Имам един съвет към всички млади хора от мъжки пол и търсещи си работа като офис-асистент, офис-администратор, офис-организатор, офис-сътрудник и всичко подобно с думата офис и тире след това.
Дори и шефката да е жена, дори шефът да е педал, шанса ви да си намерите работа на тази позиция е толкова минимален, че по-добре пийте една студена вода сега, отколкото после!
Само си хабим времето взаимно! :)
23 юли 2007
Pasha Dere vs. Goritza vs. Byala vs. Obzor
Тази година риболовния сезон за мен започна много разочароващо, но се търпи все още пред стотиците километри навъртяни с колелото - едното компенсира другото.
С брат ми пак отидохме на Паша дере за риба, но всичко започна с гъза нагоре още преди да съм се събудил. Причината, поради която станах по-рано от 5 часа сутринта ще си я задържа за мене си, но вчерашния ден мина наистина много дългооо и уморяващия ефект най-накрая беше наистина силничък.
По изгрев слънце вече бяхме на паркинга на Паша дере, но въпреки че отдалече не се виждаха вълнички, на брега приятно се разбиваха бягащите морски зайчета, че от горе на това имаше и вятър откъм брега, което още повече влошаваше ситуацията - дори да се бяхме намокрили при влизане, то вятъра можеше да ни изпрати някъде около Одеса най-вероятно :)
Та постъпихме отново неправилно като пуснахме въдиците за илария. Тази риба ще спра да я ловя, защото ловът на илария за мен си е чиста проба загуба на време. И ако ще хвана за един ден примерно 5 иларии, то предпочитам да си остана вкъщи, те и без това тези иларии не са кой знае колко големи...абе ако са пет може и да си помисля, това са две порции все пак ;)
След като време малко се оправи успях брат ми да свали лодката от колата и да я донесе, и това към 9 часа сутринта. Надухме я набързо, но дъното омекваше. Пропускаше на едно съседно место, където миналото лято се беше спукала. Та всичко отиде на вятъра. И аре, издишвай и сгъвай. Обещал съм един малък стек бира за брат ми, да видим са кога ще си изпълня обещанието!
Вкъщи се прибрахме преди обяд и то за малко, тъй като имахме уговорка с рожденика - Петър, да черпи нейде извън Варна. И аре, вече сме в Аспарухово.Преместихме се в неговата кола и потеглихме. Защо па не да ни е хубаво, като може да има горски пожар до Харамията и да ни отклони достатъчно от маршрута. То и толкова пожар е имало, де,но май наистина е било необходимо да се отклони движението.
Имахме три алтернативи за манджване - с. Горица, Бяла и Обзор. На отиване през село Горица не минахме, а направо към Бяла. В Бяла на някакво ресторантче на пристанището, което обаче го нямаше - в ремонт, и се било преместило на друго често. Че спирахме, питахме, и се лутахме. Имаше едно, което не вярвахме че може да е то, и се отказахме да се мотаем още в Бяла. И аре към Обзор.
В Обзор пък лудница, коли и хора колкото искаш, а пък туй другото заведение съвсем на плажа дето дори задника си не можеш да паркираш - еми врътнахме колата и се изнесохме към Бяла отново. Този път и отново с лутане успяхме да намерим така наречения ресторант Кораба. Излезе същото онова заведение, което отначало не ни беше харесало на фаца, но вече гладни, спечени и жадни ни се струваше много добра алтернатива от обяд в Обзор.
А манджата си струваше наистина, беше си вкусна! Ресторант Кораба "Чайка" При Жули се казваше ако не се лъжа вече. Има една табела с кораб "При Жули КОРАБА" още в началото на Бяла, пише 200 метра, ама са си 400 метра - ще го намерите лесно, но малко врътки на кормилото ще трябват, аре са!
След като хапнахме се метнахме на плажа на Бяла. И пак с питане стигнахме - то ако не питаш никой няма да ти каже, де е плажа! Приятно плажче, с малко хора и много големи цици! Водата беше бистра, топличка отгоре и студена отдолу, само едно вълнение му трябва и глей как ще падне температурата на водата. Аз успях да дремна малко, но в тая жега не си беше работа. И са кулминацията - един брадясъл дядка се довлече на 10 метра от нас, който миришеше на задника на слона, а ако не на един, то поне на десет слонски задници. Та човека дошъл да се изпере на плажа, ма миришеееее....изнесохме се по бързата процедура, защото вятъра донасяше миризмите към нас и наистина си е за повръщане! Сега даже като се сетя за това и ми домирисва отнякъде?!?!
И така - дълъг ден - тръгнахме си от Бяла, но се отбихме през кръчмата в с. Горица, "При Пенчо" майче. По един айрян, таратор и кюфтаци, и аре пали колата да си одим!
Като се прибрах колкото и да не ми се искаше да си лягам в 20h си легнах и тъй си останах. И така до 8h сутринта на следващия ден.
Готино си изкарах, освежаващо духа и уморяващо физически, но си беше яко! :)
А пък в Бяла и на Обзор как се строи като невидяло, насред полето, насред лозята, абе където може да се построи, няма значение че асфалтиран път няма, пък се чудя вода и ток откъде, ама се строи, един така, друг иначе, шарания, и за ко? Отговор си нямам вече!
С брат ми пак отидохме на Паша дере за риба, но всичко започна с гъза нагоре още преди да съм се събудил. Причината, поради която станах по-рано от 5 часа сутринта ще си я задържа за мене си, но вчерашния ден мина наистина много дългооо и уморяващия ефект най-накрая беше наистина силничък.
По изгрев слънце вече бяхме на паркинга на Паша дере, но въпреки че отдалече не се виждаха вълнички, на брега приятно се разбиваха бягащите морски зайчета, че от горе на това имаше и вятър откъм брега, което още повече влошаваше ситуацията - дори да се бяхме намокрили при влизане, то вятъра можеше да ни изпрати някъде около Одеса най-вероятно :)
Та постъпихме отново неправилно като пуснахме въдиците за илария. Тази риба ще спра да я ловя, защото ловът на илария за мен си е чиста проба загуба на време. И ако ще хвана за един ден примерно 5 иларии, то предпочитам да си остана вкъщи, те и без това тези иларии не са кой знае колко големи...абе ако са пет може и да си помисля, това са две порции все пак ;)
След като време малко се оправи успях брат ми да свали лодката от колата и да я донесе, и това към 9 часа сутринта. Надухме я набързо, но дъното омекваше. Пропускаше на едно съседно место, където миналото лято се беше спукала. Та всичко отиде на вятъра. И аре, издишвай и сгъвай. Обещал съм един малък стек бира за брат ми, да видим са кога ще си изпълня обещанието!
Вкъщи се прибрахме преди обяд и то за малко, тъй като имахме уговорка с рожденика - Петър, да черпи нейде извън Варна. И аре, вече сме в Аспарухово.Преместихме се в неговата кола и потеглихме. Защо па не да ни е хубаво, като може да има горски пожар до Харамията и да ни отклони достатъчно от маршрута. То и толкова пожар е имало, де,но май наистина е било необходимо да се отклони движението.
Имахме три алтернативи за манджване - с. Горица, Бяла и Обзор. На отиване през село Горица не минахме, а направо към Бяла. В Бяла на някакво ресторантче на пристанището, което обаче го нямаше - в ремонт, и се било преместило на друго често. Че спирахме, питахме, и се лутахме. Имаше едно, което не вярвахме че може да е то, и се отказахме да се мотаем още в Бяла. И аре към Обзор.
В Обзор пък лудница, коли и хора колкото искаш, а пък туй другото заведение съвсем на плажа дето дори задника си не можеш да паркираш - еми врътнахме колата и се изнесохме към Бяла отново. Този път и отново с лутане успяхме да намерим така наречения ресторант Кораба. Излезе същото онова заведение, което отначало не ни беше харесало на фаца, но вече гладни, спечени и жадни ни се струваше много добра алтернатива от обяд в Обзор.
А манджата си струваше наистина, беше си вкусна! Ресторант Кораба "Чайка" При Жули се казваше ако не се лъжа вече. Има една табела с кораб "При Жули КОРАБА" още в началото на Бяла, пише 200 метра, ама са си 400 метра - ще го намерите лесно, но малко врътки на кормилото ще трябват, аре са!
След като хапнахме се метнахме на плажа на Бяла. И пак с питане стигнахме - то ако не питаш никой няма да ти каже, де е плажа! Приятно плажче, с малко хора и много големи цици! Водата беше бистра, топличка отгоре и студена отдолу, само едно вълнение му трябва и глей как ще падне температурата на водата. Аз успях да дремна малко, но в тая жега не си беше работа. И са кулминацията - един брадясъл дядка се довлече на 10 метра от нас, който миришеше на задника на слона, а ако не на един, то поне на десет слонски задници. Та човека дошъл да се изпере на плажа, ма миришеееее....изнесохме се по бързата процедура, защото вятъра донасяше миризмите към нас и наистина си е за повръщане! Сега даже като се сетя за това и ми домирисва отнякъде?!?!
И така - дълъг ден - тръгнахме си от Бяла, но се отбихме през кръчмата в с. Горица, "При Пенчо" майче. По един айрян, таратор и кюфтаци, и аре пали колата да си одим!
Като се прибрах колкото и да не ми се искаше да си лягам в 20h си легнах и тъй си останах. И така до 8h сутринта на следващия ден.
Готино си изкарах, освежаващо духа и уморяващо физически, но си беше яко! :)
А пък в Бяла и на Обзор как се строи като невидяло, насред полето, насред лозята, абе където може да се построи, няма значение че асфалтиран път няма, пък се чудя вода и ток откъде, ама се строи, един така, друг иначе, шарания, и за ко? Отговор си нямам вече!
War on the roads
В днешно време пак цяло семейство може да се заличи, като действието да се развие със 100 км/ч и да продължи 2 секунди.
Войната продължава, само че този път ние участваме активно в нея....всеки ден, само местонахождението е сменено - на асфалтирания път!
"В събота вечерта, пак при неправилно изпреварване, загина 4-членно семейство по пътя от Силистра за село Калипетрово. Семейството пътувало във "Вартбург". При изпреварване с висока скорост 43-годишният шофьор на вартбурга, за когото bTV съобщи че бил епилептик, загубил контрол над управлението и навлязъл в насрещното платно. С рязък завой направил опит да овладее колата, но тя се преобърнала. На място са загинали шофьорът, 36-годишната му съпруга и двете им деца - на 12 и 16 години."
източник: dir.bg
10 юли 2007
Marilyn Manson in Sofia,Bulgaria, 4th July 2007
Мерилин Менсън, София, България, 4-ти Юли 2007
Пристигнахме рано сутринта в София, който град ни приюти с изнервените си хора, натоварен движение, и всичкия този хаос по улиците в сряда сутринта. Хапнахме и се досъбудихме в Макдоналдс, взехме Позвънете и да търсим квартири къде да спим. Бахти, сигурно половината от обявите в софийското изздание на Позвънете беше за нощувки в гр.Варна! Нямахме много варианти, но се спряхме на нещо по-човешко и по-близо - стаи на хотелски начала. Веднъж, два, три пъти не успяхме да попаднем на нещо нормално, сигурен съм че поне едното хотелче на ул. Поп Богомил си беше бахти бардака. Оставих се на Роси тя да търси квартира, щото се беше изнервила, аз съм бил решавал как да пътуваме, а тя ще реши къде да нощуваме!
Минахме и през един хостел, в който нямаше малки стаи или бяха просто с повече легла, но те ни препратиха към Sisters Hostel на Лъвов мост - да ти кажа, много приятно и чисто хостелче си е, някакви странни типове имаше там, като номади, като скандинавци говорещи лош английски, в последствие се оказаха шотландци, имаше и някакви жълти - японци. Сигурно са забавни хора щом така пътуват и нощуват сред нищото в света - то и ние там, хаха!
Както и да е, след като си починахме доволно, и след като телефона ми не престана да звъни по работа, излязохме да се помотаем и по-късно да отидем на концерта, реших че вместо да рискуваме да вкарваме цифрова техника на терена, си взехме един фотоапарат за еднократно ползване, разбира се че лентов - поне да не съжалавям ако стане нещо!
Замъкнахме се пред стадиона, явно доста рано бяхме тръгнали натам, защото първо по автобусните спирки нямаше фенове, второ самите автобуси бяха празни, не като на концерта на Корн, и трето едва една голяма тумба облечени в черно и нацапани с грим фенове на Менсън чакаха упорито под слънцето, само и само да влязат по-рано на по-хубави места.
А ние културните си седнахме на кафенце и минерална водичка, докато на сцената проверяваха звука и техниката. Опаткахме по един редбул да живнем, и аре, към 1830 и ние се наредихме да чакаме.
Лесно влязохме, не беше онази бутаница едно време, то сигурно по-късно е било бахти ужаса де. Не вярвах на очите си че толкова близо до сцената се набутахме, бяхме едва на трета линия, тоест пред нас имаше двама трима човека до загражденията, и цялата сцена пред теб - за мен това беше перфектно тъйкато нали съм кьорчо.
Alien Industry забиха, нещо реваха там, това онова, абе добре че нямаше време много да свирят, и бързо слязоха от сцената. Иначе интересна музика.
След това Type O Negative се отчетоха, като техните фенове яростно крещяха и се бутаха - да, почнаха вече всички да се притискат и бутат, жега, задух, припаднала девойка с много як татус на гърба - рози, абе преживявяне си е да си толкоз наблизо. Аз постоянно пазех Роси от мелето или от натиска зад мен, добре че бях с нейната раница, за да се предпазвам и аз.Оооо, пуснаха завесите за Мерилин Менсън, смениха целия декор за нула време, през това време аз се проветрявах всякякси само и само да се охладя, бахти телесната жега и задух си беше.
Но такова чудо като Мерилин Менсън няма, шарен, гримиран, намацан, червено червило, червен грим около очите, изкуствена кожа от някой евтин секс шоп, ихаааа, батко Мерилин Менсън в целия си облик, с арт-микрофон ръка и If I Was Your Vampire...
Е,не, това да си толкоз близо и си струва и не си струва, то от мачкане, притискане, задушаване не можеш да се накефиш на Менсън. Най накрая ни писна, то и не се издържаше, и просто с Роси си отдръпнахме рязко назад, хванах я през кръста и я дърпах все едно е припаднала,хехе, така хората лесно даваха път.Вече малко по-назад, но пак приятно близо, се дишаше и живееше. Аз се накрещях, тоест напях доволно.
Другото е без коментар. Сега като си пусна албума на някой песни настръхвам - и то защото същите песни ги чух в оригинал на живо!
Мерилин Менсън си е тръпка и мерси, че дойде че пак да се зарибя! :) Вече по умерено, но се чувствам зарибен отново по Менсън!
Абонамент за:
Публикации (Atom)