Да почнеш да мислиш на зелено. Не е трудно, ами даже е забавно.
Какво се случва всеки ден в кварталното магазинче - за всеки един продукт без значение колко е голям или дали има своя опаковка, продавачката винаги дава торбичка, понякога две, три, в зависимост от това с колко неща си купуваш. Прибираш се, и изпълваш вече догоре голямата торба, в която събираш найлоновите торбички. Защото тези торбички не само летят и се закачат по дърветата, оградите, храстите, но изпълват малкото останали ниши в апартаментите ни.
А разграждането на едно торбичка си е "мамата си тракала" време!
Решението - запази една две големи торби от Пикадили или Метро, и си ги взимай със себе си когато отиваш на пазар в квартала.
Или пък остави няколко големи торби в колата, когато отиваш в супермаркета с автомобила си - там в магазина ще ити изпълнят душичката с торбички.
Трето решение - купи си хубава здрава платнена или от някакъв друг материал торба - продават такива в Пикадили именно с тази цел - Сейф дъ грийнъри!
Или пък за какво по-дяволите ти е да прибереш хляба или краставицата в торба, след като можеш да ги вземеш в ръцете си?
Удобството ще погуби природата!
Ха, дерзай сега!
Точно както преди 10 години, всички си пазаруваха с платнени торби, или поне в Русе беше така. Тенденцията на милионите торбички навлезе заедно с появата на хипермаркетите:)
ОтговорИзтриване