Не съм чак такъв голям фен на Guano Apes, но ще се опитам да преразкажа преживяванията си от техния концерт, който се проведе в зала Универсиада в София.
С Роси бяхме към 18ч пред самата зала, където имаше не повече от 100 човека. На билета концертът беше обявен за 19.30ч, но на плаката пишеше 20ч. и поради това все още нямаше фенове. Цял ден в София валя дъжд, но какъв беше този късмет от 17ч нататък нямаше и спомен от него, даже пекна и слънце. Незнам какво щеше да бъде да чакаш на опашка, за да влезеш в залата, и да те вали час и половина дъжд.
Постепенно се събраха наистина много хора, ние вече бяхме се наредили на опашката и чакахме да започнат да пускат. Организацията беше добра и нямаше онези блъсканици от времето на концерта на Корн, когато феновете се претрепваха да влязат по-напред. Даже успяхме да си оставим багажа на гардероба. Всичко беше нормално.
Концертът трябваше да започне в 20ч. Каква беше тази точност, но българската подгряваща група
Fyeld заби точно в определения час. Дали аз имах по-големи очаквания за тази група, или просто не я познавам, но музиката им не ми допадна. Няколко са причините за това:
1-во: текстовете им са на английски и нищо не им се разбира от гърлените крясъци, които издаваха. При условие, че си българска група и се стремиш към българските слушатели, тогава трябва да предложиш български текстове, за да може смисълът на текста да грабне фена - почти 95% от българските групи не разбират, че това сближава групата до самият фен - групи като Уикеда, Ер Малък, Хиподил, Контрол, Vendetta, Last Hope и т.н. са от малкото изпълнители, чиито песни преобладават български текстове. Независимо колко брутално пееш, знаеш че е на български!
2-ро: в изпълнението не им се усещаше никакво чувство, което да те грабне - всичко беше викове, крясъци и рифове на китари.
3-то: джангъра беше на ниво - а озвучаването - според джангъра - не на ниво!
4-то: достигнах до извода, че има песни, които се правят за големи зали и концерти, и има такива, които да са за малки клубове. Fyeld са за малките клубове!
Както и да е.
30 минути след като Fyeld подгряха публиката забиха и Guano Apes. Сега няма да изброявам кои песни са изпълнени, защото ще ме хванете като нередовен пътник в софийския градски транспорт. Добре, че е сет-листата, която открих в сайта на Про Рок и можеш да видиш по-надолу. Но като сценично поведение, звук, излъчване, емоция...дори и за първи път да ги чуеш много ще им се изкефиш.
Едва чак петата по ред песен беше Open Your Eyes и публиката буквално избухна - пълна лудница, еуфорията вече беше на ниво! Друга част от песните бяха по-мелодични, но те изобщо не повлияха на бурното настроение, а даже напротив - заредиха ни още повече, защото с нетърпение очаквахме Big In Japan и Lords Of The Boards. Мддда, за някои фенове Guano Apes са известни само с тези си песни, така както Nirvana със Smells Like Teen Spirit.
Обратната връзка с публиката я имаше и вокалистката Сандра Назик, като един уникален представител на женския пол, успя да накара десетки изпотени фенове да се разсъблекат и свалят мокрите си тениски, така че Sandra да изплакне очички над българската мъжка плът. Дори няколко фланелки прехвърчаха към сцената - позабавлява се Назик, не е като да не е.
Когато дойде ред да изпълни песента Dick изкоментира колко много обича да държи микрофона, колко много й липсвал и как че той е най-големият тук. И попита: "А знаете ли как се казва?"...мълчание в залата..."Просто Dick!" И се започна и с тази песен. Dick, dick, dick!
Не се сещам вече най-новото попълнение на Guano Apes Алберто ли, Алфонсо ли се казваше, но Сандра Назик малко се пообърка и го нарече Алфредо - и бързо успя обаче да излезе от неловката ситуация.
Няма да споменавам какво се случи когато Big In Japan прозвуча...как ли е изглеждала залата отвън!? :) Тази песен беше и последната от сет-листа, след която групата се прибра зад сцена. И като се почнаха едни викове, крясъци, ръкоплясканици, подсвирквания за още и още и още...най-якото, което за първи път ми беше, е всички пред сцена да почнат да тропат с крака! Идея си нямаш за какво става въпрос, сигурно Сандра Назик направо е настръхнала от тътена и от вибрациите. Не е като да не респектираме гостите ни с бурния ни характер! И така няколко пъти. Доста време ни държаха, за да заслужим биса! И си струваше, защото къде Guano Apes на концерт без да изпълнят Lords Of The Boards! Дивотия! Глас не ни остана, сухо местенце по дрехите ни също! Скачаме, пеем, крещим, блъскаме се, пазим се - всичко в едно! За погото незнам, сигурно е било нещо ненормално!!! Сандра ни остави сами да изпеем песента, а тя само припяваше! Ааа, на нейно място сигурно щях да изпадна в екстаз! По-долу има видеоклипче, където се вижда българската публика колко е дива! Е как да не се върнеш в България!
Guano Apes ни се изкефиха със сигурност, защото просто не престанаха да свирят! Дори Алберто се изкачи на колоната с тонколоните, навярно за да скочи в публиката. Но Lords Of The Boards беше свършила, и барабаниста му направи услуга. Успя да ни нахъса още повече и ни каза, че ще изпълнят още веднъж припева на Lords Of The Boards, за да може Алфонсо да скочи в публиката и да се понесе върху ръцете на феновете. И не просто се понесе, ами го разнесоха из цялата зала. Видимо много се накефи и той.
Забравих да спомена, че Сандра Назик и тя се заигра с публиката, като се отпусна върху протегнатите ръце на тези, които бяха най-отпред на сцената, охраната просто не ни я даваше, иначе сигурно щеше да се понесе!
Емоция!
Guano Apes бяха за първи път в България, но не и за последен! Сигурен съм, че сме оставили много добро впечатление на групата, и че пак ще дойдат! И ще бъде още по-забавно и по-брутално! Все пак групата отново се обедини и ще продължат да творят още песни, от които кръвта да кипва!
Още снимки можеш да видиш в сайта на Stroeja.com ето
ТУКАматьорски видеоклипове можеш да видиш ТУК
Майкъл Джексън е по-ценен мъртъв, отколкото жив
