Или как един мъжки котарак остана без "my precious" и други привилегии, които те му носеха. Макс Пейн на 4 месеца.
Макс Пейн Кавалера е едногодишен мъжки уличник, който на 15 октомври 2008г. се появи у нас благодарение на жена ми. Още по време на първите му срещи с докторите от Обединена ветеринарна клиника във Варна, когато го ваксинираха и положиха първи медицински грижи, за да бъде нашето домашно коте, му беше отредена съдбата след като стане на 7 месеца да се прости с топките си.
Дали защото Макс Пейн беше кръстен по този начин /в превод от английски името му означава Максимална Болка/, но още от малък Макс си проявяваше мъжкия боен характер, беше супер игрив и хаплив, малките му остри зъбки оставяхя прорезни рани по ръцете ни, а когато зъбките му паднаха и изникнаха големите котешки съблезъби, дебели като клечка за зъби, вече стана сериозно да си играеш с него.
Макс е и доста "музикален" котарак, всяка негова стъпка беше озвучена от един от хилядите или може би повече вариации и комбинации на звука "Мяууу" - комуникативен, научен да ни търси и вика, знаещ името си, канещ се звучно на всичко хвъркато и пълзящо.
Жилището на Макс, едно скромно апартаментче, с което тримата делим Оцеляването си, се намира на първия етаж, и поради това котаракът редовно си зяпа като минава някоя женска, или хъскаше на кучетата, не са ни и чужди спешните случи: "Милооооо, Макс пак скочи през терасата, наблюдавай гоооо докато го прибера!!!".
Няма да пропусна и моите ранно-сутрешните срещи с Макс - в началото редовно ни събуждаше към 7ч., после стана 6ч., после 5ч., а най-накрая два пъти сутринта - в 3.30ч и в 5.25ч. Нарочно казвам точните часове, защото точността на събуждането му беше баснословна, беше излишно да имам часовник, след като вече съм събуден от Макс Пейн - нахрани го, гушни го, погледайте заедно за среднощни pussy-cats, и ако ти позволи ще успееш да заспиш след 20 минути.
Не случайно смятаме с Роси котаракът Макс Пейн като тренировка за бебе - всяка сутрин събуждане по два пъти, даже понякога и повече, ставане, хранене. И така горе-долу 3 месеца.
А мяукането му се трансформира на дълбоко Моуууу, излязло от дъното на котешкото разочарование, че никой не му отваря балконската врата, за да се наниже на терасата и при първа котешка възможност да се строполи на земята, пък дали мъжко, дали женско коте, важното е да има спаринг-партньор!
С Роси устискахме няколко месеца така. Но на 19 Септември 2009г., да, три девятки в датата, Съдбата настигна Макс - дори и в последния си ден с топки, Макс се държеше порядъчно като пубертет, който иска да не се прибира вкъщи и да изпраска всичко що става за праскане, го закарахме до ветеринарната клиника да го лишат от мъжествеността му. Оставихме го в стационара, под зоркото око на д-р Кацарски, Роси се сбогува с мъжкаря в него, и си тръгнахме.
Тишина. Такава тишина беше вкъщи за няколко часа, че Роси не посмя да стои там сама.
Към 15ч. тя отиде да прибере вече кастрирания Макс Пейн Без Топков Кавалера от клиниката. Беше бая замаян, но на бързо успя да се уравновиси, така че да може нормално да върви и да скача. Преуморен от емоции и надрусан от лекарства Макс спа чак до 23ч. Късно вечерта му дадохме варено пилешко обезкостено от бутче месо, което Макс изяде. Не беше ял повече от 28 часа. Преди операцията го държахме 18 часа гладен. Първата обезтопчена вечер Макс спеше при нас, в краката ни, спахме и ние добре - не ни се беше случвало от месеци, и на следващата неделска сутрин, се събудихме наспани в 9ч. сутринта!
Въпреки че са махнали топките на Макс, приятно кастриран, са оставили сякаш кожата на топките му, и прилича, че все още има нещо там, дааа, ама няма. Безшевно клетъчно залепване, никакви отклонения и проблеми при уриниране и подобни изхождания. Толкоз за 45 лева. Макс от време на време удря по един език и толкоз. Сега поне не е топкоблизач като останалите!
След кастацията на котарака ни, наистина някои неща се промениха. Макс е все още така игрив, само да си играеш с него, хапе по ръцете ти, когато се застоиш много на компютъра, за да му обърнеш внимание, събаря кошчето и другите му там бели. Но вече е по-тих, няма го оново постоянно разгонване Мауууу, Мяуууу, Моооооуууу! Не се стреми да скача от терасата, макар че продължава да виси от нея, взирайки се за нещо котешко. Спим по спокойно, защото ляга в краката ни, тежест от 4,5 кг., не ни събужда по няколко пъти в ранните часове на деня, с една дума се стабилизираха нещата. Не смятам, че има засилен апетит, но може би в последствие ще очакваме още отклонения от нормалното му котешко състояние. Най много да започне да му се завива свят докато си ближе пишката, то друго не му остава.
Най-важното е, че няма и здравословни отклонения след операцията, но въпреки това трябва да го наблюдаваме за аномалии, и своевременно да се свържем с доктор ако забележим. По принцип навсякъде се пише, че кастрацията на мъжки котарак била лесна и без усложнения, но знае ли човек.
Не смятаме, че сме постъпили не-хуманно, тъйкато Макс сам се усещаше, че издивява вече, погледа му изкука от постоянно мяукане без да знае защо. Даже не беше почнал да маркира като останалите мъжки котараци, а това, че не е опрашвал женска досега едва ли ще му е много тъжно. И без това му викам от време на време "черен педераст", така че... да не се сърди.
Да ни е жив и здрав пък, това е най-важното и за нас, и за него.
А сега, след това публично излагане на самочувствието на мъжкия котарак, запознайте се с Негово Величество Макс Пейн Кавалера:
Едва на един месец, на следващия ден след като го прибрахме. Съдбата му на кастриран котарак вече беше предопределена
Макс е вече на 4 месеца, много обича да влиза във всякакви торби и търпи да го носим така
Може и да е на 5 месеца, но любопитството е силно, дори и през мрежестата завеса
На 6 месечна възраст започваме да заставаме и позираме по-официално
Макс Пейн в естественото си излъчване на 7 месеца
Подпрял се върху покритото ми колело, 9-месечния Макс Пейн дебне да избяга
Часове преди да бъде кастриран, навярно усещащ вече какво следва, на 12 месеца
След кастрацията със сравнително по-спокоен поглед и кроящ нови планове за отмъщение
20 коментара:
Mnogo e gotin Max Pain (:
Жесток котарак. :) Жалко за саламурките му.
хех, късметлии. Моят Билбо Бегинс е кастриран вече 4 години (на 5 и малко е), но всяка сутрин - точно в 6 (при пълнолуние - и в 3) аз бивам събудена... няма наспиване, няма...
моя скочи от 8-ия етаж, така и не можах да го намеря. Ех, какво ли не прави сексЪТ ... по-скоро желанието за него.
Много се радвам, когато любовта към котките си личи от всяко изречение. Току що четох в дог бг хора, които се отказват от 5 месечните си котета заради хапане и драскане. Други говорят, че едно хапче няма да навреди. Замалко да се разплача и точно вашата статия ме убеди, че има и отговорни хора, обичащи котките си!
prekrasen e tozi Max Pain!!! vie ste shtastlivci. opisali ste sadbata my s mn. chyvstvo za hymor. mnogo Vi se radvam. gledaite se i se obichaite.
Май и нашия нататък я е подкарал, чета последни реквиеми за мъШкото в котарака и май скоро ще следва Успокоение за всички. То не е вой, то не е пишкане, луда работа. И двата опита да го върнем сред природата завършиха неуспешно, вторият сцената на огромно разкаяние от наша страна за предателството спрямо Него, така като гледам трети няма да има. Остава. Ама... Без топки.
i az imam podoben hubavec golqm 4 kg ako ne i pove4e ve4e, uli4en kotarak i go 4aka sa6tata sadba, no pone kato pro4etoh posta se uspokoih, 4e postapvam pravilno blagodarq!btw az imam sa6tite problemi,postoqnoto draskane i stavane v 6 ....
Браво бате, прекрасно описание. Нашата рижаво-бяла мъжка фурия ще бъде "обезтопчена" в най-скоро време. Още веднъж - прекрасно описание с много любов и хумор.
И на нашия ще му махаме топките и чак на мен малко ми е жал, дето съм жена, че ще си загуби съкровищата, ама.. :D
moq malak maj 6te go kastriram sled po malko ot 2 4asa i cqlata treperq mn si go obi4am i me e strah da ne go naranqt jal mi e 4e 6te go ma4at v klinikata
Страхотно описание на това как протичат нещата. Благодарение на нея и нашият Жожо няма да се мъчи повече, пък и ние покрай него, че си е страшничко. Огромно благодаря!!! Много успокоително ми подейства :))))
Хахаха,много сладурско описание! И сякаш чета за нашия рижав котарак -на 4 месеца е,още не е кръстен официално защото имаме разногласия.Аз реших да е Огнян защото е "огнен" на цвят,но мъжът ми смята че името подхожда на някой от малцинствата :))и не е съгласен! Това с ревността когато съм на компютъра ми е познато,събуждането все по-рано - също! Твърдо съм решила да го заведа на операция и вашият пост затвърди решението ми. Благодаря!
Точно сега ни предстои същото :(
Моят Крум е на 8 месеца и вече му е време. До днес, преди да прочета "Баладата" се притеснявах много от това, което ни предстои.
Благодаря много на Автора!
Стискайте ни палци
Прекрасно коте!Да ви е живо и здраво!
истински мъжкар, макар и без топки! да ви е жив и здрав!
хахахааааа,много се смях!!!!! И ние имаме мъжкар на 10мес. ,а това отчаяно мяуууууууу,което ни събужда точно в 5:00 и 7:15,а понякога и в 3:30ч,вече започва да ни къса нервите ... всяка сутрин го благославяме и нямаме търпение, да минат още месец-два за стане един щастлив кастрат,че и ние покрай него :)))
Страхотен котан! А историята ми е добре позната : )
До автора на горния коментар:
Няма нужда да чакате повече. Животинките са готови за кастрация на 6 месечна възраст.
Да са ни живи и здрави всички добиченца.
Поздрави : )
Нашият Блейк Били е двойник на Макс Пейн!От 23.01.2012-28.01.2012-изчезна за 130 часа!Сега е сух студ!През този период виеха виелици,валеше сняг на парцали!Изгубихме надежда!Писахме в сайта на Рударци,доста хора ни писаха и насочваха! Ходихме,викахме,плакахме и накрая при едно излизане до входната врата чух жално"Мяу"Беше неистова радост!Аз съм на 56 години,а крещях като индианец при ритуални танци!Мъжът ми се зарадва по-спокойно!Сега излиза,но за кратко!Дали все пак да го оставим да си е мъж!
Да не би в къща да живеете? Инстинктите на мъжките котки са много силни, ще се нахоцкат и от глад и умора най-вероятно ще се приберат освен ако не са се отдалечили прекалено много от дома и да са загубили дири. Най-лошото е, че котките са често жертви на автомобилите и колкото и да си мислиш, че на твоя хубавец, който си го пуснал да дивее навънка, винаги има риск от подобно нещастно събитие, или да срещне някой "доброжелател".
Публикуване на коментар