Не можах да повярвам, че получих акредитация да посетя конференцията на Сенките в техния свят. Беше толкова вълнуващо, че дори не разбрах кога се появих в свят, досущ приличащ като нашия, но с хора със странни лица и големи Сенки облечени в пелерини и препускащи улиците.
Очите им бяха странни, блестукащи, някакси луди, и въпреки, че не ми беше мястото тук - усещах, че съм привилегирован и приет да съм сред тях.
Между панелните сгради духаше вятър, а аз се бях носочил към конферентната зала. Защо бях избран и защо беше необходимо да присъства - не знам, но трябваше да го направя.
Дебнеха ме, не ме изпускаха - все пак за някои съм нежелан. А и този фотоапарат, който виси от врата ми, толкова много привлича белите празни сенчести погледи.
Опитах се да заснема бита на Сенките, малките улици в техния град. Светкавицата ги дразнеше, но те не изчезваха. Сенките бяха плътни!
Не бях сам - появи се моя пътеводител, който все ме дърпаше за ръка, все едно че бягаме от нещо. Гонят ли ни?
Загрижен за мен, моят водач не ме водеше към събранието, а по-скоро да стоя по-далеч от всичко това.
Изходът беше стара висока кула. Усещам как ме привлича всичко това, и същевременно искам да изляза. Така и не успях да си свърша работата. Викат ме.
Навсякъде около мен има сенки.
Дали успях да ги заснема?
Какъв е този шум?
Няма коментари:
Публикуване на коментар