площадки с много майки и деца, цели ТИР паркинги от бебешки колички,  кафе масички пълни с жени. Чат-пак някой татко за цвят.

Мъжете просто са кът на тези места, където децата играят.

И започнах да се чудя какво правят другите татковци, докато жените им са навън с детето? 

Всъщност трябва ли да усещам, че нещо пропускам, което другите бащи не пропускат, или твърде съм се превърнал в "семеен тип". 

Тук изникна въпрос: каква е представата има българския мъж на средна възраст за семейството?

Относно снимката:

Английска компания е решила по по-различен, всъщност доста тъп начин, да напомня на децата на военни родители, които са изпратени в мисии в чужбина, че все пак и те са част от живота им, особено по време на празници.

За майките - как да не науча дъщеря си да кара велосипед

Майка помага на дъщеричката си да се научи да кара колело.
 Вижте, седалката е достатъчно ниска, за да може детето да се подпре с левия с крак.
Снимка http://www.gettyimages.com

Преди няколко дена бях случаен свидетел как няколко майки и дъщерите им се бяха събрали на едно баскетболно игрище във Варна.

Всяко момиченце беше дошло със своя велосипед - някои с помощни колела, други без, и имаше едно колело с 24 цолови гуми.

Едно от децата все още караше своя велосипед със спомагателните колелца.

Проявяваше желание да се качи на по-голям велосипед, който няма помощни колела.

И тъй като ръстът на детето не съответстваше на размера на колелото, майка й трябваше да подпира колелото от едната страна.

По едно време гледам същото дете пак се е качило на по-големия велосипед, но този път от едната страна майката, а от другата по-голямо детенце, предполагам собственичката на колелото.

А това момиченце, което се возеше в буквалния смисъл на думата, само  въртеше педалите.

Какъв беше смисъла от цялото занятие - не знам?!Тя и без това може да върти педалите на своя велосипед, защо трябваше да се качва на по-голямо колело?

Първо, колелото на което се беше качило не му е регулирана височината на седалката. Когато седне, крачетата й висяха във въздуха и не можеше да се подпре.

Второ, да ти държат кормилото и да те водят все едно си се качила на малко пони - това също не е препоръчително.

И трето, къде са татковците, че оставят майките да учат децата си да карат колело? И после защо има по-малко момичета, които могат и обичат да карат колело?

За пореден път се убедих, че балансиращите колела могат да спестят много излишни дейности в заниманията на децата и обученията им в света на велосипедите. Вижте колелата от Kiddimoto.