Nikon D3000 като торта!

Майсторката на алтернативните и луди торти Crazy Cake от Варна, Галина Христова, за пореден път приятно ме изненада в своята фейсбук галерия с дизайнерски торти с това сладко изкушение във формата на фотоапарат Никон Д3000.

Въпреки, че аз не съм почитател на фотоапаратите Nikon, ами на Canon, се осмелявам да публикувам няколко снимки на торта, изобразяваща цифров фотоапарат Nikon D3000.

Смятам, че Галина чудесно се е справила и в сравнение с една друга подобна торта, но на фотоапарат Nikon D700, Crazy Cake Галя има много по-добро попадение!

Като изпълнител на всякакви тортенски желания, Галя е правила доста чудати торти като торта във формата на череп, торта "трофей глиган", торта-басейн, както и някои по-еротични торти :) Разбира се, това са странични проекти на основното й занимание - торти за детски рожденни дни и сватбени торти.

А знаете ли кое е най-хубавото в цялата история? Че тортите изглеждат като направени от голяма верига сладкарници, но същевременно са вкусни като домашна торта!

Да мечтаеш в кв.м.

Поканен съм от моя адаш по фамилия, Стефан Русев, да участвам в стартирана от варненското студио за интериорен и мебелен дизайн INDESIGN блог-игра, в която да опиша моят дом мечта.

В интерес на истината моят мечтан дом няма стени, но правилата на играта гласят, че мечтаният дом трябва да притежава поне 4 стени и няколко квадрата, иначе можеш ли да направиш дизайн на интериор, когато той липсва? :)

Тъй като съм морско чедо, за което морския пейзаж е често скучен, веднага ще ви прехвърля в уюта на планината, особено онзи, който усещате, когато сте премръзнали и сте се прибрали на топло. Да, моят дом мечта е малка планинска хижа, която се намира на някакво възвишение, до което понякога може да се достигне по черния път, по който ще преминава само моята кола. Зад хижата ще се простира гората, а от предната южна фасада ще се открива неповторима панорамна гледка към поредица от вечно заснежени планински върхове.

Не повече от два жилищни етажа, със сутеренно сервизно ниво и таванско помещение. На първия етаж ще бъде разположена дневната с кухненски ъгъл, като основни материали за довършителните работи ще асоциират близост до природата, като дърво и камък, светли и топли стени. Голяма камина, от която да се отопляват всички помещения. Големият панорамен френски прозорец е задължителен, а присъствието на веранда, на която да се излиза и да се пие чай - несъмнено необходимо.

Скосяването на покрива ще започне някъде на метър и половина от пода на втория жилищен етаж, така че да може да се изгради покривен прозорец за всяка от двете скромни спални с прилежащи санитарни възли, а таванския етаж ще бъде обзаведен като детски кът за игра и почивка, с обособена обсерватория и монтиран телескоп за наблюдение на нощното звездно небе.
Сутеренното ниво ще представлява сервизни помещения и малка винарна, в която обаче бутилките с малцово уиски ще бъдат повече от винените.
Забравих да кажа, че покривът ще бъде хидроизолиран с два цвята битумни керемиди, като единият ще образува някакъв надпис, който да се вижда от птичи поглед.

До хижата ще бъде изграден и гараж, в който ще има ателие за планински велосипеди. Стените на гаража ще бъдат отрупани с разноцветни трофеи. В близост задължително ще има и едно бунгало, в което могат да пренощуват закъсали туристи или някои от по-шумните ми гости.

Всички тези обекти ще бъдат в неголям периметър ограден от декоративен нисък жив плет, израснал върху основа на стара ограда от клони, като тревата редовно ще се коси. В близост до хижата ще има цветни лехи, за които лично ще се грижа.

И една малка подробност - на пет километра в радиус от хижата гората ще е моя собственост, без ограда, но с денонощна охрана, която да патрулира и пази от бракониери и други нежелани гости.

Това беше от мене, приятен ден на всички мечтатели! :)

Онлайн поръчка на снимки Варна

(снимка: Orin Zebest)

Може би около два месеца ми отне да направя нещо, което на пръв поглед изглежда елементарно и става бързо - а именно да избереш 100 кадъра от 1500. В моя случай - сватбени снимки. Малко повече от две години от брака ми, реших да отпечатам стоте най-добри снимки от моята сватба. Вече бях измислил как ще ги подбера, даже бях споделил в блога ми. За първи път използвах система за онлайн отпечатване на фотографии от дигитален фотоцентър Фотоленд. Обещават, че хартиените им снимки издържат 100 години. Пък да видим!

Срещнах голямо затруднение със селектирането на снимките. Идеята беше да създам 10 тематични директории със снимки, но те станаха 20. И когато всъщност започнах да подбирам кои снимки да оставя и кои снимки да изтрия, много се измъчих - всички ми харесваха и едвам едвам избирах кои да изтрия. Въпреки това се осмелих да изтрия цели тематични директории със снимки - примерно портрети на роднините, или наздравицата със всеки един от гостите и връчването на подаръци, както и танците и някоя сватбена традиция - като "гонитбата" с питката и кокошката :)

В крайна сметка успях да достигна до бройката от 176 кадъра като за тези допълнителни 76 фотографии трябваше да правя още по-големи компромиси със себе си като почти наруших вътрешния си мир, хаха!

100 сватбени снимки. Най-накрая!

Вече си бях направил регистрация в сайта на Фотоленд и оставаше само да разбера как става ъплоуда на снимките. Приятно се изненадах като разбрах, че не трябва да намалям снимките, а можех да кача направо оригиналните файлове. Самото ъплоудване стана много бързо. В копирния модул на онлайн фотостудиото мога да избирам и в какви размери да се отпечатат снимките, мат или гланц, също и как да се осъществи доставката, дали директно до вратата, или да се вземе от офиса на куриера или направо от магазина на Фотоленд. Избрах последното, защото имах намерение да си взема и албум за снимките, а него предпочитах да го избера на място.

Направих заявката с надеждата, че печатът на снимките ще бъде добър. Не знам защо, но малко бях скептичен, предвид това, че за първи път използвам такава услуга. Но пък цената е добра, почти двойно по-евтино от фотостудиото, от където понякога поръчвам снимки. Когато отидох да приема поръчката си и видях снимките си отпечатани върху матова хартия, изглеждаха прекрасно. Каквото и да си кажем друго си е като си видиш снимка отпечатана върху фото хартия.

Предвид тази цифровизация от десетилетие насам, усещането от редене на снимки във фотоалбум, разглеждането му от време на време и самият факт, че докосваш снимката с ръка, е някак си доста по-богато чувство в сравнение с разглеждане на цифровата снимка на екрана на компютъра си. Бях го забравил това. А това си е и още един начин да съхраня тези скъпи моменти от живота ми.Така че не съжалявам, че съм отпечатал тези снимки и имам намерение да направя поръчка на още снимки, с които да запълня полупразните си фотоалбуми.