Вече всички знаеха, че няма да спре да вали. А минаха само три дни от както слънцето не изгря изобщо и дъждът валеше като из ведро.
Не знаех колко е часът. Районът около Катедралата беше пуст, дори и автомобили нямаше. Чувах само как вали, а хладният есенен вятър всякакси се опитваше да помогне на стихията да ме намокри.
Блещукащи светлини на лампи, които се хлатушкаха ритмично.
Вдигнах книгата от земята и избърсах черната й твърда корица. Разтворих я и капки дъжд примесени с черна кал намокриха пожълтялата първа страница. С ръка избърсах и нея и тогава видях отпечатаните думи. Усещах, че книгата за първи път бива отваряна.
"Началото беше Потопът"...
Къде остана Вярата?
С периферията на зрението си видях притичваща сянка, загърната и бореща се с дъждовния вятър.
А вали само от три дни...
