Лошото образование, ниската култура и възпитание, липсата на родителски контрол, както и още десетки фактори от близките 15 години на Демокрацията, които влияят върху личността на всеки от нас по време на израстването ни до момента, в който сме готови да се бракосъчетаем, а и дори след това, довежда използването на напълно неправилно написана фраза за търсене в Интернет на сватбени халки, а именно "свадбени хълки". Вероятно това са фенове на една друга крилата фраза "Сватба-Брадва", както и почитатели на култовия филм за преобразуващо се от човек на камара мускули зелено същество "Хълк".
Понякога такива грешки се правят без да се иска, но в случая - това е хронично. Дори аз не предявявам, че пиша граматически правилен български език, но "свадбени хълки" си е "свадбени хълки"!
Поради това публикувам линк на сайта за онлайн проверка на правописа на дадена дума, който може да бъде посетен от ТУК. Друг вариант е просто да напишеш думата в търсачката на google.com и тя ще ти изведе: "Може би имахте предвид:"
Преди няколко дена си направих профил в мрежата на сайта LinkedIn. Още преди няколко месеца ми се мерна от някъде този сайт, някой ми го беше препоръчал, или просто онлайн рекламата си беше свършила работа и ме привлече да го разгледам. Тъй като сайта има доста функции, които са полезни, реших да се включа и аз. За това най-вече помогна видеопрезентацията на LinkedIn, която съм добавил в този пост, след която вече попълвах полетата за регистрация. Набързо експортирах всички събрани адреси на служебни имейли, които имам, и проверих кой има и кой няма акаунт в тази платформа. Не след малко изпратих и покани. Даже няколко човека ми се обадиха да питат аз ли съм изпратил тази покана, която беше доста безлична и автоматична, а други ме питаха как да се регистрират. Хмм. Явно на всеки му харесва идеята да си разшири кръга от полезни връзки. А какво по-хубаво нещо от това да имаш връзки в България, когато тук всичко се движи благодарение на успешните връзки. Но въпреки всичко нека всички работим за благото на компаниите, в които се трудим, така и за наше лично удовлетворение и успехи.
Към този момент най-полезното, което успях да получа от профила ми, е че разбрах за съществуването на компанията Jordan Sheppard и какво представляват "headhunter"-ите. Всичко това много ме заинтригува и амбицира. Смея да кажа, че през 2008г. на два пъти ми се обаждаха навярно такива компании, които ме питаха дали се интересувам от тяхното предложение, а именно мениджър в международна фирма. Много им се чудих що за компании са това, че да "крадат" кадрите от една фирма за друга фирма, а то какво се оказало. Незнам дали са били хедхънтъри, но поне се пробваха. Аз доволно им отказвах, защото се чувствах на мястото си.
Моят профил е на следния адрес: http://www.linkedin.com/in/andreyrusev и с удоволствие ще приема поканата на всеки, за да можем да си бъдем полезни по някакъв начин някой ден.
Забележка: някой беше сравнявал Facebook с LinkedIn - мерси, но аз съм активен член на организацията AntiFaceBook, и НЕ, АЗ НЯМА ДА ПИТАМ ЗА ПОСОКАТА!
Заповядайте при нас, за да научите повече за текущите и предстоящите дейности на трите организации или за това как можете да се включите в различни дейности по опазване на природата. На щанда ще можете да получите информация за предстоящия съвместен проект "Жива природа" на трите партньорски организации, насочен към ученици от 6 и 7 клас на варненските училища.
Всеки ден след 18.30ч. ще има безплатни прожекции на научнопопулярни филми.
Разхождайки се из MySpace попаднах на профила на една шведска дет метъл група General Surgery, които леко ме впечатлиха с техните общи снимки и сценични костюми. Шведския метъл е може би един от най-бруталните сред музикалните групи от Скандинавските държави. Това, че тази група използва голямо количество сценична кръв показва колко изродска трябва да е тяхната музика. Най-интересното е, че сега нямам тонколони на компютъра, за да чуя творчеството им, но не се и съмнявам, че си допада с излъчването, което изпълнителите на групата имат. Ако си вампир обаче, за теб това е направо разхищение и ще им се чудиш как така тези шведи пропиляват толкова сладката напитка, която им опъва вековните кожи. Пък ако си един от онези хора, които им прилошава от вида на капка кръв, сега е момента да се концентрираш над тези авторски снимки и да преодолееш фобията си.
Най-тъпото е че когато човек порастне и групи като тази, която се маца с кръв, други с тонове черен грим, трети с лайна, четвърти незнам какво си, и ти се струват много смешни. Музиката може да им е яка, ама да си пубертет не е лесно, а още по-трудно е да впечатлиш метъл-пубертет. Но и на General Surgery не им е лесно, някой ден като имат деца /ако все още нямат/ ще им задават тъпи въпроси: "Тати, тати, а ти що си червен като задника на "каква по-дяволите беше породата" маймуна." Абе тотален срам!
"Рррр, не ме гледай Умно, ще те клъцна!"
Обща снимка на "хирурзите" след участието им в предаването на МУндьо /ударението е върху "у"-то/
Mike Patton at Spirit of Burgas, Bulgaria, 14.08.2009 (снимка Ники Тодоров Z-Rock)
Наистина е невероятно да видиш на живо група от тази величина, каквито са Faitn No More, на такъв фестивал като Spirit Of Burgas, който все още се разработва. С Роси малко късно потеглихме към Бургас, около 19ч., но и добре че тогава тръгнахме, защото към Слънчев бряг е имало голям трафик и пак щяхме да пристигнем към 21ч. По пътя беше всичко нормално, не че нямаше донори на колела, но то си е за тяхна сметка, голям кеф ми е да им пускам дългите си светлини, докато изпреварват отсреща. Роси никога не беше ходила в моя роден град, докато пък аз никога не бях шофирал до там, но ето че отново заедно правим някои неща за първи път. Когато пристигнахме в Бургас имахме среща с приятели на Роси до централния вход на фестивала. Беше станало вече 21.30ч., а пред входа имаше стотици фенове, които искаха да влязат. За съжаление "хубава работа, ама българска", но пропусквателния режим беше калпав, входовете само един, и разбира се какво винаги се получава всички едновременно се втурват да влизат и се беше получило яко спек! Имаше доста напрежение, викове, освирквания, подобно като на концерта на Корн в София, там направо се мачкахме, за да влезем!
Въпреки всичко успяхме към 22ч. да се промушим някакси и веднага се запътихме към основната сцена. Преди това обаче трябваше да преодолеем още един пропусквателен режим, но там нямаше проблем. Когато стигнахме до основната сцена Panical Whyasker се вече бяха подготвили за тяхното изпълнение, и точно навреме започнаха. Невероятно, за точността им! :) Това предполагаше, че и FNM ще започнат точно.
Докато българската група изпълняваше авторския си репертоар още стотици, хиляди фенове завладяваха малкото пясък пред основната сцена, очаквайки нетърпеливо да настане 23.10ч., когато трябваше по график да излязат FNM! И това доживяхме, разбира се! Същевременно обаче вкарахме в изпълнение хитра идея да си направиш пясъчна купчинка и да се качиш на нея, за да виждаш по-добре. Това, че бяхме по-близо до сцената си беше бахти недостатъка, защото уж си близо, пък нищо не виждаш. Е, да, ако видиш, поне ще го видиш ясно, докато по-назад от сцената терена беше сякаш по висок и сцената се виждаше много добре. Обаче за там ти трябва сценично бинокълче, иначе гледаш някакви подскачащи човечета и толкоз. Вярно, че имаше и екрани, на които прожектираха концерта, ама ако бях гледал само екрана, да си бях останал вкъщи да си гледам някое видео на FNM.
Майк Патън и останалите излязоха на сцената навреме, облечени официално, с костюми, вратовръзки и за съжаление облекли вечния костюм на застаряващите чичковци с набръчкани лица и побелели коси, там където са останали някакви коси изобщо. Барабаниста на FNM го бях запомнил с дълга черна хубава раста, а сега вече така се е прошарил, че по-скоро е сиво-бяла, отколкото черна. Така е, годинките им личаха физически, но музиката им не остаряваше, нито пък феновете им. Първата песен, която изпълниха беше From Out of Nowhere, и за лош късмет на Роси, защото поради непонятни причини за мен тя тази песен не понася. Не че харесва много Faith No More...но след това продължиха с вечните им класики, и настроението нарастна още повече.
Faith No More at Spirit of Burgas, Bulgaria, 14.08.2009
Харесва ми Mike Patton какъв е луд, наистина луд, вокалите му също. Не го знам на колко години е, но изглеждаше запазен, и най-младия от всички останали. Когато изпълняваше уникалните си, извратено-крейзи-изродски изпълнения, ми приличаше на айтовския Иван от Мюзик Айдъл. Супер добри вокали от супер луда глава. Видяхме го в типичните негови аксесоари - мегафон и бастун, със зализаната назад прическа, онази особена физиономия на италиано-мафиото.
Успяхме да чуем на живо песни като Easy, Evidence, Ashes to Ashes, Last Cup Of Sorrow, Just a Man, Epic, Surprise you are Dead, много ме изкефи Cuckoo for Caca, I started a Joke, The Gentle Art of making Enemies и други, които сега не мога да се сетя. За съжаление, както очаквах, не изпълниха Digging the Grave, но наистина за час и половина толкова. По едно време Mike Patton се изгаври подобаващо с чалгата, явно беше питал кой музикален стил е най-омразен за българските рок фенове, и си викам дай сега да погребем чалгата с Digging the Grave но изпълниха I started a Joke.
Дойде време и за биса и на бързо изкарахме групата да изсвири още някое друго парче. Честно казано вече ми се губи реда на събитията, но за завършек чухме и видяхме We Care A Lot. Наистина класна песен. Надявам се, че и FNM се позабавляваха, но самият факт че са решили да ни уважат, и то в Бургас, е просто похвално от тяхна страна! След края и на последната песен феновете продължаваха да викат We Want More, някъде надеждата, че ще излязат пак на сцена, я имаше, постояха, почакаха, но хората от поддръжката почна да изнася това онова и вече беше напълно ясно, че няма да ги видим повече. Поне до няколко години. Пък може и за винаги, животът е кратък! А че имаше ужасно много хора, толкова много, че не се виждаше докаде има пясък, и откъде почва морето, е направо невероятно. Някъде бях чел че поне 10000 фенове са присъствали, дано да е така! С Роси се изнизахме една идейка предварително, докато надеждата у другите фенове за още един бис от FNM умираше бавно, но славно, и успяхме да избегнем поредното затапване на изходите. Срещнахме се отново с приятелите на Роси, и решихме да хапнем някъде. Но из централната улица на Бургас не работеше нито едно заведение за хранене, и си взехме по едно парче пица. Потуших глада с един малък Редбул, заредих с него и изтощените батерии и офейкахме за Варна. Нарочно казах "малък Редбул", защото за първи път видях голям Редбул, мисля че беше 355мл., а разликата в цената беше 40ст., но въпреки това изпих едно малко, че ми е слабо сърцето, хаха! Успяхме някъде към 4ч. сутринта се прибрахме без да срещаме идиоти по пътя, имаше май само едни BMW дето се следваха и изпреварваха на завоите, ама вече им пишат некролозите, така че, да им пожелая да гризнат дръвчето скоро за поука на останалите. То пък никой от тези, които трябва не си взимат поука. Както и да е, тези в погребалните агенции и те са хора, и те трябва да живеят!
Какво ми направи впечатление по време на фестивала, а и на всички концерти, на които съм ходил - има много хора с фотоапарати, а този път даже имаше полупрофесионални машини, които няма как да бъдат скрити. Просто контрола беше слаб, даже не провериха раницата на Роси, а вътре можеше да нося нещо много лошо. Нямам нищо против да има снимки и видеоклипове от концерта на Faith No More, но имаше един тип, дето не свали фотоапарата от ръката си, а снимаше ли, снимаше видео. Целият концерт сигурно е заснел, и изобщо не се е накефил, а е гледал през екрана на сапунерката му. Но щом му е кеф!
Ето и един видеоклип от концерта на Faith No More в Бургас, песента е Evidence:
Още снимки на Faith No More от Ники Тодоров, както е ревю от Z-Rock ТУК
Чак сега успях да намеря сет-листата от концерта на Faith No More в Бургас, източник Metal Katehizis, имат и готино ревю:
FAITH NO MORE setlist - "Spirit of Burgas 2009", Burgas, Bulgaria, 14.08.2009
01. Reunited 02. From Out of Nowhere 03. Land of Sunshine 04. Caffeine 05. Evidence 06. Surprise! You're Dead! 07. Last Cup of Sorrow 08. Cuckoo for Caca 09. Easy 10. Epic 11. Midlife Crisis 12. I Started a Joke 13. Let's Lynch the Landlord 14. The Gentle Art of Making Enemies 15. Malpractice 16. Be Aggressive 17. Ashes to Ashes 18. Just a Man --- 19. Chariots of Fire/Stripsearch 20. We Care a Lot
mike patton faith no more @ sapnu fabrika, riga, latvia 01.07.09 /снимка Berit Lamp/
В края на тази седмица ще забегнем към Бургас, най-вероятно само за няколко часа, за да видим на живо Faitn No More, които ще свирят на фестивала Spirit Of Burgas на 14 Август.
Още от миналата година останах с добри впечатления за този музикален фестивал, като се надявам, че това лято няма да се изложат и наистина ще заслужат титлата Най-добър европейски плажен фестивал. Видях, че и основната сцена е изместена по-близо до буната, до самият вход на района, където ще бъдат разположени всички сцени, и сигурно доста хора ще седят на напечения бетон на бургаския пристан, слушайки джунглата от музикални звуци и клатейки краката си в ритъма.
Винаги не съм разбирал хората, които не отиват на концертите на любимите си групи с оправданието, че нямат пари, а същевременно вечерта се излежават върху тротоара с бирите в ръка, и по-лошо с водката. Добре, веднъж идва такава група, от няколко месеца насам ти надуват главата, че ще свирят в България, колко му е да заделиш по 10 лева на месец и да спестиш - просто намали цигарите, ограничи алкохола, спести! Сещам се за един мой приятел, които така изпуска концертите, но той е от друга порода кучета, за които тези неща не важат. Като се замисля обаче, за останалите и не ми дреме!
Както и да е, щях да пиша за Faith No More и техния наближаващ концерт в Бургас. Може би най-запомнящото се парче от тази група за мен е Digging the Grave, но в няколко сет-листи от концерти през месец Юли точно тази песен не видях да присъства. Други хитове като Evindence, Easy, We Care a Lot, King for A Day, Stripsearch..и т.н. навярно ще чуем на живо. Нядавам се, че няма и да е много лигав концерта, но пък дори и баладите им си струват.
И тази група не ми е в 10-ката на групите, които задължително искам да видя в моя съзнателен живот, но въпреки всичко не трябва да се пропусне тази възможност, която веднъж, два пъти в годината ни се отдава. Много по-лесно ще се замъкна до Бургас, отколкото до София, където за съжаление дори и през лятото повечето яки групи изнясат концерти! Радвам се, че си имаме Каварна, там поне купона е на максимум по време на Kaliakra Rock Fest.
До два дена ще видим кои ще ходим, с какъв транспорт и да купуваме билети, че ще изстинат тези от по 40 лева на калпак! Снимки няма да се старая да правя, с изключение на малкото памет, която имам в телефона, ще се наслаждавам на момента, нека да оставя на професионалните фотографи да си свършат работата! :)
"Свадбата на Хълк"
