30 януари 2010
23 януари 2010
Аз съм Фотограф, НЕ ТЕРОРИСТ!
Днес е 23 Януари 2010г., и точно в 14ч. българско време на Трафалгар Скуеър в Лондон, ще се проведе фотографски митинг срещу серия от неправомерни полицейски действия върху фотографи, които са били арестувани поради това, че са заподозряни като терористи.
Един от тези случаи е с участието на фотографа Грант Смит, който се занимава с архитектурна фотография и е бил арестуван след като е фотографирал стара църква, която се намира в непосредствена близост до офис сграда на две американски банки Банк Оф Америка и Мерил Линч. Докато снимал църквата, охраната на офис сградата излязла и е изисквала от фотографа да се представи и покаже лични документи. Съответно фотографът е отказал, защото не е задължен да го прави, тъй като се намирал на обществено място. За да не стане голям скандал се е махнал от мястото, но докато се отдалечавал явно някакво ченге е забелязал ситуацията и го спрял, изисквайки отново да се идентифицира и да обясни какво е правил. Смит отново не се представя и му отговаря нещо подобно от рода на "Ами представи си, че някой ден след бомбен взрив тази църква може вече да я няма...и съм тук да си свърша работата". Явно този полицай не му прави проблем, но след като и той си тръгва го застигат три полицейски коли, пресичат му пътя и го арестуват, тъй като някой е подал сигнал, че във фоайето на бизнес сградата имало агресивен мъж, който правил снимки на персонала и не желал да напусне сградата. Пълна лудница!
В сайта на I’m Photographer Not a Terrorist! можете да прочетете и за други подобни случаи, както и кратко обяснение защо охранителите в търговски център нямат право да ти правят проблеми, че снимаш с фотоапарат.
В крайна сметка целия проблем идва от неправилно тълкуване на законодателството, където се коментира кога един фотограф може да е с терористични намерения, и кога не се предполага да е терорист. От следния линк можете да прочете тази част от законодателството, но доколкото разбирам става въпрос за Английското законодателство. За съжаление не съм се интересувал подробно какво предлага Европейското законодателство и в частност Българското, но съм сигурен, че правата ни са още по-малко.
По време на моя професионален опит като фоторепортер в периода 2003-2004 година съм се сблъсквал с подобни случаи на некомпетентност от страна на полицейски служители. Обичайната им форма на отношение е зъбене и използване на обидни думи. Веднъж на бул. Приморски във Варна беше паднало дърво, което много затрудняваше движението. Гражданска защита бързо си свърши работата разрязвайки дървото на части, докато няколко полицая се грижеха за правилното движение на МПС-тата. Обаче на сините униформени им се наложи да помогнат на момчетата от Гражданска защита и заедно с тях преместваха по-големите трупи, за до може по-бързо да се освободи пътното платно. По онова време всички ченгета трябваше задължително да си слагат и носят фуражките, шапките, козирките и там както им се казва, иначе глоби. Сигурно и сега е така. Моите фотогерои обаче не бяха с тях. Дали заради това, или заради нещо друго, единия полицай нещо много се разгорещи докато снимах, вече не се сещам дали се представих, че снимам за медия, и реши да се употреби властта на пагоните си: "Къв си ти вее, дай си документите! От коя медия си, дай сега ще ти запиша имената и ЕГН-то!" Остави другите полицаи да влачат разсечения ствол и изкара един малко омачкано тефтерчеи аз малко ошашаван, си казах каквото трябваше, но си записах и аз неговото име. Пък го имах и фотографиран.
В България ченгетата не обичат да бъдат снимани, направо беснеят, сигурен съм, че превишават правомощията си към фоторепортерите, но наистина човек трябва да си знае правата, за да може да им запуши устата. Аз в моя случай не ги знаех. Честно казано и сега не ги знам, но ще се информирам!
На други фоторепортери им се е случвало да трият фалш карти, но те полицаите на улицата не ги разбират тези неща, и нямаше смисъл да им се инатиш, тъй като има софтуери за възстановяване на снимките от компакт флаш картата. Е, ако картата се форматира, тогава тази процедура е малко невъзможна.
Съществуват и възможно най-крайните случаи - колегата Петър Петров и бил задържан два пъти в районното полицейско управление във Варна. Било е много отдавна, в младините на демокрацията, още когато в-к Народно дело беше най-четения варненски вестник. До колкото си спомням проблема на ченгетата беше, че г-н Петров е снимал взривено валутно бюро на кръстовището на бул. Цар Освободител с бул. Осми Приморски Полк. И явно нещо им се заинатил, и аре в полицейската кола.
Полицаите в България не се гордеят, че са полицаи когато се видят на снимка във вестника - тях ги е страх, че са такива, и че могат някой да ги разпознае в цивилните им дрехи. Отново като фоторепортер ми се е налагало да им давам обяснения, че в публикуваната снимка лицата им ще са с черна лентичка върху очите, или примерно замъглени, така че да не е много ясно, че са те. Обяснения, които работеха.
Един съвет: ако видите труп на улицата или удавник в морето, и никой няма около вас - просто си тръгнете и не се вълнувайте много. Ако се обадите на полицията - първото нещо, което те ще направят е да ви заподозрят за смъртта на мъртвия. Най-малкото ще трябва да стоите до тялото и да чакате ченгетата. И със сигурност после да пишете обяснения и да мислите алиби. Ако имаш желанието да снимаш труп в Морската градина или тяло на удавник на плажа, изчакай първо някой преди теб да го открие, да дойде полицията, и тогава си направи кадъра. А и хубавите снимки са винаги, когато има и живинка в кадъра - в случая санитари, полицаи, сеирджии.
Един от тези случаи е с участието на фотографа Грант Смит, който се занимава с архитектурна фотография и е бил арестуван след като е фотографирал стара църква, която се намира в непосредствена близост до офис сграда на две американски банки Банк Оф Америка и Мерил Линч. Докато снимал църквата, охраната на офис сградата излязла и е изисквала от фотографа да се представи и покаже лични документи. Съответно фотографът е отказал, защото не е задължен да го прави, тъй като се намирал на обществено място. За да не стане голям скандал се е махнал от мястото, но докато се отдалечавал явно някакво ченге е забелязал ситуацията и го спрял, изисквайки отново да се идентифицира и да обясни какво е правил. Смит отново не се представя и му отговаря нещо подобно от рода на "Ами представи си, че някой ден след бомбен взрив тази църква може вече да я няма...и съм тук да си свърша работата". Явно този полицай не му прави проблем, но след като и той си тръгва го застигат три полицейски коли, пресичат му пътя и го арестуват, тъй като някой е подал сигнал, че във фоайето на бизнес сградата имало агресивен мъж, който правил снимки на персонала и не желал да напусне сградата. Пълна лудница!В сайта на I’m Photographer Not a Terrorist! можете да прочетете и за други подобни случаи, както и кратко обяснение защо охранителите в търговски център нямат право да ти правят проблеми, че снимаш с фотоапарат.
В крайна сметка целия проблем идва от неправилно тълкуване на законодателството, където се коментира кога един фотограф може да е с терористични намерения, и кога не се предполага да е терорист. От следния линк можете да прочете тази част от законодателството, но доколкото разбирам става въпрос за Английското законодателство. За съжаление не съм се интересувал подробно какво предлага Европейското законодателство и в частност Българското, но съм сигурен, че правата ни са още по-малко.
По време на моя професионален опит като фоторепортер в периода 2003-2004 година съм се сблъсквал с подобни случаи на некомпетентност от страна на полицейски служители. Обичайната им форма на отношение е зъбене и използване на обидни думи. Веднъж на бул. Приморски във Варна беше паднало дърво, което много затрудняваше движението. Гражданска защита бързо си свърши работата разрязвайки дървото на части, докато няколко полицая се грижеха за правилното движение на МПС-тата. Обаче на сините униформени им се наложи да помогнат на момчетата от Гражданска защита и заедно с тях преместваха по-големите трупи, за до може по-бързо да се освободи пътното платно. По онова време всички ченгета трябваше задължително да си слагат и носят фуражките, шапките, козирките и там както им се казва, иначе глоби. Сигурно и сега е така. Моите фотогерои обаче не бяха с тях. Дали заради това, или заради нещо друго, единия полицай нещо много се разгорещи докато снимах, вече не се сещам дали се представих, че снимам за медия, и реши да се употреби властта на пагоните си: "Къв си ти вее, дай си документите! От коя медия си, дай сега ще ти запиша имената и ЕГН-то!" Остави другите полицаи да влачат разсечения ствол и изкара един малко омачкано тефтерчеи аз малко ошашаван, си казах каквото трябваше, но си записах и аз неговото име. Пък го имах и фотографиран.
В България ченгетата не обичат да бъдат снимани, направо беснеят, сигурен съм, че превишават правомощията си към фоторепортерите, но наистина човек трябва да си знае правата, за да може да им запуши устата. Аз в моя случай не ги знаех. Честно казано и сега не ги знам, но ще се информирам!
На други фоторепортери им се е случвало да трият фалш карти, но те полицаите на улицата не ги разбират тези неща, и нямаше смисъл да им се инатиш, тъй като има софтуери за възстановяване на снимките от компакт флаш картата. Е, ако картата се форматира, тогава тази процедура е малко невъзможна.
Съществуват и възможно най-крайните случаи - колегата Петър Петров и бил задържан два пъти в районното полицейско управление във Варна. Било е много отдавна, в младините на демокрацията, още когато в-к Народно дело беше най-четения варненски вестник. До колкото си спомням проблема на ченгетата беше, че г-н Петров е снимал взривено валутно бюро на кръстовището на бул. Цар Освободител с бул. Осми Приморски Полк. И явно нещо им се заинатил, и аре в полицейската кола.
Полицаите в България не се гордеят, че са полицаи когато се видят на снимка във вестника - тях ги е страх, че са такива, и че могат някой да ги разпознае в цивилните им дрехи. Отново като фоторепортер ми се е налагало да им давам обяснения, че в публикуваната снимка лицата им ще са с черна лентичка върху очите, или примерно замъглени, така че да не е много ясно, че са те. Обяснения, които работеха.
Един съвет: ако видите труп на улицата или удавник в морето, и никой няма около вас - просто си тръгнете и не се вълнувайте много. Ако се обадите на полицията - първото нещо, което те ще направят е да ви заподозрят за смъртта на мъртвия. Най-малкото ще трябва да стоите до тялото и да чакате ченгетата. И със сигурност после да пишете обяснения и да мислите алиби. Ако имаш желанието да снимаш труп в Морската градина или тяло на удавник на плажа, изчакай първо някой преди теб да го открие, да дойде полицията, и тогава си направи кадъра. А и хубавите снимки са винаги, когато има и живинка в кадъра - в случая санитари, полицаи, сеирджии.
22 януари 2010
"Изкуството на Войната" от Сун Дзъ
"Изкуството на войната" от Сун ДзъТази година съм решил да си накупя някои книжки, които да са ми в полза по отношение професионално и личностно развитие. Бях се разровил в сайта на Хеликон, където в категорията "икономика" има над 120 страници с книги. Подбрал съм си около 15 книжки из първите 30 страници на сайта, които успях да разгледам. Сигурно някои от тях ще отпаднат, или по нататък списъка ще се увеличи - все пак има още какво да разглеждам.
Изкуството на войната е първата книга, която исках да си купя. След като си я поръчах преди седмица в книжарницата на Хеликон във Варна, днес най-накрая се сдобих с нея. Мисля, че имам големи очаквания от нея, но ще видим. "Бъди скромен", се казва в книгата.
Причината да си я купя е филма Уолстрийт с участието на Чарли Шийн и Майкъл Дъглас. Ако не се лъжа в този филм Чарли Шийн иска да подражава на борсовия факир Майкъл Дъглас и в една от сцените младия Чарли цитира една от идеите от Изкуството на войната. Хареса ми.
Още с бързото разлистване на книжката попаднах на следния съвет под номер 48, а именно "Когато врагът се препъне, бутнете го да падне!". Този съвет можеш да го интерпретираш в различни ситуации, в които попаднеш, не само от икономически характер.
Следващият месец ще си взема "Мафия мениджърът. Наръчник на корпоративния Макиавели" с автор В. Да, авторът е В. Когато помолих служителят в книжарницата да види дали я имат в наличност, и предвид това, че не се сещах за точното име, а само за ключовата дума "мафия", ми стана смешно и неловко след като човекът прочете на глас наименованието, хаха. Взимам Изкуството на войната и се интересувам за Мафия мениджърът! Става съмнително или поне на мен така ми се иска! :)
И такива книжни му работи.
Изкуството на войната е първата книга, която исках да си купя. След като си я поръчах преди седмица в книжарницата на Хеликон във Варна, днес най-накрая се сдобих с нея. Мисля, че имам големи очаквания от нея, но ще видим. "Бъди скромен", се казва в книгата.
Причината да си я купя е филма Уолстрийт с участието на Чарли Шийн и Майкъл Дъглас. Ако не се лъжа в този филм Чарли Шийн иска да подражава на борсовия факир Майкъл Дъглас и в една от сцените младия Чарли цитира една от идеите от Изкуството на войната. Хареса ми.
Още с бързото разлистване на книжката попаднах на следния съвет под номер 48, а именно "Когато врагът се препъне, бутнете го да падне!". Този съвет можеш да го интерпретираш в различни ситуации, в които попаднеш, не само от икономически характер.
Следващият месец ще си взема "Мафия мениджърът. Наръчник на корпоративния Макиавели" с автор В. Да, авторът е В. Когато помолих служителят в книжарницата да види дали я имат в наличност, и предвид това, че не се сещах за точното име, а само за ключовата дума "мафия", ми стана смешно и неловко след като човекът прочете на глас наименованието, хаха. Взимам Изкуството на войната и се интересувам за Мафия мениджърът! Става съмнително или поне на мен така ми се иска! :)
И такива книжни му работи.
Ако някой е доволен от интересна книжка на икономическа тематика - примерно за маркетинг, управление, продажби, мениджмънт и т.н. - да сподели!
19 януари 2010
Фото: Цветни Цветове
Разцъфнала Китайска роза или още ХибискусCC 01/2010 /снимка: Андрей Русев/
Димитровчетата ги имам от поне една година, тази зима им е втора, на пролет очаквам пак да се разрасне растението, така че към края на годината да има отново много цветове. Бяха подарък на Роси от майка й, която е голяма фенка на жълтото. Когато ги получихме все още майка й не ми беше тъща. Вече ми е. Тъща.
Хибискуса е пред оцеляване вкъщи, подарък ми е от сем. Дуневи, които междувременно се занимават с професионална фотография във Варна. И при тях тази саксия не вървеше като хората, но на пролет ще разсаждам.
Наскоро загубих две малки юки, които бях "изтръгнал" от умиращата голяма юка в офиса ни, бяха се хванали много хубаво, но ги изпуснах, мисля, че забравих да ги полея. За съжаление и слънце не им достига. Интересното е, че и едно кактусче, отново подарък на Роси, и то изчезна, мамка му. Това да умориш кактус е майсторство.
Тъй като съм фен на саксийните плевели, публикувам една статия от Блог Маса "Какви китки подаряваме" и какво значение имат те.
Някой ден, когато имам къща с плосък покрив, който надявам се брат ми ще го хидроизолира много добре и старателно, смятам да го озеленя!
И още нещо - благодарение на цветята и грижата към тях като един порядъчен мъж боря стреса. Все пак след сватбата трябваше да си намеря по-сериозно хоби, в което да се "усамотявам". Събира мислите, няма майтап! Помага!
Хибискуса е пред оцеляване вкъщи, подарък ми е от сем. Дуневи, които междувременно се занимават с професионална фотография във Варна. И при тях тази саксия не вървеше като хората, но на пролет ще разсаждам.
Наскоро загубих две малки юки, които бях "изтръгнал" от умиращата голяма юка в офиса ни, бяха се хванали много хубаво, но ги изпуснах, мисля, че забравих да ги полея. За съжаление и слънце не им достига. Интересното е, че и едно кактусче, отново подарък на Роси, и то изчезна, мамка му. Това да умориш кактус е майсторство.
Тъй като съм фен на саксийните плевели, публикувам една статия от Блог Маса "Какви китки подаряваме" и какво значение имат те.
Някой ден, когато имам къща с плосък покрив, който надявам се брат ми ще го хидроизолира много добре и старателно, смятам да го озеленя!
И още нещо - благодарение на цветята и грижата към тях като един порядъчен мъж боря стреса. Все пак след сватбата трябваше да си намеря по-сериозно хоби, в което да се "усамотявам". Събира мислите, няма майтап! Помага!
14 януари 2010
БДЗП обявява конкурс за назначаване на екип на проект
Във връзка със започващия през 2010 Life+ проект за опазване на световно застрашени видове птици и морски хабитати в района на бургаските влажни зони, БДЗП обявява конкурс за назначаване на персонал в бургаския офис на БДЗП. Това е вторият изпълняван от БДЗП проект по финансовата линия Лайф+ на Европейската комисия.За повече информация (работни позиции, изисквания към кандидатите и формуляри): http://bspb.org/show/1421-33
04 януари 2010
Фото: Не виждаш ли, че те обичам!
Съвременна любов върху древните стени на крепостта Овеч - гр. Провадия, 02 Януари 2010CC 01/2010 /снимка: Андрей Русев/
Абонамент за:
Публикации (Atom)