Нека не правим компромиси със здравето на децата ни!

Когато детето се забавлява с колелото си, с тротинетката си или със скейтборда си и падне и се удари по главата си, често казваме, че то ще се научи да внимава и да не пада. Нещо от рода на принципа с  горещият котлон - веднъж да се опари и повече няма да го пипа.

Децата ще продължават да падат сами и да се удрят по главата. Други ще ги блъскат нарочно. Трети без да искат. Резултатът е болка, уплаха, сълзи, цицини и кръв. Не искам да влизам в подробности какво повече може да се случи на детето когато е без детска каска.

Но докато детето се учи от опита си ние като родители какво правим - дали си взимаме някаква поука?

Поуката, която трябва да си вземем е да научим детето си да пази себе си и здравето си. Това ще стане като вземем необходимите предпазни мерки. В случаят детска каска. Детската каска не гарантира 100% сигурност. Но предпазва главата в повечето удари. А главата - микропроцесорът на нашето тяло, е повече от задължително да е в здраво състояние. За дълго време.

Спомняте ли си последно кога сте си удряли силно главата, така че яко да ви заболи? Едва ли. Ами да, вече пораснахме и не спортуваме толкова, че да се случва да се удряме. Но за децата това са ежедневие - игри, в които придобиват необходимият опит. Някои игри стигат до дори до гипсиране.

Преди няколко дни излязохме с дъщеря ми на разходка в Морската градина във Варна. Навън хубаво време, но все пак си е за шапка - зима е. Казвам си как да вземем и сложим каската сега? Пък идеята е да излезем с тротинетката и детето да се позабавлява малко. Направихме Компромисът. С голямо "К".

Играем си, забавляваме се, докато в един от онези моменти, които протичат супер бавно и не можеш да реагираш - виждаш как детето ти пада напред и си удря лицето в ръба на един бордюр. За секунди преминават десетки мисли и кървави сцени. Бързо я дръпнах и вдигнах, с очакване да видя сериозно нараняване. Преглеждах я и търсих откъде от лицето ще бликне кръв. Носът здрав, зъбите на мястото си, няма кръв, вдигам шапката - една цицина, всичко друго си е на мястото.

Късмет! Шапката е омекотила удара, а по някакъв начин устата на детето ми не беше засегната, не беше уцелила ръба със зъбите си. Само уплаха за всички ни, която продължи известно време.

Ядосах се много на себе си, че не сме взели каската. Компромисът, мамка му! Още усещам ядът в себе си! Веднага ме озари мисълта, че вече трябва да направя детска застраховка на детето ми. Да взема мерки и да не правя компромиси друг път. Каската задължително! Иначе никаква тротинетка повече!

Защото аз съм нейн родител и като такъв съм отговорен за здравето й.

В ежедневието си правим какви ли не компромиси. Дори и компромиси със здравето и сигурността си. Но нека да не правим компромиси за сметка на децата ни. А да им дадем шанс да бъдат пълноценни и да дойде времето, когато сами ще поемат Живота си в ръцете си.