(снимка: Jesus Carcia)
Първата ми любов се казва Cardhu.
Любов от пръв "вкус", позволена поради това, че беше преодоляла стъклените стени, в които стои. Гърлото на бутилката беше счупено, а изкушаващите изпаренията невидимо омайваха всеки, който се приближи.
Хората ядат стъкла, дъвчат ги, лежат върху тях, ходят върху тях, стъклото си е стъкло. А Cardhu e уиски, с което ще преодолееш тези малки неудобства.
Топли вълни се разнасят по тялото ти, аромат на узрели круши с нюанси на печени ябълки. Нежност и желание да отпиеш още малко. Не много. По малко. Просто го кажи алкохолно влюбване.
Cardhu гордо стоеше в средата на масата на младоженците. Любовта беше навсякъде, около нас, и в нас.
Не смея да изпия до край бутилката от сватбата ни. На квадратното й дъно стои една малка глътка, която с всеки изминал ден се смалява, но неповторимите спомени винаги ще останат пропити в корковата тапа.
Cardhu.
Ще ти изневеря с Glenfiddich Solera, ще те сменя с Glenmorangie Nectar D'or!
Cardhu. Но теб няма да те забравя никога
