Днес е 23 Януари 2010г., и точно в 14ч. българско време на Трафалгар Скуеър в Лондон, ще се проведе фотографски митинг срещу серия от неправомерни полицейски действия върху фотографи, които са били арестувани поради това, че са заподозряни като терористи.
Един от тези случаи е с участието на фотографа Грант Смит, който се занимава с архитектурна фотография и е бил арестуван след като е фотографирал стара църква, която се намира в непосредствена близост до офис сграда на две американски банки Банк Оф Америка и Мерил Линч. Докато снимал църквата, охраната на офис сградата излязла и е изисквала от фотографа да се представи и покаже лични документи. Съответно фотографът е отказал, защото не е задължен да го прави, тъй като се намирал на обществено място. За да не стане голям скандал се е махнал от мястото, но докато се отдалечавал явно някакво ченге е забелязал ситуацията и го спрял, изисквайки отново да се идентифицира и да обясни какво е правил. Смит отново не се представя и му отговаря нещо подобно от рода на "Ами представи си, че някой ден след бомбен взрив тази църква може вече да я няма...и съм тук да си свърша работата". Явно този полицай не му прави проблем, но след като и той си тръгва го застигат три полицейски коли, пресичат му пътя и го арестуват, тъй като някой е подал сигнал, че във фоайето на бизнес сградата имало агресивен мъж, който правил снимки на персонала и не желал да напусне сградата. Пълна лудница!
В сайта на I’m Photographer Not a Terrorist! можете да прочетете и за други подобни случаи, както и кратко обяснение защо охранителите в търговски център нямат право да ти правят проблеми, че снимаш с фотоапарат.
В крайна сметка целия проблем идва от неправилно тълкуване на законодателството, където се коментира кога един фотограф може да е с терористични намерения, и кога не се предполага да е терорист. От следния линк можете да прочете тази част от законодателството, но доколкото разбирам става въпрос за Английското законодателство. За съжаление не съм се интересувал подробно какво предлага Европейското законодателство и в частност Българското, но съм сигурен, че правата ни са още по-малко.
По време на моя професионален опит като фоторепортер в периода 2003-2004 година съм се сблъсквал с подобни случаи на некомпетентност от страна на полицейски служители. Обичайната им форма на отношение е зъбене и използване на обидни думи. Веднъж на бул. Приморски във Варна беше паднало дърво, което много затрудняваше движението. Гражданска защита бързо си свърши работата разрязвайки дървото на части, докато няколко полицая се грижеха за правилното движение на МПС-тата. Обаче на сините униформени им се наложи да помогнат на момчетата от Гражданска защита и заедно с тях преместваха по-големите трупи, за до може по-бързо да се освободи пътното платно. По онова време всички ченгета трябваше задължително да си слагат и носят фуражките, шапките, козирките и там както им се казва, иначе глоби. Сигурно и сега е така. Моите фотогерои обаче не бяха с тях. Дали заради това, или заради нещо друго, единия полицай нещо много се разгорещи докато снимах, вече не се сещам дали се представих, че снимам за медия, и реши да се употреби властта на пагоните си: "Къв си ти вее, дай си документите! От коя медия си, дай сега ще ти запиша имената и ЕГН-то!" Остави другите полицаи да влачат разсечения ствол и изкара един малко омачкано тефтерчеи аз малко ошашаван, си казах каквото трябваше, но си записах и аз неговото име. Пък го имах и фотографиран.
В България ченгетата не обичат да бъдат снимани, направо беснеят, сигурен съм, че превишават правомощията си към фоторепортерите, но наистина човек трябва да си знае правата, за да може да им запуши устата. Аз в моя случай не ги знаех. Честно казано и сега не ги знам, но ще се информирам!
На други фоторепортери им се е случвало да трият фалш карти, но те полицаите на улицата не ги разбират тези неща, и нямаше смисъл да им се инатиш, тъй като има софтуери за възстановяване на снимките от компакт флаш картата. Е, ако картата се форматира, тогава тази процедура е малко невъзможна.
Съществуват и възможно най-крайните случаи - колегата Петър Петров и бил задържан два пъти в районното полицейско управление във Варна. Било е много отдавна, в младините на демокрацията, още когато в-к Народно дело беше най-четения варненски вестник. До колкото си спомням проблема на ченгетата беше, че г-н Петров е снимал взривено валутно бюро на кръстовището на бул. Цар Освободител с бул. Осми Приморски Полк. И явно нещо им се заинатил, и аре в полицейската кола.
Полицаите в България не се гордеят, че са полицаи когато се видят на снимка във вестника - тях ги е страх, че са такива, и че могат някой да ги разпознае в цивилните им дрехи. Отново като фоторепортер ми се е налагало да им давам обяснения, че в публикуваната снимка лицата им ще са с черна лентичка върху очите, или примерно замъглени, така че да не е много ясно, че са те. Обяснения, които работеха.
Един съвет: ако видите труп на улицата или удавник в морето, и никой няма около вас - просто си тръгнете и не се вълнувайте много. Ако се обадите на полицията - първото нещо, което те ще направят е да ви заподозрят за смъртта на мъртвия. Най-малкото ще трябва да стоите до тялото и да чакате ченгетата. И със сигурност после да пишете обяснения и да мислите алиби. Ако имаш желанието да снимаш труп в Морската градина или тяло на удавник на плажа, изчакай първо някой преди теб да го открие, да дойде полицията, и тогава си направи кадъра. А и хубавите снимки са винаги, когато има и живинка в кадъра - в случая санитари, полицаи, сеирджии.
Един от тези случаи е с участието на фотографа Грант Смит, който се занимава с архитектурна фотография и е бил арестуван след като е фотографирал стара църква, която се намира в непосредствена близост до офис сграда на две американски банки Банк Оф Америка и Мерил Линч. Докато снимал църквата, охраната на офис сградата излязла и е изисквала от фотографа да се представи и покаже лични документи. Съответно фотографът е отказал, защото не е задължен да го прави, тъй като се намирал на обществено място. За да не стане голям скандал се е махнал от мястото, но докато се отдалечавал явно някакво ченге е забелязал ситуацията и го спрял, изисквайки отново да се идентифицира и да обясни какво е правил. Смит отново не се представя и му отговаря нещо подобно от рода на "Ами представи си, че някой ден след бомбен взрив тази църква може вече да я няма...и съм тук да си свърша работата". Явно този полицай не му прави проблем, но след като и той си тръгва го застигат три полицейски коли, пресичат му пътя и го арестуват, тъй като някой е подал сигнал, че във фоайето на бизнес сградата имало агресивен мъж, който правил снимки на персонала и не желал да напусне сградата. Пълна лудница!В сайта на I’m Photographer Not a Terrorist! можете да прочетете и за други подобни случаи, както и кратко обяснение защо охранителите в търговски център нямат право да ти правят проблеми, че снимаш с фотоапарат.
В крайна сметка целия проблем идва от неправилно тълкуване на законодателството, където се коментира кога един фотограф може да е с терористични намерения, и кога не се предполага да е терорист. От следния линк можете да прочете тази част от законодателството, но доколкото разбирам става въпрос за Английското законодателство. За съжаление не съм се интересувал подробно какво предлага Европейското законодателство и в частност Българското, но съм сигурен, че правата ни са още по-малко.
По време на моя професионален опит като фоторепортер в периода 2003-2004 година съм се сблъсквал с подобни случаи на некомпетентност от страна на полицейски служители. Обичайната им форма на отношение е зъбене и използване на обидни думи. Веднъж на бул. Приморски във Варна беше паднало дърво, което много затрудняваше движението. Гражданска защита бързо си свърши работата разрязвайки дървото на части, докато няколко полицая се грижеха за правилното движение на МПС-тата. Обаче на сините униформени им се наложи да помогнат на момчетата от Гражданска защита и заедно с тях преместваха по-големите трупи, за до може по-бързо да се освободи пътното платно. По онова време всички ченгета трябваше задължително да си слагат и носят фуражките, шапките, козирките и там както им се казва, иначе глоби. Сигурно и сега е така. Моите фотогерои обаче не бяха с тях. Дали заради това, или заради нещо друго, единия полицай нещо много се разгорещи докато снимах, вече не се сещам дали се представих, че снимам за медия, и реши да се употреби властта на пагоните си: "Къв си ти вее, дай си документите! От коя медия си, дай сега ще ти запиша имената и ЕГН-то!" Остави другите полицаи да влачат разсечения ствол и изкара един малко омачкано тефтерчеи аз малко ошашаван, си казах каквото трябваше, но си записах и аз неговото име. Пък го имах и фотографиран.
В България ченгетата не обичат да бъдат снимани, направо беснеят, сигурен съм, че превишават правомощията си към фоторепортерите, но наистина човек трябва да си знае правата, за да може да им запуши устата. Аз в моя случай не ги знаех. Честно казано и сега не ги знам, но ще се информирам!
На други фоторепортери им се е случвало да трият фалш карти, но те полицаите на улицата не ги разбират тези неща, и нямаше смисъл да им се инатиш, тъй като има софтуери за възстановяване на снимките от компакт флаш картата. Е, ако картата се форматира, тогава тази процедура е малко невъзможна.
Съществуват и възможно най-крайните случаи - колегата Петър Петров и бил задържан два пъти в районното полицейско управление във Варна. Било е много отдавна, в младините на демокрацията, още когато в-к Народно дело беше най-четения варненски вестник. До колкото си спомням проблема на ченгетата беше, че г-н Петров е снимал взривено валутно бюро на кръстовището на бул. Цар Освободител с бул. Осми Приморски Полк. И явно нещо им се заинатил, и аре в полицейската кола.
Полицаите в България не се гордеят, че са полицаи когато се видят на снимка във вестника - тях ги е страх, че са такива, и че могат някой да ги разпознае в цивилните им дрехи. Отново като фоторепортер ми се е налагало да им давам обяснения, че в публикуваната снимка лицата им ще са с черна лентичка върху очите, или примерно замъглени, така че да не е много ясно, че са те. Обяснения, които работеха.
Един съвет: ако видите труп на улицата или удавник в морето, и никой няма около вас - просто си тръгнете и не се вълнувайте много. Ако се обадите на полицията - първото нещо, което те ще направят е да ви заподозрят за смъртта на мъртвия. Най-малкото ще трябва да стоите до тялото и да чакате ченгетата. И със сигурност после да пишете обяснения и да мислите алиби. Ако имаш желанието да снимаш труп в Морската градина или тяло на удавник на плажа, изчакай първо някой преди теб да го открие, да дойде полицията, и тогава си направи кадъра. А и хубавите снимки са винаги, когато има и живинка в кадъра - в случая санитари, полицаи, сеирджии.
и на фотограф нямаш вид
ОтговорИзтриване