ЖеравнаСпоко, още преди повече от седмица съм се върнал от Жеравна, и все още по един или друг ми държи влажно цялата онази почивка. Прекарах си прекрасно даже повече от очакванията, които имах преди да замина.
Пътя до Жеравна от Варна е много добър, половината от него е по магистралата и ако се движих с 130 км.ч. щях сигурно за 2 часа да пристигна. От Омуртаг до Котел пътя е съвсем нов без нито една дупка, почти същото важи за отсечката Котел - Жеравна.
Когато пристигнахме в Жеравна уличките ни се сториха като лабиринт, но няколко дена след това всичко ни беше пределно ясно, то и няма как след като избродихме селото от всички посоки.
Улиците на ЖеравнаДомакините на Хаджигергевата къща, Цветан и Стефка, Светла и Живко, които по настоящем са и домакини на
Къщата с лозницата, са много гостоприемни хора и както Роси казва - разбират от това, с което са се захванали.
Първата вечер си изкарахме много добре с Роси, очаровани от звездното небе над нас, и пълният мрак, които обхваща Жеравна когато се стъмни. Мисля, че още от тогава ни запалиха камината, която набързо стопли нашата стая.
Звездно небе над ЖеравнаНа следващата сутрин с Роси се приготвихме да катерим хълмовете и някъде да си намерим местенце да си направим огън. От един от трите селски магазина си взехме наденица и други продукти и се втурнахме към гората. Лесно намерихме началото на екопътеката към Котел, и навлязохме по навътре в гората. А тя една готина гора, високи дървета, есенни цветове. Постоянно се спирахме да правим снимки. Малко по късно излязохме от гората с гигантските дървета и закатерихме един хълм, на който имаше метален стълб. Решихме да не слизаме понадолу по пътеката, а да си накладим огън някъде наблизо.
По екопътеката за Котел - гора колкото искаш!
Гигантските високи дървета, Роси е там някъде долу!Разбира се защо трябва да ни е само хубаво, като може и да ни е зле, и един голям дъждовен облак ни препика приятно, но добре че не ни развали огъня, и оттам успяхме да си направим печена на жарава наденица. Милото ми Роси постоянно гледаше огъня да не излезе от огражденията си, въпреки че поставихме доста камъни, така че да не направим белята.
Навръщане към Жеаравна пътя ни се стори доста къс, а и избързвахме да се приберем, тъйкато се стъмняваше, и нямахме работа в тъмната гора.
Уморихме се, признавам си.
Обяда и вечерята ни!
Роси и женското й насторението над нея! ;)
Роси планинарка!На следващия ден бях труп. Главоболие. Не бях много на кеф, но търпях някакси. С Роси решихме да отидем до езерцето, което се намира в началото на Жеравна. Ама как крякнаха всички жаби в езерото, баси! И след това пълна тишина. Направиха си жабешка мексиканска вълна от кряк-кряк-кряк!
Прибрахме се рано, защото не бях много в кондикция. Даже си легнах към 2130h като Роси ме навлече да се потя и да разкарам настинката от мен. А тя отиде в механата да ме остави да си почивам. Надрусах се с един Coldrex and Panadol и отцепих. А така ме цепеше тиквата.
Езерцето до Жеравна, не е зарибено, нито чистено, но има риби, големи шарани!На следващата сутрин се събудих до моята поничка 1, свеж като краставица, хаха! Много обичам да се излежавам върху чардака по време на закуска, а и следобед с биричката, докато ме напича слънце. Мисля, че този ден с Роси се излежавахме цял ден, и мързелувахме и гушкахме. Единствено късния следобед се разходихме малко да набележим още един планински маршрут. А вечерта се заформи Димитровден и с едни други гости плюс домакините се наляхме с кайсиева ракия. Да се науча и аз да пия ракия най-сетне!
Сутрин към 10:30ч. на закуска на чардака, препичайки се на слънце и наслаждавайки се на мързела!
Аз и Роси на моравата пред Къщата с ЛозницатаВ четвъртък се повозихме и на кончетата на Ранди Рандев (Rent-a-horse 0885 327 698, 0885 792 925). Аз бях на сиво-бял Мурад, а Роси на нещо като кон-пони Коко. Имаме обща снимка, на която сме като Дон Кихот яхнал Росинант, и Санчо Панса верен зад него на мулето си. Беше приятно да яздиш конче, и да се разхождаш с него из гората!
Дон Кихот с Росинант (тоест Мурад) и Санчо Панса (тоест Роси и Коко)
Петъка вече къщана почна да се пълни с хора. Ние тогава с Роси хванахме отново горските пътеки и тръгнахме в ляво от селото, към електроразпределителната станция откъдето има една каменна пътека за някъде си. Преди това обаче разгледахме къщите музеи на Сава Филаретов и на Георги Чорбаджи. Къщата на Йовков така и не отвори докато бяхме в Жеравна.
Та за пътеката - голяма разходка, голямо нещо! Пак се забихме в дън гора. На едно дърво не се сдържах да си оставим инициалите: "РНА и ААР 10 06", дано не го е боляло много.
Хапнахме някъде навътре в гората, и както Роси обича да говори, и глей как съвсем скоро излязохме на открито и на слънце. Е, нищо, хапнахме на сянка сред падащи листа и Пънове! :)
Два големи пъна!
Като излязохме на откритото пред нас цъфна един оголен хълм, който просто си плачеше да бъде изкачен. Роси каза не, но след като проявих възможно най-милия си поглед, и я хванах за ръчичка да гоним баира! Изкачихме го! Само ние си знаем след какви премеждия! ;) Беше много красиво, не духаше никакъв вятър и все едно всичко и замряло. И ехото ти се чува поне 7 пъти някъде ей там!.
Милото и аз на полянката на връх хълма. Зад нас е КотелЦялата почивка изкарахме толкова добре,че сега като пиша пускам по една две въздишки. Не ми се тръгваше в неделя сутрин. Хапнахме палачинки, кафенце с мляко, останалите гости се изнизаха и си тръгнаха, а аз и Роси стоим на масата в механичката, и стоим и стоим и стоим. Не ми се тръгваше. Домакините и те свикнаха с нас. Не ни пускаха. Можехме до вечерта да останем, но трябваше да пътувам по светло.
Направихме си прощалните снимки с обещанието пак да дойдем.
Ще отидем ли пак? :)
p.s. в цялата тази история забравих да разкажа да Черньо и за Нуки
Черньо, или както Роси му вика Мазньо, е гален мъжки котагар, на 1-2 годинки, изцяло черен, с 5-6 бели косъма. Толкова мазен и гален не съм виждал отдавна! И досаден, но съм свикнал с нахалните котки. Черньо е герой в
статията за Жеравна от списание Eva. Споменат е като безименната досадна черна котка!!! Хаха! И глей как Черньо стана част от задължителната обстановка на Къщата с лозницата и Хаджигергевата къща.
Черньо в действие - в бегом към манджата!
Черньо гледа умно с оранжевите си очи!Нуки - това е хъскито на Живко. Много силно женско куче, само за впряг. В събота Нуки реши да ни разходи с Роси по екопътеката за Котел. Ама дърпа не се спря! Две хубави сини очи. Кучешки очи! :)
Женското хъски НУКИБих писал още много, имам много спомени и впечатления, но нямам сили да си ги спомням вече!
Иди и се наслади! Трудно се описва с думи! :)
Ето ти и контактите на
Хаджигергевата къща и
Къщата с лозницата:
www.hadjigergy.comwww.thehouse.jeravna.comЦветан 0887/719 964, 0888/199 895
tsvetan_rafailov "at" abv.bg
Официален сайт на ЖеравнаСнимки от Жеравна
