Monkey Shoulder Triple Malt Scotch Whisky

Тези дни случайно влязох в сайта на едно ново уиски Monkey Shoulder, което наскоро е пуснато от компанията Grant's. Самото уиски на вид и като идея много ме впечатли и се надявам скоро да се появи и в България. Ето кликни ТУК или върху снимката и ще видиш сайта му.

Още в самото начало музиката и входящият въпрос на сайта ще ти грабне вниманието.
"Do you remember the days when everyone had a Walkman rather than an ipod?"

Всъщност това е просто въпрос, с който да се оприличиш на възраст над 18 години и да можеш да продължиш в сайта, яко нали?

Самата атмосфера на сайта на Monkey Shoulder плюс желанието да пробваш ново питие наистина би могло да те впечатли. Това уиски в момента се предлага само от трима дистрибутори на територията на Великобритания и Шотландия с цел да се фокусира вниманието и по този начин да привлече търсенето му на други места, където уискито все още не се предлага.

Ако съм разбрал правилно уискито се предлага само в баровете, поне за сега.
По етикет изглежда, че е малцово уиски, но като израз Triple Malt Scotch Whisky не е признато от Scotch Whisky Association, така че всъщност това си е бленд-уиски, но просто под друго име, незнам, най-вероятно с идеята, че пиеш малцово уиски, а то да си е блендирано. Това е доста объркващо и сигурно ще се подмени, иначе можеш да си помислиш, че Single Malt е по-долу от Triple Malt.

А наименованието на уискито идва от миналото, когато работниците ръчно са обработвали и обръщали малцовия ечемик с помоща на дървени лопати. "Рамото на Маймуната" е било прякор на работник, който временно се е наранил по време на обръщане на ечемика, вероятно някакво изкривяване.

И така в чест на трудоемката работа се е създало това уиски, да се надяваме, че е по-добро на вкус от самата му идея и маркетингова кампания и че скоро ще го пробваме и тука в България.

А девизът му е: "Monkey Shoulder - не чак толкова оригинално, колкото повече от оригинално!"

Едно пътуване от Варна до Копривщица

Беше време да изляза в нещо като отпуска и добре, че Роси пое отчасти инициативата за организиране на малка приятна почивка до Копривщица. Тя и друг път е ходила там, така че не отивахме някъде където да останем неприятно изненадани.Хванахме си влакчето от Варна в 9:07 часа и шест часа се "Какъв Такъв Какъв Такъв"-кахме чак до Пловдив. Малко притеснено ни беше да не би влака да има закъснение, защото гонихме автобуса до Копривщица. Както и да е, веднага след като слязохве от влака трябваше да хванем такси, което да ни закара до Автогара "Север",пътувахме около 10 минути и добре, че нямаше трафик. Взехме си билетчета за автобуса и дори имаше време Роси да изпуши една последна цигара преди да се качи в автобуса :)

А да знаете какъв е разбит пътя до Копривщица, особено в един 3 километров участък автобуса се движеше максимум 20 км в час, много зле горкият автобус, че и се отклоняваше от пътя към някакви други села. Най-накрая се стъмни, цял ден главата ми се тормозеше от слънцето и жегата в купето на вагона, последни сили преди да пристигнем. Автобуса се лъкатусаше по едни завойчета, около нас ставаше все по снежно, а и бяхме останали само трима пътника - най лудите за връзване! Сряда вечер! Заваля и нещо като дъжд! Ха-ха-ха, ето ги и светлините на града, който вече е заспал макар че часът беше около 19:30, лелей доста сме пътували, кажи речи 10 часа от Варна до Копривщица.
С Роси слязохме доста по далече откъдето трябва и се наложи да повървим и да търсим къщата, в която щяхме да отседнем.
И по-точно семеен хотел РАЙ във възрожденска къща, ама така яко персофиницирана, че от вътре не й личи :)
Домакините са много приятни хора, стаята в която ни настаниха беше още по приятна, а за размера на леглото нямам думи - предостатъчно голямо (хаха, изнамерих думи все пак ;))
*************
17 Март 2006
*************
Бях обещал, че ще пиша продължение!

Та първия ден в Копривщица си го изкарахме много яко. Улучихме много добро време - слънце, топлинка, слаб ветрец или почти никакъв. След като излязохме от стаята тръгнахме по улиците да търсим къде има кафене, че да се досъбудим. Малко се полутахме, честно казано, щото всичко е забутано из малките улички, и по този начин стигнахме изведнъж до градския площад, че се набутахме да влезем в една кафе-кръчма-лавка-сладкарница или незнам си какво беше. Ама пък кафето не беше зле, нито пък баклавата, която си взехме.
Добра закуска! :)

И се започна след това голямото ходене, че кой знае колко къщи разгледахме, през колко мостчета преминахме - дори и аз незнам, ама като ни хвана с Роси изследователската треска, и глей после как излязохме извън града и почнахме да катерим един баир през гората. Хахаха, и този баир си излезе на асфалтов път и там се засякохме с едно конче с голяма червена финтифлюшка на главата, вероятно против уроки. Е, след срещата ни с това конче започна най-интересното, озовахме се на поляна извън града, с плетове за животни, и с ужасно страхотна гледка към Стара Планина...или май Родопи?!? Намерихме си едно местенце, където да си постелим и си легнахме да съзерцаваме гледката - заснежени бели върхове, облаци, които спускаха сянката си над тях, тишина и спокойствие - няма я градската лудница, мръсотия и простотия - само ПРИРОДА! И то Планинска Природа! Много се накефих на тая гледка, много добре ми дойде.

Стояхме колкото стояхме, и после решихме още малко да се помотаем из гората, ама нямаше къде много да се ходи, че слязохме в града отново. Ааааа, преди това обаче "играхме" ХЕК, ама честно казано по-скоро във въздуха летяха фъшкии отколкото самия хек, хахаха!
Е, вече като слязохме отново в града се почувствахме уморени и гладни - това означава АРЕ НА МАНДЖАТААААА! :)


ОБАЧЕ! Обаче на милото обувките му били мокри и трябваше да се приберем след манджосването....искам неискам се прибрахме, ама по пътя ВИДЯХ един хълм, хълм който ТРЯБВАше да бъде изкачен! Още в същия ден, щото прогнозата на времето казваше, че на следващия ден ще вали дъжд!

И познай какво - ами изкачихме го! Хахахаха, то не беше трудно, но се стъмваше и трябваше да се побърза. Станаха много яки снимки от там, то и гледката изобщо не си беше за изпускане. Ама някои я изпуснаха! :P Отчасти, де!

Ееееее, много коне в тази Копривщица, някакъм младеж изкачи същия този хълм с коня си, ама това конче горкото цялото се изпени от напрежение. Други пък решиха да се излежават малко по-долу! :P

Както и да е, мисля че този ден премина страхотно във всякакви отношения! А и вечерта не беше зле, защото си отворихме една бутилка червено вино Каберне Совиньон Търговище, и гледай как двамата се напихме от едното нищо! За мезе - суджук, разбира се! Беше забавно! :)

На следващия ден мързелувахме до втръсване! :)

И така, мога само да кажа, че бих отишъл пак на Копривщица и пак на същото местенце, макар, че ми се катерят планини и подобни, но да мога после вечерта да се прибера някъде на топло и уютно!

Толкоз от Копривщица!

Добре,де,добре...още малко...Петък вечерта срещу събота валя много сняг, един такъв пухкав, натрупа и по дърветата доста, стана като в снежна приказка! Ама ние вече трябваше да си тръгваме и не можахме да му се понарадваме много. Само докато чакахме на автогарата. А и тя една автогарааааа, автобусите тръват по тяхно си усмотрение. Трябваше да чакалим сумати време докато се наканят да тръгнат към ЖП-гарата, и то не автобуси, ами маршрутки, таквиз малки. Че и случихме на нов шофьор, младичък, и на заснежен път. 8 километра до ЖП гарата, и кво става, че трябваше да се притестнявам дали ще стигне на време за единствения влак, който минаваше през Копривщица и ни вършеше работа, този за Бургас от 9:21ч. Та 5 минути преди да дойде влага пристигнахме на гарата и в последния момент взехме билети. Други желаещи да се качат на влака нямаше.

А гаричката на Копривщица много приятна, малка в подножиенто на планината, обградена от всякъде с гора.

Ето го и влака! Айде чао, прибираме се във Варна!

п.с. малка подробност - след като се качихме на влака, той премина през тунел, и самото преминаване през тунела беше поне 10 мин! Цяла вечност! Другия път ще знаем какво да правим, а не да се чудим кога ще стане светло! ;)