Защо моето дете обича да кара своето колело за балансиране?
Аз не искам детето ми да се научи на неправилни навици в колоезденето – помощните колелца придават фалшиво усещане за сигурност и детето се накланя на една или друга страна твърде много.
 |
| Забавления на открито балансиращи колела Kiddimoto |
Много добре си спомням, че когато бях на шест години и докато се упражнявах с баща ми да карам колело, веднъж погледнах назад и видях, че татко ми не държи колелото. В този момент осъзнах, че за първи път се справям сама без помощните колелца! Бях във възторг затова, че по същият начин като по-голямата ми сестра мога съвсем сама да карам колелото си!
Въпреки тези хубави спомени и усещането за радост от онзи момент, навярно изглежда неразбираемо защо направих този избор моето дете да не преживее това щастие и усещане за свобода, което идва след като оставиш помощните колела и се научиш да караш колелото си без тях. Защо ли?
Защото детето ми никога няма да кара колело с помощни колелца!
Осъзнавам, че детето ми може да изглежда доста впечатляващо с колелото си, докато върти педали и стабилизира с помощните колелца, и мога да се чувствам горда майка публикувайки във фейсбук негови снимки с колелото. Въпреки това, предвид всички аспекти да бъдеш родител, тук
става въпрос да се вземе най-добро решение за бъдещето на детето ми.
Ето защо сега моето дете се забавлява, когато е с колелото си за балансиране, което няма педали, а единствено една ръчна спирачка. Преди да си помислите, че колелата за балансиране са нещо модерно, твърде фешън, и са за родители с възможности, може би е добре да се запознаете с историята на велосипеда, че всъщност
прародителя на модерния велосипед е балансиращо колело за възрастни, създадено от барон Karl von Drais през далечната 1817г.
 |
| Балансиращи колела - историята на велосипедите започва с тях |
Може би изглежда, че задържам развитието на детето ми, и често други родители ме питат кога ще му направя подарък с истинско колело с педали. Тъй като работя в сферата на колоезденето, разбира се, че бих искала детето ми да кара колело и да обича колоезденето поне толкова, колкото самата аз, но не искам да съм от онези родители, които ще го накарам насила само и само, за да се научи.
Детето ми вижда как баща му и аз караме велосипеди, от съвсем малък го возя на детското столче за велосипед, така че е
съвсем в реда на нещата да поиска да му подарим свое колело по свой избор.
Причината, поради която не искам просто да вземем евтино колело с помощни колелца, за да отбия номера, е очевидна:
аз не искам детето ми да придобие лоши колоездачни навици в тази крехка възраст. Според мен помощните колела, както считат и повечето вело инструктори, придават невярно усещане за сигурност и позволяват детето да се накланя твърде много, което не е безопасно. Това погрешно чувство кара детето да кара колелото си колкото може по-бързо, да прави резки завои и да стои право, докато колелото се движи, но само ако пътя е без неравности, иначе не би посмяло. Освен това, ако започне да се учи да кара колело с помощни колела, аз ще трябва допълнително да го уча да балансира, когато му махна стабилизиращите колелца –
предпочитам частта с балансирането да я научи сега.
 |
Помощните колелца на детското колело по-скоро придават фалшиво усещане за сигурност.
снимка Jack Sullivan/Alamy |
Използването на колело за балансиране учи детето, че правилното накланяне и позицията на тялото кара колелото да се движи, а кормилото подпомага този процес. Балансиращото колело подкрепя детето да си мисли повече за колоезденето и как докато се движи с тялото си това променя движението на колелото. Евентуално това може да стане много добър инстинкт за детето ми, че
е важно да познаваш тялото си в пространството и правилно да използваш тежестта си.
Колелата без педали не са супер бързи, но игрите с тях са забавни. За да се движиш с тях използваш основните техните като при тротинетките. Само след няколко разходки в парка, детето ми бързо напредна с колелото си. В началото вървя с колелото между краката си, после не се спря да играе със звънеца, а накрая реши да седне на седалката, така че да може да се избута с крачета и да кара.
Колкото повече самоувереността му нарастваше, толкова повече експериментираше до момента, в който можеше да вдигне крачетата си от земята и да се наслаждава на свободното движение на колелото. Сега той се забавлява да кара колелото си колкото може по-бързо, без да пада. Остава да се научи да гледа постоянно напред докато кара и да се упражнява да спира със спирачката и редовно да си слага каската за колело.
 |
| Започнете с колело за баланс и развийте всяко умение в колоезденето едно по едно |
Веднъж момчето ми да се научи да кара балансиращото колело и да използва спирачката, както и правилно да спира, ще е настъпило време да се научи да кара велосипед с педали, и тогава ще можем да прескочим момента с помощните колелца.
Знам, че може да е доста разочароващо да се опитваш да разбереш как да научиш детето си да кара колело, но разделяйки всяко умение по отделно ще позволите на детето да се развива в своя ритъм на научаване. Някои се учат по-бързо, на други им трябва повече време. Важно е да го подкрепяте и да упражнявате всяко умение по отделно, едно по едно.
Ако обмисляте от къде и какво колело за балансиране да закупите, информирайте се за теглото на колелото, тъй като при всички положение ще го носите в ръка докато се връщате към вкъщи. Дори в началото детето ви да не може да стисне лостчето на спирачката на колелото, причина за това по-скоро е възрастта на детето отколкото спирачката да не е пригодена за деца.
Ако детето самоуверено ходи и бяга, това е първият знак, че от около 2 годишна възраст то може да започне да си играе с баланс байк. Докато обикаляте детските магазини и търсите различни мнения и коментари, както и кой да ви препоръча детско колело и да ви помогне в избора, имайте в предвид качеството на изработка и височината на седалката.
За здравето на децата едно нещо е сигурно – всички ние, родителите, трябва да развием у децата добри навици за спортуване (и дисциплина), защото колкото по-рано се научат, толкова по-уверени и сигурни ще бъдат.
Автор: Виктория Хазел, майка на две деца, служител в английската благотворителна компания в сферата на колоезденето CTC.
Източник: The Guardian.com
