30 юни 2010
ФОТО: Любимо време
Обичам ги тези облаци, тежки, тъмни, близки до теб! Да усетиш природната стихия те кара да се чувстваш истински човек. Такъв, какъвто си. Временно на тази земя!
Снимката е направена на 22 Юни от стадион "Васил Левски" в София - малко преди да започне концертното участие на Megadeth на Sonishpere Festival.
27 юни 2010
Породиста котка Lucky - порода Skywalker
Lucky Skywalker * - или накратко Късметлията Лъки(рентгенова снимка от 28 Май)
Съдбата ни срещна през вечерта на 28 Май 2010т., когато го намерихме в автоподлеза до ХЕИ в посока центъра. Котката стоеше в лявото платно, приседнала с наведена глава. Цялата дясна половина беше в кръв и първоначално си мислех, че е вече премазана, или най-малкото лапата й я няма. Роси ме накара да спра.
Когато жена ми вкара котката в колата тя дишаше бързо и тежко и пръхтеше през устата, изкарала езика си, за да не се задави. Обляна в кръв, трепереща. Грозна гледка, трудно намирам думи да я опиша.
Добре, че ОВК (ветеринарната клиника) беше наблизо, няма и триста метра, и я закарахме там. Часът беше около 22ч.
Лекарите веднага я поеха, бързо я прегледаха и направиха рентгенова снимка, за да придобият представа за вътрешните наранявания. Теглото й беше около 3400 гр., а на възраст сигурно година, но не повече от година и половина. Млада котка.
В онази вечер на няколко пъти имахме избор. Този път дежурният лекар ни предложи три варианта. Първият вариант беше да я върнем там, откъде сме я намерили. Вторият вариант беше да приспим котката в този момент. Третият вариант беше да я стабилизират, "дрогират" и в следващите 24 часа да бъдат решаващи за живота й.
Все пак котката нямаше счупени ребра и перфорирани органи, но по главата имаше силен отток, очите й сякаш щяха да изкочат, имаше очни кръвоизливи, а от лявото ухо навярно е текла бая кръв. Казаха ни, че е възможно да е претърпяла сблъсък с кола, но по-вероятно някой яко да я удрял, ритайки я, тъй като основните поражения бяха отпред върху главата й.
Въпреки всичко сякаш котката имаше шанс и ние й го дадохме.
Оставихме котката в стационара като уговорката беше,че ако ни звъннат до 9ч. сутринта - значи не е оцеляла. Иначе да минем към 10ч.
Тежка и дълга вечер. Още по-емоционална ранна утрин.
Не ни звъннаха - това беше добър знак и към 10ч. с Роси отидохме до клиниката.
Котката или по-скоро котаракът беше добре, дишането беше нормализирано и изглеждаше супер омърлушен и надрусан от противооточните и антибиотичните лекарства. Лекарите ни казаха добри думи за лекото възстановяване, тъй като вечерта е минала сравнително спокойно за котарака. Нямаше странични признаци за някакви вътрешни наранявания. Поискаха да оставим котарака поне още 24ч. в стационара, за да бъде под наблюдение. Така и направихме.
Лъки взима система на 29 Май
Лъки взима система на 29 Май - супер одрусан
Лъки взима система на 29 Май - супер одрусан
С Роси решихме да кръстим котарака ЛЪКИ. Защото е Късметлия. Не толкова защото ние го намерихме, ами по-скоро защото успя да прижевее първите 24ч.
Когато видяхме Лъки в събота вечерта вече беше даже изкъпан. Изглеждаше по-скоро като котка, отколкото като пътник. Това ни доставяше малка радост, че всичко се движи по по-добрия път.
Същевременно беше започната процедурата с лекарствата - всяка сутрин около 10ч. и всяка вечер около 22ч. Лъки трябваше да посещава клиниката, за да бъде сложен на система и необходимите лекарства да му се влеят. Така и правихме. Сигурно всички лекари и сестри знаеха съдбата на котката, тъй като всеки път лекарите и сестрите бяха различни, но ни познаваха. Казваха, че Лъки е имал голям късмет.
В неделя сутринта го прибрахме вкъщи. Имаше къде да го държим, без да бъде притеснен от другите ни домашни любимци.
Лъки вече не нощува в стационара - снимката е от 30 Май
Все още в тежко състояние - 30 Май
Първите два-три дена откакто прибрахме Лъки вкъщи нямаше някакви видими подобрения. Едвам-едвам се хранеше и пиеше вода.
Имаше ден, в който даже нямаше сили да стане да си свърше работата. А в малкото време, когато излизаше от кашона обикаляше в кръг и така в една дълга спирала стигаше до там, закъдето се беше запътил. Всъщност нямаше вид на котка, която се движи с цел и замисъл. Тъжна гледка - опасявах се,че може и така да си остане - леко хахо, заради удара в главата - бяха ни предупредили за тази потенциална опасност.
Към четвъртия ден ни дадоха една паста, която да му даваме като концентрирана хранителна добавка. Тя му вдигаше апетита и сякаш живна. Вече се наблюдаваха не само спирали и кръгове в ходенето му, но имаше и прави отсечки. Добър знак.
Петият ден ни даде много надежди, че ще го бъде.
След почти седмица от както се срещнахме с Лъки Скайуокър лечението му беше прекратено и вече не беше необходимо да стои с иглата за система в лапичката. По време на лечението беше необходимо абоката да бъде преместен от едната лапа на другото.Бляях, не обичам игли!
Започнахме с т.н. "домашно лечение" - спокойствие и мир.
Лъки бавно, но уверено се възстановяваше. Ориентира се къде му е тоалетната, знае къде да се прибере, храната му е до него.
Основните удобства му бяха осигурени. Другите животни не му пречеха, а по-скоро дразнеха любопитството му какво е това в клетката. Едва ли някога преди е виждал морско свинче или мини-заек. Най-малкото пък чинчила. Но те чинчилите му приличат на плъхове. Обича да ги наблюдава и да им прави мръсни номера като се изпикае в клетката им.
Да, вече почти един месец откакто Лъки започна нов живот, сега се чувства много добре. Косъма му омекна, мустаците му пораснаха, сложи някой друго месце върху себе си. По време на лечението теглото му беше паднало с 400 гр., но съм сигурен, че толкова "дебел" никога не е бил. Вечерта гони чинчилите, а когато е горещо на тераса се измъква от нея и влиза в другите стаи търсейки по-хладно местенце.
Лъки в днешно време - 27 Юни, почти един месец от Онази вечер
Играе си - нежно хапе и посяка с лапа. Нещо не харесва сивите ми пантофите, а пък най-много мрази метлата.
Почти не се чува гласчето му - само в началото мяукаше, но то защото го болеше.
От време на време го гушкам - позволява ми, ама нали е мъжки котарак и като такъв с характер - не се задържа много на ръцете ми. Има или вече поне си е изградил тоалетните навици. Все стои съмнението, че може да е прогонен или "паднал" домашен котарак. Онази дивотия на бездомните котки я няма. По-скоро е игрив, отколкото неконтактен. Честно казано спокойствието на Лъки бих го сравнил със спокойствието на женска котка.
...един месец по късно от датата на написване на тази публикация:
Намерихме нов дом на Лъки. От тук нататък съдбата е отново в неговите лапи - дали ще е послушен, дали ще иска да е с някого или да е свободен като Волният Уили - той си решава. Нямаше как да го задържим при нас, тъй като имаме други домашни любимци, които едва ли ще се сприятелят с него. Важното е че му дадохме възможност да продължи напред.
Късмет, Лъки!
* Лъки СкайУокър (Ходещият-По-Небето) - Лъки се беше запътил за оня свят, явно беше избрал неподходящ маршрут за тази разходка до Небесата, или по-скоро навръщане е претърпял злопоука. Кой знае. Един живот по-малко. Следва № 8
Когато жена ми вкара котката в колата тя дишаше бързо и тежко и пръхтеше през устата, изкарала езика си, за да не се задави. Обляна в кръв, трепереща. Грозна гледка, трудно намирам думи да я опиша.
Добре, че ОВК (ветеринарната клиника) беше наблизо, няма и триста метра, и я закарахме там. Часът беше около 22ч.
Лекарите веднага я поеха, бързо я прегледаха и направиха рентгенова снимка, за да придобият представа за вътрешните наранявания. Теглото й беше около 3400 гр., а на възраст сигурно година, но не повече от година и половина. Млада котка.
В онази вечер на няколко пъти имахме избор. Този път дежурният лекар ни предложи три варианта. Първият вариант беше да я върнем там, откъде сме я намерили. Вторият вариант беше да приспим котката в този момент. Третият вариант беше да я стабилизират, "дрогират" и в следващите 24 часа да бъдат решаващи за живота й.
Все пак котката нямаше счупени ребра и перфорирани органи, но по главата имаше силен отток, очите й сякаш щяха да изкочат, имаше очни кръвоизливи, а от лявото ухо навярно е текла бая кръв. Казаха ни, че е възможно да е претърпяла сблъсък с кола, но по-вероятно някой яко да я удрял, ритайки я, тъй като основните поражения бяха отпред върху главата й.
Въпреки всичко сякаш котката имаше шанс и ние й го дадохме.
Оставихме котката в стационара като уговорката беше,че ако ни звъннат до 9ч. сутринта - значи не е оцеляла. Иначе да минем към 10ч.
Тежка и дълга вечер. Още по-емоционална ранна утрин.
Не ни звъннаха - това беше добър знак и към 10ч. с Роси отидохме до клиниката.
Котката или по-скоро котаракът беше добре, дишането беше нормализирано и изглеждаше супер омърлушен и надрусан от противооточните и антибиотичните лекарства. Лекарите ни казаха добри думи за лекото възстановяване, тъй като вечерта е минала сравнително спокойно за котарака. Нямаше странични признаци за някакви вътрешни наранявания. Поискаха да оставим котарака поне още 24ч. в стационара, за да бъде под наблюдение. Така и направихме.
Лъки взима система на 29 Май
Лъки взима система на 29 Май - супер одрусан
Лъки взима система на 29 Май - супер одрусанС Роси решихме да кръстим котарака ЛЪКИ. Защото е Късметлия. Не толкова защото ние го намерихме, ами по-скоро защото успя да прижевее първите 24ч.
Когато видяхме Лъки в събота вечерта вече беше даже изкъпан. Изглеждаше по-скоро като котка, отколкото като пътник. Това ни доставяше малка радост, че всичко се движи по по-добрия път.
Същевременно беше започната процедурата с лекарствата - всяка сутрин около 10ч. и всяка вечер около 22ч. Лъки трябваше да посещава клиниката, за да бъде сложен на система и необходимите лекарства да му се влеят. Така и правихме. Сигурно всички лекари и сестри знаеха съдбата на котката, тъй като всеки път лекарите и сестрите бяха различни, но ни познаваха. Казваха, че Лъки е имал голям късмет.
В неделя сутринта го прибрахме вкъщи. Имаше къде да го държим, без да бъде притеснен от другите ни домашни любимци.
Лъки вече не нощува в стационара - снимката е от 30 Май
Все още в тежко състояние - 30 МайПървите два-три дена откакто прибрахме Лъки вкъщи нямаше някакви видими подобрения. Едвам-едвам се хранеше и пиеше вода.
Имаше ден, в който даже нямаше сили да стане да си свърше работата. А в малкото време, когато излизаше от кашона обикаляше в кръг и така в една дълга спирала стигаше до там, закъдето се беше запътил. Всъщност нямаше вид на котка, която се движи с цел и замисъл. Тъжна гледка - опасявах се,че може и така да си остане - леко хахо, заради удара в главата - бяха ни предупредили за тази потенциална опасност.
Към четвъртия ден ни дадоха една паста, която да му даваме като концентрирана хранителна добавка. Тя му вдигаше апетита и сякаш живна. Вече се наблюдаваха не само спирали и кръгове в ходенето му, но имаше и прави отсечки. Добър знак.
Петият ден ни даде много надежди, че ще го бъде.
След почти седмица от както се срещнахме с Лъки Скайуокър лечението му беше прекратено и вече не беше необходимо да стои с иглата за система в лапичката. По време на лечението беше необходимо абоката да бъде преместен от едната лапа на другото.Бляях, не обичам игли!
Започнахме с т.н. "домашно лечение" - спокойствие и мир.
Лъки бавно, но уверено се възстановяваше. Ориентира се къде му е тоалетната, знае къде да се прибере, храната му е до него.
Основните удобства му бяха осигурени. Другите животни не му пречеха, а по-скоро дразнеха любопитството му какво е това в клетката. Едва ли някога преди е виждал морско свинче или мини-заек. Най-малкото пък чинчила. Но те чинчилите му приличат на плъхове. Обича да ги наблюдава и да им прави мръсни номера като се изпикае в клетката им.
Да, вече почти един месец откакто Лъки започна нов живот, сега се чувства много добре. Косъма му омекна, мустаците му пораснаха, сложи някой друго месце върху себе си. По време на лечението теглото му беше паднало с 400 гр., но съм сигурен, че толкова "дебел" никога не е бил. Вечерта гони чинчилите, а когато е горещо на тераса се измъква от нея и влиза в другите стаи търсейки по-хладно местенце.
Лъки в днешно време - 27 Юни, почти един месец от Онази вечерИграе си - нежно хапе и посяка с лапа. Нещо не харесва сивите ми пантофите, а пък най-много мрази метлата.
Почти не се чува гласчето му - само в началото мяукаше, но то защото го болеше.
От време на време го гушкам - позволява ми, ама нали е мъжки котарак и като такъв с характер - не се задържа много на ръцете ми. Има или вече поне си е изградил тоалетните навици. Все стои съмнението, че може да е прогонен или "паднал" домашен котарак. Онази дивотия на бездомните котки я няма. По-скоро е игрив, отколкото неконтактен. Честно казано спокойствието на Лъки бих го сравнил със спокойствието на женска котка.
...един месец по късно от датата на написване на тази публикация:
Намерихме нов дом на Лъки. От тук нататък съдбата е отново в неговите лапи - дали ще е послушен, дали ще иска да е с някого или да е свободен като Волният Уили - той си решава. Нямаше как да го задържим при нас, тъй като имаме други домашни любимци, които едва ли ще се сприятелят с него. Важното е че му дадохме възможност да продължи напред.
Късмет, Лъки!
* Лъки СкайУокър (Ходещият-По-Небето) - Лъки се беше запътил за оня свят, явно беше избрал неподходящ маршрут за тази разходка до Небесата, или по-скоро навръщане е претърпял злопоука. Кой знае. Един живот по-малко. Следва № 8
По-долу снимките са от 27 Юни 2010г. Вижте голямата разлика с по-горните кадри от преди месец!
Лъки си стои спокойно на масата - 27 Юни
Лъки стои изправен, ама не много мирно за снимката - 27 Юни
На Лъки по-добре му е да си прибере лапичките - 27 Юни
Късметлията Лъки не обича папараците - 27 Юни
Абонамент за:
Публикации (Atom)