Или как един мъжки котарак остана без "my precious" и други привилегии, които те му носеха. Макс Пейн на 4 месеца.
Макс Пейн Кавалера е едногодишен мъжки уличник, който на 15 октомври 2008г. се появи у нас благодарение на жена ми. Още по време на първите му срещи с докторите от Обединена ветеринарна клиника във Варна, когато го ваксинираха и положиха първи медицински грижи, за да бъде нашето домашно коте, му беше отредена съдбата след като стане на 7 месеца да се прости с топките си.
Дали защото Макс Пейн беше кръстен по този начин /в превод от английски името му означава Максимална Болка/, но още от малък Макс си проявяваше мъжкия боен характер, беше супер игрив и хаплив, малките му остри зъбки оставяхя прорезни рани по ръцете ни, а когато зъбките му паднаха и изникнаха големите котешки съблезъби, дебели като клечка за зъби, вече стана сериозно да си играеш с него.
Макс е и доста "музикален" котарак, всяка негова стъпка беше озвучена от един от хилядите или може би повече вариации и комбинации на звука "Мяууу" - комуникативен, научен да ни търси и вика, знаещ името си, канещ се звучно на всичко хвъркато и пълзящо.
Жилището на Макс, едно скромно апартаментче, с което тримата делим Оцеляването си, се намира на първия етаж, и поради това котаракът редовно си зяпа като минава някоя женска, или хъскаше на кучетата, не са ни и чужди спешните случи: "Милооооо, Макс пак скочи през терасата, наблюдавай гоооо докато го прибера!!!".
Няма да пропусна и моите ранно-сутрешните срещи с Макс - в началото редовно ни събуждаше към 7ч., после стана 6ч., после 5ч., а най-накрая два пъти сутринта - в 3.30ч и в 5.25ч. Нарочно казвам точните часове, защото точността на събуждането му беше баснословна, беше излишно да имам часовник, след като вече съм събуден от Макс Пейн - нахрани го, гушни го, погледайте заедно за среднощни pussy-cats, и ако ти позволи ще успееш да заспиш след 20 минути.
Не случайно смятаме с Роси котаракът Макс Пейн като тренировка за бебе - всяка сутрин събуждане по два пъти, даже понякога и повече, ставане, хранене. И така горе-долу 3 месеца.
А мяукането му се трансформира на дълбоко Моуууу, излязло от дъното на котешкото разочарование, че никой не му отваря балконската врата, за да се наниже на терасата и при първа котешка възможност да се строполи на земята, пък дали мъжко, дали женско коте, важното е да има спаринг-партньор!
С Роси устискахме няколко месеца така. Но на 19 Септември 2009г., да, три девятки в датата, Съдбата настигна Макс - дори и в последния си ден с топки, Макс се държеше порядъчно като пубертет, който иска да не се прибира вкъщи и да изпраска всичко що става за праскане, го закарахме до ветеринарната клиника да го лишат от мъжествеността му. Оставихме го в стационара, под зоркото око на д-р Кацарски, Роси се сбогува с мъжкаря в него, и си тръгнахме.
Тишина. Такава тишина беше вкъщи за няколко часа, че Роси не посмя да стои там сама.
Към 15ч. тя отиде да прибере вече кастрирания Макс Пейн Без Топков Кавалера от клиниката. Беше бая замаян, но на бързо успя да се уравновиси, така че да може нормално да върви и да скача. Преуморен от емоции и надрусан от лекарства Макс спа чак до 23ч. Късно вечерта му дадохме варено пилешко обезкостено от бутче месо, което Макс изяде. Не беше ял повече от 28 часа. Преди операцията го държахме 18 часа гладен. Първата обезтопчена вечер Макс спеше при нас, в краката ни, спахме и ние добре - не ни се беше случвало от месеци, и на следващата неделска сутрин, се събудихме наспани в 9ч. сутринта!
Въпреки че са махнали топките на Макс, приятно кастриран, са оставили сякаш кожата на топките му, и прилича, че все още има нещо там, дааа, ама няма. Безшевно клетъчно залепване, никакви отклонения и проблеми при уриниране и подобни изхождания. Толкоз за 45 лева. Макс от време на време удря по един език и толкоз. Сега поне не е топкоблизач като останалите!
След кастацията на котарака ни, наистина някои неща се промениха. Макс е все още така игрив, само да си играеш с него, хапе по ръцете ти, когато се застоиш много на компютъра, за да му обърнеш внимание, събаря кошчето и другите му там бели. Но вече е по-тих, няма го оново постоянно разгонване Мауууу, Мяуууу, Моооооуууу! Не се стреми да скача от терасата, макар че продължава да виси от нея, взирайки се за нещо котешко. Спим по спокойно, защото ляга в краката ни, тежест от 4,5 кг., не ни събужда по няколко пъти в ранните часове на деня, с една дума се стабилизираха нещата. Не смятам, че има засилен апетит, но може би в последствие ще очакваме още отклонения от нормалното му котешко състояние. Най много да започне да му се завива свят докато си ближе пишката, то друго не му остава.
Най-важното е, че няма и здравословни отклонения след операцията, но въпреки това трябва да го наблюдаваме за аномалии, и своевременно да се свържем с доктор ако забележим. По принцип навсякъде се пише, че кастрацията на мъжки котарак била лесна и без усложнения, но знае ли човек.
Не смятаме, че сме постъпили не-хуманно, тъйкато Макс сам се усещаше, че издивява вече, погледа му изкука от постоянно мяукане без да знае защо. Даже не беше почнал да маркира като останалите мъжки котараци, а това, че не е опрашвал женска досега едва ли ще му е много тъжно. И без това му викам от време на време "черен педераст", така че... да не се сърди.
Да ни е жив и здрав пък, това е най-важното и за нас, и за него.
А сега, след това публично излагане на самочувствието на мъжкия котарак, запознайте се с Негово Величество Макс Пейн Кавалера:
Едва на един месец, на следващия ден след като го прибрахме. Съдбата му на кастриран котарак вече беше предопределена
Макс е вече на 4 месеца, много обича да влиза във всякакви торби и търпи да го носим така
Може и да е на 5 месеца, но любопитството е силно, дори и през мрежестата завеса
На 6 месечна възраст започваме да заставаме и позираме по-официално
Макс Пейн в естественото си излъчване на 7 месеца
Подпрял се върху покритото ми колело, 9-месечния Макс Пейн дебне да избяга
Часове преди да бъде кастриран, навярно усещащ вече какво следва, на 12 месеца
След кастрацията със сравнително по-спокоен поглед и кроящ нови планове за отмъщение
